DeFakto.bg DeFakto.bg
Миналата седмица желанието на Софийска градска прокуратура да изслуша чрез видеоконферентна връзка Божков по твърденията му за изнудване, заради които се стигна до ВИП арестите, беше изненадващо. Твърденията му за рекет са на повече от 2 години, но за прокуратурата обстоятелството, че е обвинениям го правеше предубеден свидетел, който бе игнориран, въпреки невероятните факти, които изсипа публично.
След задържането на Борисов, Горанов и Арнаудова по разследването и информацията, че европейската прокуратура не е безразлична към случая, СГП, към която МВР насочи делото, смени тактиката с обяснението, че е необходимо „да бъдат валидирани “ oпopoчeнитe дeйcтвия пo paзcлeдвaнeтo, пpeдпpиeти oт paзcлeдвaщ opгaн ĸъм ГДHΠ“.
В същото време от Специализираната прокуратура, където най-напред попадна разследването за липсата на над 560 млн. в бюджета, свързвана с рекета на хазартния бос, оправдава липсата на видеоконферентен разпит с НПК , който не защитавал правата му.
Предлагаме коментара на адвокат Ася Манджукова, който опровергава прокуратурата с обратната теза – видеоконферентния разпит е задължителен тъкмо заради правата на обвиняемия, когото прокуратурата е обвинила задочно с идеята, че това няма да навреди на интересите на правосъдието:
Не друг, а говорителят на Специализираната прокуратура – господин Христо Кръстев, и административният ръководител на Специализираната прокуратура – госпожа Валентина Маджарова, заявиха, че не можели да разпитат общоизвестния обвиняем чрез видеоконференция, защото имало пречки от „предимно процесуален характер”, които, извлечени от малко хаотичната теза, се обобщават в следното:1) Прокурорът трябвало да състави писмено обвинение, което да бъде предявено лично срещу подпис на обвиняемото лице и преди това да станело, не можело да се извърши разпит на обвиняемо лице;
2) Тъй като имал качеството на обвиняем, подобен разпит чрез видеоконферентна връзка нямало как да се направи, без да му се нарушали правата.
Не за пръв път чувам тази конкретна интерпретация на Наказателно-процесуалния кодекс от страна на прокуратурата и не за пръв път се чудя как е възможно процесуалните правила да се префасонират до неузнаваемост, затова ще си позволя да опровергая уважаемите прокурори.
Претендираната процесуална невъзможност конкретният обвиняем да бъде разпитан чрез видеоконференция не може да не се обсъжда в светлината на един съществен факт, който не се споменава – този обвиняем е задочно (т.е. неприсъствено) обвинен по реда на чл. 269, ал. 3 НПК (по всяка вероятност в хипотезата на т. 4, б. „а” – обвиняемият се намира извън пределите на България и местоживеенето му не е известно). Процедурата по съставяне на писмено обвинение, което да се връчи лично срещу подпис на обвиняемото лице, която господин Христов визира, е всъщност стандартната процедура по привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 4 НПК, а „процесуалната пречка”, която и двамата прокурори визират, се намира в ал. 8 на същата разпоредба и гласи, че разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си, свързани с предявяването на обвинението. Тази разпоредба охранява правата на обвиняемия – целта ѝ е да не допусне въвличането на обвиняемо лице в разследването, без да е било запознато с обвинението си и правата си.
Привличането като обвиняем задочно (по реда на чл. 269, ал. 3 НПК) обаче се явява алтернативен ред на процедурата по чл. 219, ал. 4 НПК, т.е. към този ред се пристъпва тогава, когато не може да се изпълни стандартният ред по чл. 219, ал. 4 НПК – присъствено и лично предявяване на обвинение. По този алтернативен ред наказателното производство може да протече до самия свой край – съдебно производство, произнасяне на присъда, обжалване/протестиране, втора, трета съдебна инстанция – в този случай правото на лично участие в производството отстъпва пред интересите на правосъдието.
Правата на обвиняемия/подсъдимия в тази хипотеза се охраняват от защитника на обвиняемия, който е задължителен – на него също се предявява писмено обвинение.
От горните две разяснения следват два основни извода:
3) не можеш да черпиш аргументи от стандартната процедура по привличане на обвиняем – лично, срещу подпис, когато сам си се отклонил от тази процедура и вместо това си приложил алтернативната процедура по привличане на обвиняем – задочно, срещу подпис на защитника;
4) не можеш да претендираш, че, отказвайки да разпиташ обвиняем чрез видеоконференция (т.е. неприсъствено), охраняваш правата на този обвиняем, след като вече си преценил, че задочното (т.е. неприсъствено) обвинение не нарушава правата на същия обвиняем.
Процесуалните правила, както всички правни норми, имат своята цел, смисъл и законов дух, които често се губят зад формалистичното и нерядко конюнктурно тълкуване и прилагане. С други думи, превратно на смисъла и целта на закона е да откажеш на задочно обвинен да упражни основно свое право и средство за защита – да даде обяснения чрез видеоконференция, под предлог да не му нарушиш правата, особено ако такова лице изрично е пожелало да даде обяснения.
Имайки предвид горното, да разгледаме и законовите предпоставки за разпит чрез видеоконференция на обвиняем. Те са две – обвиняемият да се намира извън пределите на страната и разпитът чрез видеоконференция да не попречи на разкриването на обективната истина (чл. 115, ал. 2 и чл. 138, ал. 7 НПК). Тези предпоставки в широко обсъждания конкретен случай са налице – обвиняемият се намира извън страната и разпитът му чрез видеоконференция няма да попречи на разкриването на обективната истина. Откъде черпя извод за втората предпоставка? Много просто – от самата прокуратура, която е повдигнала обвинение по реда на чл. 269, ал. 3 НПК (задочно) – задължителна предпоставка при този ред е преценката, че „това няма да попречи за разкриване на обективната истина” – прокуратурата явно вече е извършила такава преценка.
Други изисквания, освен горните, няма.
Обръщам внимание, че и в двата варианта на повдигане на обвинение – присъствено, по реда на чл. 219, ал. 4 НПК, или задочно, по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, фигурата на обвиняем все е налице. И правото му да дава обяснения не може да зависи от това по кой ред е обвинен, още по-малко да му бъде отказано с лицемерния аргумент за защита на правата му.
Вън от горното, не мога да не призная, че има известна последователност в тезата на прокуратурата, която, за жалост се подхранва от някои законодателни празнини – така известните в професионалния жаргон като „задочници” са лишени от всякаква възможност за дистанционна защита и в други производства – те не могат да обжалват 72-часовото задържане, постановено от прокурор, тъй като не са фактически задържани, те не могат (все още – предстоят законодателни промени) да обжалват Европейската заповед за арест, издадена срещу тях, преди фактическото им предаване и задържане на родна територия, въпреки практиката на Съда на Европейския съюз (Решение по дело 648/2020 на СЕС) и наличието на наказателна процедура от Европейската комисия срещу България.
Аз няма да се уморя да защитавам обратната теза – правото на защита в тези производства не може да се търгува с физическото предаване и трябва да може да се упражни преди евентуално такова предаване.
