Последни новини
Home / Актуално / Петър Обретенов: Прокуратурата в ролята на опозиционна партия

Петър Обретенов: Прокуратурата в ролята на опозиционна партия

Defakto.bg

Петър Обретенов

Свидетели сме на необичайно за демократична държава явление, което  преобръща представите ни за правова държава, изградена на разделението на властите, в която всяка от трите власти има специфични функции и задачи, точно определени от закона, а взаимодействието и взаимния контрол между тях също се извършва по определени способи и форми, също определени от закона.

Ръководството на прокуратурата в лицето на заместниците на Главния прокурор: Десислава Пиронева, Борислав Сарафов и Красимира Филипова даде пресконференция, за да представи своята позиция във връзка със „ системното нарушение на принципа за върховенството на закона изразяващо се в манипулативни и неверни твърдения на изпълнителната и законодателната власт” . В изложението са посочени 15 случая на изказвания на политици, като за всеки отделен случай следват доводи в какво се състои невярното и манипулативно твърдение. Обявено беше, че всяка седмица ще се правят такива пресконференции.

Случаите, които са посочени не са нещо ново в политическия дебат в парламента, отразен и в  медиите, и за които се води остра полемика между политици от парламентарни и извънпарламентарни партии, политически анализатори и коментатори, както и в социалните мрежи. Всеки от тези участници има своя позиция, която защитава с аргументи, които се оборват с контрааргументи от застъпниците та противната теза.

Новото е необичайната роля на прокуратурата в този политически дебат. С едно много показателно изключение, всички „обвинения” в споменатото изложение на прокуратурата са  отправени към  представители на управляващата  коалиция  в изпълнителната и законодателна власт. Това превръща прокуратурата в институционализирана опозиция, която обаче не е избрана от суверена и е неотговорна пред него.  Тя дори не счита за необходимо да дава обяснения и да отговаря на въпроси на медиите, както е обичайно за всяка пресконференция.  С една дума, становището на прокуратурата в този по естеството си политически дебат е истина от последна инстанция.

Каква конституционна онова има тази проява на ръководството на прокуратурата?

Според Конституцията прокуратурата е част от съдебната власт, чиято задача е да привлича към отговорност лицата извършили престъпления,  ръководи и упражнява контрол върху разследването и подържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Тази дейност  се  осъществява чрез издаване на строго определени от закона актове: постановления, обвинителни, актове, протести и пр.  Прокуратурата може да информира обществеността за издаването на подобни актове, но със езика на закона, който се съдържа във самия акт: установената престъпна дейност, правната квалификация, мярката за неотклонение. Всяко излизане от тези законоустановени рамки е в разрез със конституционните права на привлечените към отговорност лица. В изявлението на ръководството на прокуратурата се коментират данни събрани или имащи отношение към досъдебното производство, а  законодателно то е уредено като закрита фаза  на наказателния процес, която няма състезателен характер и поради това съществува дори забрана материалите по следсвеното дело да се разгласяват.- чл.198 НПК.  Изключението предвидено в този текст: : освен с разрешение на прокурора”, не означава, че за самия прокурор, или за прокуратурата изобщо, не важи принципа, че доказателствата събрани в едно производство проведено в условия на липса на състезателност и публичност, могат да се коментират публично  по тяхна инициатива.  Изключението дадено в чл.198 от НПК, като всяко изключение, не може да се тълкува разширително и стриктното му прилагане е допустимо за определени участници в досъдебното производство само в ограничено число изключителни случаи, например: засягане на доброто име на частен обвинител или материални интереси на граждански ищец. За самите органи на обвинението обаче ще важи принципа, произтичащ от самото естество на досъдебната фаза като закрит процес, че само техните актове, формулирани с езика на закона и със съдържание предвидено също от закона, могат да бъдат публично обявявани от органите, които са ги съставили.   Недопустима е практиката, която напоследък имат отделни прокурори, предимно от най – висш ранг,  да правят публично достояние и да коментират свидетелски показания, експертизи,  резултати от специални разузнавателни средства и пр.  С още по – голямо основание това важи за т. нар. „ ръководство на прокуратурата”, лицата от което не са взели участие в следствените действия.и могат да имат отношение към конкретните казуси само в рамките на т. нар.   „ контрол за законност”, при обжалване   / протестиране на постановленията по реда на инстанционния контрол.

Въпросът има и друг аспект: доколко определянето на прокуратурата според ЗСВ като „ единна,”, която се ръководи и представлява от Главния прокурор е съобразено с конституционната уредба, според която структурата на прокуратурата е като тази на съдилищата, а главният прокурор упражнява само контрол за законност и методическо ръководство над всички прокурори,  което не означава, че те се явяват „ началници”  в една бюрократична структура с подчинение на по – низшите звена във всяко едно отношение. Това мое мнение заслужава да бъде осмислено от прокурорите извън това „ ръководство”, защото засяга тяхното качество на магистрати, а не на винтчета в звена от  военизирана структура.

Ето защо,  смятам,  че изявленията направени на пресконференцията могат да ангажират само становището на тримата говорители , но не и на всички прокурори в България. които без тяхно съгласие са въвлечени в една чисто политическа акция

Случаите посочени от ръководството на прокуратурата като неверни и манипулативни твърдения са типични мнения на политици, независимо от това дали заемат постове в изпълнителната или законодателна власт.  За разлика от прокурорите,  за тях няма конституционни ограничения да коментират случаи, за които те смятат, че има данни за престъпна дейност или напротив – отричат такава. Правото им на мнение е гарантирано от Конституцията и ограниченията са посочени пак там с нормата на чл. 39. Едно от тях засяга пряко обвинителната власт: то не може да бъде насочено към извършване на престъпление, като два от възможните престъпни състави  изрично са формулирани в текста:  насилствена смяна на конституционно установения ред и разпалване на вражда или към насилие над личността. Публично изразени мнения могат да осъществяват и други състави на НК, като някои случаи на престъпления против личността, набеждаване, дори хулиганство и др. Но цитираните на пресконференцията изказвания на политици не осъществяват състава на нито едно от предвидените изключения от правото на свободно мнение и за прокуратурата не е налице правно основание за намеса. Пет от посочените примери  се отнасят до казуса „ Божков”, по които политици обвиняват прокуратурата за протакане на следствени действия или направо – за бездействие. Оправданията мотивирани на пресконференцията се опровергават от обвинението оправено към Асен Василев в случай № 5: „ Най – накрая се действа  по сигнала на Божков и щетата от 556 млн. лв. в бюджета”. Нещо невярно да е казал? Обратно, други три случая са за светкавичното нареждане на Гл. прокурор „ да се образува досъдебно производство” срещу Асен Василев за оплакване на бизнесмен, което демонстрира избирателния подход – разликата в бързината на реакция спрямо случаи срещу бивши  и настоящи управляващи.  Кой в случаите нарушава принципите на върховенство на закона е въпрос с елементарен отговор, както елементарно е да се прецени дали изнесените случаи представляват „ манипулативни и неверни твърдения”.

Очевидно е обаче, че  „ръководството на прокуратурата” е изгубило всякакво чувство за мярка какви са неговите правомощия по Конституция като влиза в  политически спор в качеството си на институционализирана опозиция. Единственото изключение, в което  се отправя обвинение за невярно и манипулативно твърдение срещу представител на опозицията е по повод изказване на Влади Горанов     / № 14 / : „ и според мен той върна жеста на Гешев зя това, че Гешев не го преследва за документ с невярно съдържание” / фразата касае Кирил Петков /.

Коментираното изключение е много показателно: опозиционен политик е обект на критика само когато засяга личността „ Гешев”. Факт, който доказва кой е вездесъщ в тази институция, неговата личност е недосегаема за критика от всички и за всичко,  а пресконференцията  е режисирана от Гешев и направените там изявления са защитната му теза  на многобройните обвинения отправени срещу него  от българската общественост.

 Рано или късно, присъдата ще бъде произнесена от нея!

 

 

About De Fakto

Проверете също

Надзирателите и съдебните охранители ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати с августовските заплати

Със заплатите за месец август служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и Главна …

Съдът: Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков са невиновни по обвинението в хулиганство в метрото през 2020 г.

Обвинението  на Софийска районна прокуратура  срещу Еленко Божков, Минчо Спасов и Светослав Трайков за хулиганство …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.