DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на Съюза не допуска национална норма, която задължава наказателните съдилища, когато се произнасят по фактите в рамките на отправено до Съда преюдициално запитване, да се отведат от последващото разглеждане на делото, тъй като в противен случай ще бъде отменен постановеният акт по същество. Това прие с мотивирано определение по дело С-609/21 Съдът на ЕС, който смята,че е се налага произнасяне със съдебно решение, тъй като отговорът на преюдициалното запитване се налага недвусмислено от съдебната практика, съобщи пресслужбата на съда.
Определението е постановено по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд, който е сезиран с разглеждането на внесен обвинителен акт срещу ИП, ДД, ЗИ, СС и ХЯ за участие в организирана престъпна група.
Казусът
Съдебното наказателно производство е образувано по обвинителен акт на Специализираната прокуратура срещу пет лица (три, от които-длъжностни лица-служители на „Гранична полиция“ на аерогара София) за участие в организирана престъпна група, действала с користна цел за неправомерно превеждане през границите на България на граждани на трети държави (Бангладеш и Ирак), неправомерното им подпомагане да преминават в страната, получаване и даване на подкупи във връзка с тази дейност. Според изложеното в обвинителния акт съответните граждани на трети държави пребивавали в Република Кипър със студентски визи и пътували със самолет от Кипър до България, а тримата служители на „Гранична полиция“ осъществявали граничен контрол при пристигането им на аерогара София, като ги допускали в страната в нарушение на служебните си задължения, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/3991.
Преюдициалното запитване
Запитващата юрисдикция изразява опасения, от една страна, че ако отправи преюдициално запитване до Съда за тълкуването на разпоредби от Регламент 2016/399 едва след като установи, че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства, би била изправена пред задължението да се отведе от по-нататъшното разглеждане на делото, тъй като в противен случай ще бъде отменен бъдещият ѝ акт по същество. Според Специализираният наказателен съд това произтича от тълкуването на член 487 от НПК2 в практиката на Върховния касационен съд, според която изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора (вкл. и при установяването на фактите) преди постановяването на присъда представлява предубеденост. От друга страна, запитващата юрисдикция изпитва притеснения, че ако не представи фактическата обстановка по делото и следователно не докаже, че Регламент 2016/399 е приложим за спора в главното производство, Съдът ще обяви преюдициалното ѝ запитване за недопустимо.
Поради това Специализираният наказателен съд отправя преюдициално запитване, с което иска да се установи дали правото на Съюза допуска национална уредба, която задължава наказателните съдилища в случаите, когато се произнасят по фактите във връзка с отправянето до Съда на преюдициално запитване, да се отведат от последващото разглеждане на спора по същество, тъй като в противен случай окончателният им акт ще бъде отменен.
Преценката на Съда
Съдът припомня, че производството по преюдициално запитване е ключовият елемент в правораздавателната система, установена с Договорите, като националните юрисдикции са свободни да отправят запитване до Съда във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, и само те могат да преценят — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда. Съдът подчертава, че макар да е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора по главното производство, както и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза, съгласно постоянната съдебна практика непосочването на релевантния фактически и правен контекст може да бъде основание за явна недопустимост на акта за преюдициално запитване.
По-нататък, Съдът приема за напълно основателно изразеното от запитващата юрисдикция опасение, че съществува опасност отправеното до Съда преюдициално запитване за целите на тълкуването на Регламент 2016/399 да бъде обявено за недопустимо, ако не е установено с оглед на фактите по главното производство, че този регламент е приложим към спора.
В тази връзка Съдът припомня константата си практика, че излагането от запитващите юрисдикции на фактите по спора представлява единствено съобразяване с изискванията на ДФЕС и на Процедурния правилник на Съда и именно по този начин се реализира сътрудничеството, присъщо на механизма на преюдициалното запитване, без това да представлява нарушение на правото делото да бъде гледано от безпристрастен съд.
Поради това Съдът приема, че наличието във вътрешния правен ред на разпоредба, която може да доведе до това националният съд да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, свързани с тълкуването или валидността на правото на Съюза, за да избегне самоотвод или отмяна на бъдещ акт по същество, и която по този начин възпрепятства Съда да се произнесе по такива въпроси, засяга както правомощията, признати на националните юрисдикции с Договорите, така и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване. В резултат на това ефективното прилагане на правото на Съюза би било застрашено.
Накрая, Съдът припомня, че принципът на предимство на правото на Съюза задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави, както и че съответната национална юрисдикция следва да остави без приложение национална разпоредба, която препятства провеждането на производството по преюдициално запитване, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на националната разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Поради това Съдът стига до извода, че Специализирания наказателен съд е длъжен да остави без приложение всяка национална разпоредба, която го задължава, когато се произнася по фактите в рамките на преюдициално запитване, да се отведе от разглеждането на спора по същество, тъй като в противен случай ще бъде отменен окончателният му акт.
Предвид изложеното Съдът приема, че правото на Съюза не допуска национална норма, която задължава наказателните съдилища, когато се произнасят по фактите в рамките на отправено до Съда преюдициално запитване, да се самоотведат, тъй като в противен случай ще бъде отменен бъдещият акт по същество. Такава норма трябва да бъде оставена без приложение от посочените съдилища, както и от всеки орган, оправомощен да я прилага
1 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1)
2 „Преюдициалното запитване съдържа:
1. релевантните факти и обстоятелства по делото и предмета на спора;
[…]“.
