СЮБ предлага: Екипи от изявени юристи да разработят ясна концепция за ВСС, Съда, Прокуратура, Инспектората

Съюзът на юристите в България (СЮБ)  предлага  самостоятелни екипи, формирани и ръководени от изявени юристи, да разработят ясна концепция за развитие на ВСС, съдилищата, прокуратурата, следователите, разследващите полицаи и Инспектората към ВСС. Предложението е отправено  до Президента, Председателя на 47-ото НС, Министър председателя,   Представляващия ВСС, Председателя на Висщия адвокатски съвет и до всички правни  НПО.  В сформираните екипи задължителното участие трябва да имат и депутатите от всички парламентарните групи, нещо , което ще гарантира възможност за мнозинство при евентуално налагащи се конституционни промени.

Формирането на такива екипи няма да бъде прецедент, напомня председателят на СЮБ Владислав Славов.(по -долу)

Съюзът обръща внимание на избора членове на ВСС и на Инспектората към него. “ Абсурдно е да се избират от НС с мнозинство 2/3, при положение, че съдиите за КС се избират с обикновено мнозинство.   Затова втора година няма редовно избран нов състав на инспектората, отбелязват юристите.

Пълен текст:

         През изминалата 2021 г. бяха отбелязани няколко знаменателни годишнини – 30 години от приемането и влизането в сила на действащата Конституция на Р България (КРБ) – 13.07.1991 г.; 30 години от избирането на първия състав на Конституционния съд, 30 години от създаването на Висшия съдебен съвет (ВСС) и 25 години от възстановяването на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).  Някои от тези годишнини бяха отбелязани тържествено от Министерство на правосъдието за КРБ и от ВАС за възстановяването му, а други по-скромно заради пандемията.

         Една важна годишнина не бе отбелязана. Вероятно се замисляте какво сме пропуснали. Веднага Ви подсещаме – 30 години реформа на съдебната власт. Само припомням, че тя започна с влизането в сила на КРБ – 1991 г., която предвиди нова организация на съдебната власт – създаване на ВСС, възстановяване на ВКС и ВАС, апелативни съдилища и възможност за триинстанционно производство.  Основният закон регламентира тази промяна да стане в едногодишен срок (§4ПЗРКРБ), но поради бездействие и открита съпротива на законодателната и изпълнителната власт (вж. Р.13/98 г. и Р.19/96 г. на КС на РБ) тази реформа се извърши за 7 – 8 години. Последва приета от МС „Стратегия за реформа на българската съдебна система“ и Програма за изпълнение на стратегията на Министерство на правосъдието. Същата бе актуализирана с решение №260/21.04.2003 г. на МС. През 2009 г. МС прие нова Стратегия, която бе актуализирана 2014 год., този път одобрена и от НС, с действие до 2021 г.

Европейската комисия (ЕК) с критични доклади по мониторинга и Венецианската комисия, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации отчитаха доколко се реформира системата и ни даваха мнения, препоръки, съвети и т.н.

През тези 30 години бяха приети и пет поправки на КРБ като четири от тях специално за съдебната власт.

И сега след 30 години реформа отчитаме изпълнение на стратегиите и препоръките, но във всички нас – юристите, остава усещането, меко казано, за неудовлетвореност и непостигане на желаните резултати и за липса на справедливост, и най-важното не само у нас, но и в българското общество.

Днес, ние отново говорим за продължаване на реформата при очевидна неяснота какво всъщност искаме и как да го постигнем!

Тези проблеми бяха констатирани и обсъдени на Конгреса (ОС) на СЮБ и излизаме със следното предложение до Президента на РБ, до трите власти, до ВАдвС и до гражданското общество: под патронажа на Президента на РБ или на председателя на НС да се сформират няколко екипа от изявени юристи – депутати, секретари по правни въпроси на Президента, експерти от МС, МВР и Министерство на правосъдието, научни работници, членове на ВСС, съдии, прокурори и следователи от ВКС, ВАС, ВКП, ВАП и НСлС, адвокати от ВАдвС и представители на правните НПО със задача да разработят ясна концепция за развитието на:

• ВСС – структура, състав, постоянно действащ или не, един или два съвета, с колегии или без; намаляване на парламентарната квота и т.н.,

За съда – модел на пътна карта при съобразяване добрия пример на страни от ЕС – например 184 съдилища за обезлюдяваща България очевидно са много – СЮБ има „брадясало предложение“ за възстановяване на двуинстанционното производство, за закриване на една от четирите степени съдилища (обединяване на районни и окръжни съдилища и създаване на 50-70 единни първоинстанционни съдилища и 9 апелативни). Доказано в други европейски страни е, че промяната гарантира концентрация и специализация на магистрати, респективно чувствително повишаване на качеството на постановяваните актове и бързина на производството. И не на последно място намаляване на финансовата издръжка на системата с около 1/4 от годишния бюджет, или не по-малко от 200 млн. лв.

• За прокуратурата – първо дали да бъде част от съдебната власт, или от изпълнителната, или да бъде самостоятелна структура; статут и правомощия на главния прокурор; децентрализация, самостоятелност и независимост на прокурорите; възможна обжалваемост на всички актове пред съд; императивна законоустановеност на сроковете за разследване (не повече от 6 месеца и в изключителни случаи – до 9 месеца) и изготвяне на прокурорските актове (не повече от 14 дни и в изключителни случаи до 30 дни) и т.н.
• За следователите – дали да остане сегашният модел или да се възстанови стария с относителна независимост от прокуратурата и т.н.
• За Инспектората към ВСС – избор от съдебната власт с минимално участие на НС, като кандидатурите да се издигат от съдебната власт, а не от НС. Да се помисли за начинът на избиране и на двата органа – ВСС и Инспекторат към ВСС. Абсурдно е да се избират от НС с мнозинство 2/3, при положение, че съдиите за КС се избират с обикновено мнозинство!  Затова втора година няма редовно избран нов състав на инспектората.
• Не трябва да пропускаме и разследващите полицаи. Дознанието бе възстановено през 2001 г. и състоянието му изисква обсъждане на взаимоотношенията със следствието и прокуратурата; да продължи ли да съществува, да променим ли статута на разследващия полицай с цел оперативна самостоятелност и независимост и т.н.
• И накрая дълбока промяна в юридическото образование, което е в плачевно състояние и произвежда в голямо количество „юристи – среднисти“. Надяваме се, Министерство на правосъдието и Министерство на образованието да се съобразят с многобройните ни предложения в тази посока (последно наш изх.№11 от 23.02.2022 г.)

Тази дейност може да бъде извършена от няколко екипа (отделно за ВСС, за съдилищата и за прокуратура, следствие и разследващи полицаи). Те следва да бъдат ръководени от изявени и признати авторитети. Задължителното участие на депутати от всички парламентарните групи ще гарантира възможност за мнозинство при евентуално налагащи се конституционни промени.

Формирането на такива екипи няма да бъди прецедент. Правили сме го в близкото минало по проблеми за развитието на административното правосъдие, с ръководител проф. Кино Лазаров, на трудовото правосъдие, начело с проф. Васил Мръчков, за търговското правосъдие, с ръководител проф. Живко Сталев и др.

Съдебната система е консервативна и трябва ясно и категорично да кажем: Това искаме като резултат и така следва да го постигнем!

С УВАЖЕНИЕ,          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                  

 (ВЛ. СЛАВОВ)