Иван от Съпротивата

Къде е проблемът и имаме ли институционални очи да го видим

На конституционно ниво към лицата от съдебната власт са въведени едни от най-високите етични и професионални стандарти за професионални умения, лично и служебно поведение. Срещу гаранцията за спазването им те получават статут на несменяемост и възможност за освобождаване от длъжност на изчерпателно посочени в Конституцията основания. Моделът е ясен – сигурност срещу отговорност. Три от основанията изискват въздържание от:

• тежко нарушение на служебните задължения,
• системно неизпълнение на служебните задължения,
• както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

При доказателство за неспазването на тези три изисквания всеки в съдебната власт следва да бъде наказан, а като крайно мярка – и освободен от длъжност. И тук възниква една важна правна особеност – за редовите съдии, прокурори и следователи, както и за членовете на ВСС, това се извършва по реда на дисциплинарното производство, предвидено в Закона за съдебната власт. Но за главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е отреден отделен ред – този по чл. 175, ал. 5 от ЗСВ.

Подобен подход е абсолютно оправдан – ако за редовите длъжности в съдебната власт и за членовете на съдебния съвет изискванията са високи, то за главния прокурор и председателите на върховните съдилища тези изисквания са несъмнено най-високи. Причината да бъдат изведени отделно от редовните дисциплинарни правила е, че към тях се прилагат най-високите професионални и етични стандарти. Затова и няма предвидени наказания за тях от рода на забележката или намаляване на възнаграждението – за обществото и конституционно признатия ред в българската държава би било неоправдано главен прокурор да има непрофесионално и неетично поведение. Едно такова поведение е несъвместимо с позицията му и би уронило и без това крехкото доверие в институциите и в частност – в съда и прокуратурата. Ето защо изискването към главния прокурор за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото са така силни. Но с приетите си правила ВСС изразява една противоречаща с правото логика. Ключовото в приетите от ВСС вътрешни правила е действията по нарушение да са извършени в срока на мандата на лицето като главен прокурор, в противен случай се оставят без разглеждане. На практика се получава така щото главният прокурор, в случая Гешев, може да е извършвал укорими действия преди да стана главен прокурор, но след като това не е по време на мандата му, цялото общество следва да търпи поведението му.

Поради това през следващата седмица мнозинството във ВСС вероятно няма да накаже Гешев, противно на каквито и да било конституционни изисквания. Силата на гьонсуратлъка е по-силна от етиката и правото, при това с добре разплатени средства на обществото, безправие с материали на клиента.