Върховният административен съд отмени текст от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове от юли 2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.
Това е чл. 48, ал.1, според който при гранична проверка на малолетни и непълнолетни български граждани, напускащи територията на България, непридружавани от родителите, от придружителя или от самото лице се изисква писмено съгласие за пътуване от отсъстващия родител/родители, настойник или попечител – български гражданин.
Административно дело е образувано по жалба на физичеко лице, гражданин на САЩ. Той оспорва инструкцията, тъй като според нея за влизане в страната на деца с чуждестранно гражданство и един родител не се изисква нотариално заверено съгласие от другия родител.
Повод е случай, в който българка пристига с дъщеря си в България, като предоставя на граничните власти лични документи за раждането на детето в САЩ от период преди то да е било припознато от бащата – жалбоподател. Американският баща, като обжалва Инструкцията на МВР заради липсващото му съгласие, посочва, че това е било отвличане по смисъла на Хагската конвенция. След престоя си в България, майката се е завърнала в САЩ заедно с детето.
Според бащата обаче липсата съгласие от отстъстващия родител е в противоречие с Конституцията, Семейния кодекс, Европейската конвенция за правата на човека, Наказателния кодекс и Закона за закрила на детето.
На практика Върховните съдии не отменят текста от инструкцията заради „отвличане“ и други сочени противоречия, а заради процедурни нарушения на Закона за нормативните актове при приемането й от МВР. Не е бил спазен и 14-дневният срок за предложения и становища по проекта. Самите мотивите по проекта не отговарят и на изискванията за приемането на инструкцията, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
По този начин административният орган е нарушил принципите на законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност (чл.4, 8 и 12 от АПК), а също така и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработване на проекта на нормативен акт, приема съдът.
Върховните магистрати от тричленния състав приемат, че всяко от посочените нарушения е самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба.
Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.