DeFakto.bg DeFakto.bg
Ръководството на прокуратурата даде пресконференция, за да представи своята позиция във връзка със „системното нарушение на принципите на върховенството на закона, изразяващо се в манипулативни и неверни твърдения от представители на изпълнителната и законодателната власт“. В пресконференцията участваха Десислава Пиронева, заместник главен прокурор, Борислав Сарафов и Красимира Филипова.
От изявленията стана ясно, че прокуратурата започва да прави анализ на неверните твърдения. Държавното обвинение е обобщило събития от последната година – период, в който ГЕРБ вече не са на власт и започна разговор за съдебна реформа. По думите на Пиронева тези неверни твърдения в определени моменти са се превърнали в персонални атаки – множество атаки с политически характер, които идват от представители на изпълнителната и законодателната власт.
Така сблъсъкът между прокуратурата и управляващите навлиза в нова фаза, в която периодично ще се запознаваме с коментарите на прокуратурата по критични изказвания, които тя определя като “ атаките от страна на изпълнителната и законодателната власт, защото изкривяват обществената представа за прокуратурата“.
Пиронева прочете пред журналистите предварително подготвена извадка с 15 политически твърдения от периода 15-27 март.(виж най долу)
Избраните изказвания бяха предимно на депутата от ДБ Христо Иванов (4), вътрешния министър Бойко Рашков (4) и правосъдния Надежда Йорданова (2). Обвинението не пропусна и премиера Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев, говорителят на правителството Лена Бориславова, министър Даниел Лорер. Темите са от непроведения до момента разпит на Васил Божков през закриването на спецпрокуратурата до досъдебното производство срещу Асен Василев.
След всеки точен цитат Пиронева изчиташе коментара на държавното обвинение, който в голямата част от случаите започваше с оценката, че политическото твърдение показва непознаване на Конституцията и законите на Република България или че липсват аргументи. В написаното изявление бе отбелязано, че продължава да се работи по случаите „Божков“ и „Булгаргаз“. Повторени бяха извявелинята на Иван Гешев, че спецсъдът е осъдил окончателно 1157 души (сред тях и споразуменията) и е оправдал само 83, което показва ефективността на специализираните структури. Думи за „високата“ корпуция не се чуха.
Отново се бе казано, че главният прокурор не може да дава преки указания на прокурорите, а само наблюдаващият прокурор може да коментира досъдебно производство и др. Не е вярно също, че от съдебната реформа зависи достъпа ни до европари, напомни Пиронева.
В прочетения от Пиронева бе отбелязано и изказването на бившия финансов министър Владислав Горанов, който пред БТВ заяви: „Според мен той (Кирил Петков б.р.) върна жеста на Гешев за това, че Гешев не го преследва за документ с невярно съдържание“.
От прокуратурата обещаха и следващи обзори, ако продължи разпространението на политически твърдения, които уронват престижа ѝ и не отговарят на истината: Освен българските граждани, ще бъдат уведомени и европейските ни партньори и институции.
След изявлението не бяха позволени журналистически въпроси.
В днешния анализ не бе включено казаното от бившия депутат Николай Хаджигенов пред БТВ, че екипът от следовател и прокурор, който е разследвал делото за опит за убийството на депутата от ДПС Делян Пеевски от 2014 г., е същият, който е провел вчерашните разпити на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарката на партия ГЕРБ Севдалина Арнаудова. Според адвоката и по двата случая работят „строго специализираните по поръчкови дела“ следовател Мая Ковачева и прокурор Илиян Рангелов.
„Има екип в прокуратурата и в следствието, който работи по определени дела. Спокойно можем да ги наречем поръчкови, като убийство на Пеевски. В момента всъщност прокуратурата и следствието защитават Борисов, тоест това също е поръчка“, заяви Хаджигенов. „Сега по „Борисов“ работи същият екип, само че не да го разследва и обвинява, а за да го прикрива“, смята още Хаджигенов.
Очаква се в следващия анализ на прокуратурата да бъде включен и адвокатския „разбор“.
Опроверженията на ПРБ на неверни политически твърдения
No 1
15.03.2022 г.
Христо Иванов – народен представител и съпредседател на
парламентарната група на „Демократична България“ в 47-ото Народно
събрание: “…Фактологията около „Барселонагейт“ е известна от
години, но очаквам поредното замитане под килима…“
Специализираната прокуратура многократно е предоставяла информация
по този случай. По досъдебното производство се извършват действия.
Всеки български гражданин може лесно да се запознае след проверка в
интернет.
No 2
15.03.2022 г.
Надежда Йорданова – министър на правосъдието: “…липсата на реформа
в българската съдебна система пряко ще се отрази на достъпа до
средства от ЕС…“
Това е невярно твърдение, което буди притеснение за постоянното
нарушаване от българските политици на принципа на разделение на
властите и пряка намеса в независимостта на българската съдебна система.
На 20.12.2021 г. е дадена пресконференция на ПРБ, на която подробно е
обяснено, че това е пропагандна теза за политически цели. 2
No 3
15.03.2022 г.
Кирил Петков – министър-председател на Република България: “…на нас
буквално са ни вързани ръцете. Примерът за „Булгаргаз“ е точно този.
Денят преди МВР, може би, да влезе в арест, папката за „Булгаргаз“
беше иззета от прокуратурата и казаха дотук…“
1азаното не отговаря на истината и показва непознаване на Конституцията
на Република България (КРБ) и законите на страната. Прокуратурата
многократно е информирала обществеността за хода на досъдебното
производство, което към момента не е приключило.
В КРБ ясно са разграничени правомощията на изпълнителната и съдебната
власти и една от целите на разделението на властите е да бъде изключено
овладяването и контрола на изпълнителната власт над съдебната.
Разследването по досъдебното производство се води от Главна дирекция
„Национална полиция“ (ГДНП), като част от действията по разследването
са извършени от наблюдаващия прокурор.
Важно е да бъде отбелязано, че мярка за неотклонение „задържане под
стража“ съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от НПК, се взема само от съда.
No 4
17.03.2022 г.
Христо Иванов – народен представител и съпредседател на
парламентарната група на „Демократична България“ в 47-ото Народно
събрание:
“… Ние винаги сме настоявали да се въведат много по-сериозни форми
на отчетност и през бюджета за ефективността на работата на
прокуратурата…“
Показва се непознаване на КРБ и практиката на КС и законите на страната,
а така също и на Становища на КСЕП и други актове на Съвета на Европа
и ЕС. С намаляването на бюджета за правосъдната система, в частност за
ПРБ, което е противоконституционно, на практика се стига до засягане на
независимостта и до съществено затрудняване, дори парализиране на
дейността ѝ.
Според тълкувателно решение на Конституционния съд, държавният
бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените в
Конституцията държавни институции, в това число и на органите на
съдебната власт, и всяко отклонение от това задължение, е условие за
противоконституционност.
No 5
18.03.2022 г.
Асен Василев – Заместник министър-председател по еврофондовете и
министър на финансите: “… най-накрая се действа по сигнала на
Божков и щетата от 556 млн. лв. в бюджета…“
Докладът на АДФИ от 2021 г. повтаря констатациите на доклад от 2020
г., възложен от прокурор от Специализираната прокуратура (СпП), а
не от министър Василев, който е послужил в разследването срещу В.
Божков. Също още през 2020 г. е получен сигнал от В. Божков и са
проверени всичките му твърденията, в цялост по досъдебното
производство, наблюдавано от СпП.
10 По искане на наблюдаващ
досъдебното производство прокурор, Специализираният наказателен съд е
допуснал и е наложил чрез запори и възбрани обезпечения по реда на чл.
72 от НПК по отношение на цялото движимо и недвижимо имущество на
обвиняемия Божков. В този смисъл събирането на тази сума е
обезпечено.11
No 6
19.03.2022 г.
Изказване на Христо Иванов – народен представител и съпредседател на
парламентарната група на „Демократична България“ в 47-ото Народно
събрание: “… Има един факт, който абсолютно не може да бъде
заобиколен – въпреки че има процесуална възможност Васил Божков да
бъде разпитан от дистанция и той е изявявал готовност да даде
показания, на мен не ми е известно българската прокуратура да е
събрала тези показания за тези твърдения, така че те да бъдат
проверени…“
Непознаване на КРБ и законите на страната, относно извършване на
действия по разследването с участие на обвиняемия – чл. 219 от НПК.12
Същият изключва разпит на обвиняем, чрез видеоконферентна връзка,
преди да му бъде предявено обвинението лично в горното му качество.
No 7
20.03.2022 г.
Лена Бориславова – Началник на политическия кабинет на правителството
на Кирил Петков: “…Прокуратурата удобно пропусна внесени от Васил
Божков данни…“, „…саботаж” е, че дълго време държавното
обвинение е отказвала да образува въпросното досъдебно
производство…“
Непознаване на КРБ и законите на страната, прокуратурата е проверила
данните от сигнала на В. Божков след подаването му през м. юни 2020 г.
Обществеността е своевременно информирана за това обстоятелство.
No 8
20.03.2022 г.
Бойко Рашков – министър на вътрешните работи “… Няма пречка
Божков да бъде разпитан от Дубай с видеоконферентна връзка…“
“…Той определи като професионален гаф по-рано изказаното
твърдение на ръководителя на Специализираната прокуратура, че
бизнесменът не може да бъде разпитан онлайн…“
Непознаване на КРБ и НПК, може да бъде разпитан като свидетел, но при
наличие на определени предпоставки16 17
, но в никакъв случай извън процедурите по НПК. Република България няма договор за правна помощ с
ОАЕ, което по същество означава, че само съответните власти на тази
държава трябва да преценят дали да изпълнят молбата за правна помощ в
условията на взаимност. Следва да се посочи, че до момента нямаме
изпълнена молба за правна помощ, отправена до ОАЕ.
No 9
23.03.2022 г.
Христо Иванов – народен представител и съпредседател на
парламентарната група на „Демократична България“ в 47-ото Народно
събрание : “… Със закриването на специализирания съд се закрива една
структура, която беше замислена като политически съд…“
Изказване, без нито един правен аргумент, без мотиви, без да се посочва
спрямо кои политици са били повдигнати обвинения, а още повече от коя
политическа сила са. Специализираната прокуратура, която е
съответстваща на Специализиран наказателен съд, е ефективна и ефикасна
структура, което обстоятелство проличава от доклада по механизма за
сътрудничество и проверка през 2019 г. и във всички доклади на
Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно
напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка в
периода от 2012 г. до 2018 г., както и в направения анализ от ПК на ВСС,
който посочва, че за обследвания период осъдени с влязла в сила присъда
на всички инстанции са 1157 лица, а оправдани са само 83 лица или 2,3
процента.19 Именно този напредък бе причината през 2017 г. да бъде
свален мониторинга спрямо България20
.
На 09.12.2021 г. в гр. София се проведе Международната конференция
„Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“. В нея взеха участие
Адриан Лазара – председател на Комисията по правни въпроси на
Европейския парламент, Ладислав Хамран – президент на „Евроджъст“,
Долорес Делгадо – главен прокурор на Кралство Испания, Джанлуиджи
Пратола, заместник-главен прокурор при Касационния съд на Република
Италия, Хан Мораал – генерален секретар на Международната асоциация
на прокурорите и много други, които изтъкнаха необходимостта от
специализация в правосъдието, която да противодейства на модерната
съвременна престъпност.21 22 Признание за проявения професионализъм
при съвместната работа на Специализираната прокуратура по 2 казуса бе
изразено с официално писмо от Националното бюро на България в
Евроджъст.23 24 Добрата работа постави СпП начело на секретариата на
постоянната конференция на прокурорите, борещи се с организираната
престъпност, която е под егидата на ОССЕ. Напредъкът в борбата с
организираната престъпност се посочва и в Независимия анализ на
структурния и функционален модел на ПРБ – 2016 г., извършен от
експертния съвет на Службата за подкрепа на структурните реформи.25
Казаното до тук води след себе си единственият извод, а именно, че не са
налице каквито и да е логически и правнообосновани аргументи по
многократно отправеното искане за закриването на специализираните
структури в частност СпП, което е в интерес единствено на организираната
престъпност, като цената за това ще платят българските граждани.
No 10
24.03.2022 г.
Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “…Над половин
милиард лева за прокуратурата нямат никакво значение…“
Невярно изказване, на което вече е и отговорено в настоящото изявление в
т. No 5.
No 11
24.03.2022 г.
Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Главният прокурор
е разпределил сигнала с изречението „да се образува досъдебно
производство“, като не оставя избор на наблюдаващия прокурор сам
да прецени дали има данни за това…“
Непознаване на КРБ и законите в Р. България. В чл. 126 от КРБ и чл. 138
от ЗСВ са изрично регламентирани правомощията на главния прокурор, в
тях не се съдържа възможност да дава пряко указания на прокурорите.
Той нито образува, нито наблюдава, нито решава по същество конкретни
преписки и досъдебни производства.
За прегледност ще бъдат приложени бележки във връзки с правомощията
на главния прокурор, с които всеки български гражданин може да се
запознае.
No 12
24.03.2022 г.
Бойко Рашков – министър на вътрешните работи: “… Досъдебното
производство срещу Асен Василев е политически акт…“
Политическо изказване, с което се правят внушения, което е в разрез със
ЗСВ и принципите за разделение на властите и с направените през 2017 г.
промени в чл. 214, ал. 3 от НПК, относно това, че досъдебните
производства се образуват за извършени престъпления, а не срещу
конкретни лица. 27 28 29
No 13
25.03.2022 г.
Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа: “… Сигналът срещу
Асен Василев е заради среща, на която той не е присъствал…“
Досъдебното производство може да бъде коментирано само от
наблюдаващия прокурор, той ръководи разследването и осъществява
постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.
Само той е запознат с доказателствата по делото и може да взема
съответни решения съобразно НПК.
No 14
25.03.2022 г.
Владислав Горанов – бивш министър на финансите: „…и според мен той
върна жеста на Гешев за това, че Гешев не го преследва за документ с
невярно съдържание…“
Както вече беше казано главният прокурор не осъществява действия срещу
конкретни лица и не инициира реализиране на наказателна отговорност.
No 15 27.03.2022 г.
Надежда Йорданова – министър на правосъдието: “…Няма война с
прокуратурата, има правова държава…“
В тази насока е излишно да се коментират КРБ и законите на страната,
достатъчно е да бъде посочено изказването от 19.12.2021 г. на правосъдния
министър г-жа Йорданова, а именно: „… Спрямо Гешев е в ход целият
възможен арсенал за реакция, с който разполагат изпълнителната
власт и Народното събрание. …“.
