DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата отчете ръст на делата си и внесените в съда прокурорски актове за периода 2019-2021 г.
Предлага провокацията към подкуп да стане ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие
Увеличаване на внесените в съда прокурорските актове и на наблюдаваните и решени досъдебни производства през 2021 г. в сравнение с предходните две години показват данните за дейността на ПРБ за периода 2019-2021 г. През миналата година в сравнение с 2020 г. се е увеличил и броят на предадените на съд лица. Това са част от тенденциите, очертани в анализ за работата на ПРБ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., представен в Националния институт на правосъдието.
Прокуратурата представи и предложения за промени в НПК и НК (най-долу)
Събитието, открито от главния прокурор Иван Гешев, бе посетено от представители на дипломатически мисии, на неправителствени и съсловни организации, на академичната общност и магистратурата, ръководители на апелативните прокуратури в страната и др. В изказването си Гешев се отказа от предишната си позиция за отпадането на европейското наблюдение на съдебната система в България. Сега той е категоричен, че механизма за наблюдение е особено важен сега, когато е „застрашено върховенството на правото“.
По думите му досега България само е консумирала ползи от еврочленството си, без да поема задълженията си от него. Според Гешев, чрез механизма за наблюдение съдебната система се е променяла, но не достатъчно, а често са правени промени, само за да се отчитат. Така било създадено например и специализираното правосъдие – с очакване то да не проработи. Когато обаче проработило, предстои неговото закриване, въпреки, че се е превърнало в единствената преграда срещу организираната престъпност.
Традиционно не коментира делата за високата корупция – там проблемите били различни.
Пред дипломатите Главният прокурор прогнозира, че България ще застраши европейските ценности и стандарти: „Ние сме част от Европейския съюз и ако мога да използвам така образно, ако се запали едната стая, няма как поне димът да не стигне до другите стаи, така, че ние в един момент – надявам се още да не се е случило, ще представляваме проблем и за стандартите и европейските ценности, които би трябвало да са общи за всички страни в Европейския съюз и затова истината е много важна и ако трябва да перифразирам един стих от Евангелие от Йоан от Новия завет: „Надявам се, че ще продължим да опознаваме истината и истината ще продължава да ни прави свободни“.
Представянето на данните за работата на ПРБ е от съществено значение с оглед на това, че в последно време истината сериозно девалвира, каза Гешев. „Истината има огромно значение за върховенството на закона, правата на човека, европейските ценности. Ние ще ви кажем нашата истина с факти, ще дадем и статистика“, каза той и добави, че е необходимо по-засилено сътрудничество с европейските институции.
Резултатите от дейността на Прокуратурата на Република България за периода 2019-2021 г. бяха представени от заместник главния прокурор Красимира Филипова.
Общият брой на преписките, наблюдавани от прокурорите в апелативните, окръжните и районните прокуратури в страната, и през трите години е висок и надхвърля 230 000 годишно.
Запазена е положителната тенденция на трайно висок дял на решените преписки спрямо наблюдаваните – 95,4% през 2021 г., при 95,8% през 2020 г. и 95,7% през 2019 г.
През 2021 г. е налице ръст на броя на наблюдаваните досъдебни производства, като увеличението спрямо предходната година е с 12,1%, а спрямо 2019 г. – с 4,3%. Решените досъдебни производства през 2021 г. са с 18,5% повече спрямо 2020 г. и с 6,5% повече спрямо 2019 г.
През 2021 г. внесените прокурорските актове в съда са 29 316 (срещу 31 764 лица). Те са повече в сравнение с предните две години, когато актовете са били съответно 28 118 (за 2020 г.) и 29 149 (за 2019 г).
На съд през 2021 г. са предадени с 2,9% повече лица спрямо 2020 г. и с 0,7% по-малко спрямо 2019 г.
Статистическите данни показват, че с влязъл в сила съдебен акт през 2021 г. са осъдени и санкционирани 29 595 лица, а 665 лица са оправдани. През 2020 г. осъдени и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт са 26 845 лица и 561 лица са оправдани, а през 2019 г. – броят на осъдените е 29 596 при 772 оправдани.
Запазва се висок относителният дял на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт – 97,8% през 2021 г., при 98% през 2020 г. и 97,5% през 2019 г.
Прокурорите са участвали в 135 317 съдебни заседания през 2021 г., в 121 108 заседания – 2020 г., и в 136 745 заседания през 2019 г.
В сравнение с 2020 г., през 2021 се е увеличил броят на лицата, чиито присъди са приведени реално в изпълнение.
Резултатите от дейността на Специализираната прокуратура (СпП) и на Апелативната специализирана прокуратура (АСП) бяха представени от Валентина Маджарова, административен ръководител на СП.
В Специализираната прокуратура е налице ръст на наблюдаваните преписки, както и на наблюдаваните досъдебни производства.
Решените досъдебни производства (ДП) през 2021 г. са с 31,2% повече спрямо 2020 г. и над два пъти повече спрямо 2019 г.
За тригодишния период относителният дял на решените ДП спрямо наблюдаваните ДП се е увеличил, като съпоставено с 2020 г. увеличението е с 9,2 %, а спрямо 2019 г. – с 14,8 %.
Наблюдава се и тенденция за увеличаване на делá на внесените обвинителни актове спрямо всички прокурорски актове, внесени в съда – 58,4% през 2021 г., при 48,5% през 2020 г. и 39,9% през 2019 г.
Отчита се и ръст на наблюдаваните досъдебни производства, образувани за корупция – 292 ДП през 2021 г., при 274 през 2020 г. и 206 през 2019 г.
Значително увеличен е броят на решените досъдебни производства, като спрямо 2020 г. увеличението е с 23,9%, а спрямо 2019 г. е около три пъти.
На специален надзор от прокурорите от АСП през 2021 са наблюдавани 210 дела при 226 през 2020 г. и 213 за 2019 г.
Структурите на специализираното правосъдие, въпреки колебливата подкрепа на държавата, станаха ефективни и ефикасни, но опасни за организираната престъпност, каза по отношение на работата на Специализираната прокуратура и на Апелативната специализирана прокуратура главният прокурор Иван Гешев. Той подчерта, че искането специализираните структури да бъдат закрити се дължи именно на това, че те работят.
Предложенията на прокуратурата за законодателни промени
Предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), които да доведат до подобряване на ефективността на наказателния процес, до ограничаване на формализма и до по-бързо и справедливо правораздаване, бяха представени днес. Част от промените са предагани още по времето, когато Сотир Цацаров беше главен прокурор, други също бяха оповестявани от ръководството на ПРБ под шефството на Иван Гешев.
Сред тях е идеята да се преодолее формализмът в наказателния процес, и се отнасят до изискванията за изготвяне на обвинителния акт и до годността на доказателствата. Например, в България законът изисква в обвинителния акт да бъдат описани точно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за разлика от други държави, където няма задължение да бъде подробно описан начинът на извършване на престъплението в обвинителния акт.
Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) обвиненото лице трябва „да бъде незабавно запознато и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него“, а не за всички обстоятелства, посочени в чл.246 от НПК, сочи прокуратурата.
Други от предложенията за промени в НПК и НК се отнасят до кръга на поемните лица, разпити на определени категории свидетели, до оптимизиране на съставите на престъплението „подкуп“, отпадане на провокацията към подкуп, както и до способите за разкриване и доказване на подкупа и др.
Прокуратурата предлага да се регламентира провокацията към подкуп като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие, при съответен съдебен контрол
Предложенията са насочени и към осигуряване на необходимата наказателно-правна защита при престъпления, извършени от омраза. Едно от тях е – да се въведе норма в Общата част на Наказателния кодекс, според която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди се счита за отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство
Според прокуратурата са необходими и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните престъпления.
Предлага се в случаите на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, управляваното МПС да се отнема в полза на държавата, когато е собственост на дееца.Необходими са и промени в законовите разпоредби относно наказанията при извършването на множество престъпления, реабилитацията и начина на приспадане на задържането под стража при изпълнението на наказанията „лишаване от свобода“ или „пробация“, казва прокуратурата.
