Край: Специализираното правосъдие окончателно падна заедно с кариерните бонуси за членовете на ВСС (обновена)

Парламентът на  второ четене отмени кариерните бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Същата промяна, свързана с т.нар. кариерни бонуси бе приета и   за главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС.  Това стана при обсъждането на законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, които  закриват специализираните съд и прокуратура, одобрени от правната комисия във вторник.

Десет години след откриването на специализираното превосъдие, то бе ликвидирано  заради неефективност и ползването му „като бухалка не само срещу бизнеса, но и срещу обществото”.  За закриването гласуваха четирите партии от управляващата коалиция – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, както и „Възраждане“.

Отпада разпоредбата, според която стажът като изборен член на ВСС се зачита за право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.

Отпада и и т.нар. хоризонтален кариерен бонус за административните ръководители на съдилища и прокуратури и на заместниците им, както и на за онези, които станат временно конституционни съдии, министри и т.н., които до момента можеха да избират в кой орган да работят.  След  освобождаването от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор и следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в същия орган на съдебната власт, на който са били административен ръководител или заместник на административен ръководител. 

Народното събрание реши съдиите, прокурорите и следователите от специализираното правосъдие да се преназначават при условията и по реда на чл. 194, ал. 1. Предвижда се решенията за преназначаване да подлежат на предварително изпълнение.
В 14-дневен срок от обнародването на измененията магистратите могат да подадат заявление до съдийската или прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което да заявят своето желание да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в специализираните съд или прокуратура.

В 30-дневен срок от изтичането на предходния срок съдийската колегия на ВСС приема решение за разкриване на длъжности на съдии в съдилища, съответни на закриваните в Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, при отчитане степента на натовареност на съответния съд. В един съд се преназначават до една четвърт от съдиите от закрития Специализиран наказателен съд и до една трета от съдиите от закрития Апелативен специализиран наказателен съд. При преназначаването ще се отчита и степента на натовареност на съответния съд или отделение.

Реши се, че   след закриването на Специализирания наказателен съд първоинстанционните наказателни дела, по които е даден ход на съдебното следствие, стават подсъдни на Софийския градски съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието, прие парламентарната комисия.  Съдиите от съдебния състав, разгледали първоинстанционните наказателни дела, по които е постановена присъда, когато не са преназначени в Софийския градски съд, ще се командироват за обявяване на мотивите към присъдата.

  Напрегнат дебат, викове, нерви, спекулации 

В началото на заседанието, под предлог, че има изказване по заглавието на законопроекта,  Анна Александрова от ГЕРБ  прочете информация  на спецпрокуратура, че Постоянната конференция на прокурорите се е противопоставила на  закриването на спецструктурите у нас.  Заяви, че закриването е в услуга на олигархически кръгове:

„Крайно време е преди този законопроект да бъде подложен на гласуване на второ четене да кажете на българските граждани чии интереси защитавате – тези на държавата или на олигарсите, които са с повдигнати тежки обвинения. Тези същите, които ги изкарахте борци за правосъдие, тези, които не крият подкрепата си към вас, тези, които ще са най-доволни от закриване на специализираните структури в България. Сигурна съм, че обществото ще ви потърси сметка„.

Депутатът Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ призова да не се спекулира: „Не вменявайте някаква вина, там където няма. Не правете спекулации, там където няма доза истина и не прехвърляйте вината, че евентуално липсата на професионализъм на дадени колеги ще е плод на нашите действия тук.

От ден първи се чуват спекулациите, че ще потънат дела срещу определени кръгове, срещу определени хора и тези дела се заявяват основно от опозицията. Излезте и посочете конкретни дела и лица, за да можем всички заедно да ги проследим“.  

Конкретен отговор не последва.

Андрей Михайлов от ИТН се противопостави на маниера  изказвания, поискани по една тема,  да бъдат правени по друга. „Две неща са  важни – съдбата на съдиите и съдбата на делата. Зад всички тези дебати днес се крият тези два въпроса. Ние сме особено загрижени и за двете. Нашата цел е да няма никакви прекратени дела. По отношение на съдиите никога не сме говорили, че ще гоним и разселваме съдии, каквито доводи ще чуем.  Правосъдието в България няма да изчезне по отношение на борбата с организираната престъпност,  каза той.

Крум Зарков от БСП се обърна от трибуната към Александрова:  „Обяснете на международните наблюдатели как между 2017 и особено след 2019 г. започна да обикаля един черен микробус из София и страната с надпис „Специализирана прокуратура“ и да прибира хора, в това число действащи министри, но не защото са осъдени, а защото имат мерки за неотклонение, които друг съд не би приел. Обяснете им на прокурорите, които се борят срещу тероризма и организираната престъпност, че закриване на специализираните съдилища не означава, че в България повече никой няма да се бори с този феномен. Но надявам се, че означава, че най-накрая някой ще започне да се бори, особено в частта „корупция“.

Той напомни, че решението за закриването на специализирания съд и прокуратура е взето, вече три пъти, а „днес трябва да уредят последствията от това решениe“.

Като в  истеричен пристъп,  Анна Александрова  нападна  адвокатите,  които в правната комисия  „защитавали олигархични интереси“  и  изразили становище в подкрепа на закриването на спецправосъдието. В правна комисия  зам.председателят на ВАдС адв. Ина Лулчева, заяви, че от 2010 г. съветът има последователна позиция срещу създаването на спецправосъдието. „Но е крайно неуважително  институцията,  призвана да защитава интересите на гражданите да се принизява до защита на олигархични кръгове“, каза тя .  В отговор Александрова я попита дали е адвокат на братя Бобокови. „Не съм, но да не говорим точно за това дело, защото ще е много зле за спецструктурите“, отговори  Лулчева

Адвокатите,  представиха становището  на ВАдС, каза Зарков  и напомни, че именно те се явяват  пред спецсъда, знаят и сочат, че  повечето от делата там са за данъчни измами, но не за тероризъм, не за корупция  и др., нещо което няма нищо общо с делата по същество, които трябваше да гледа този съд, каза той.

Обясни на Александрова, че  „олигарси са тези които са се възползавил от властта, докато вие сте управлявали и нито един от тях не е осъден от специализирания съд„.

Чуха се реплики от Дани Каназирева ГЕРБ,  че закриването на спецправосъдието ще доведе до загуби на  3 млрд. лв., каквато е стойността на обезпеченията по делата в спецсъда.  Целта на това упраженине са едни дела с материален интерес да започнат отначало и да им изтекат давностните срокове, каза тя.

Йордан Димитров (ДБ)  напомни, че давността по тези дела е в десетки години. И ако давността изтече, то  няма да е заради закриването на спецсъд, каза той, освен това никой няма да маха обезпеченията вметна Мирослав Иванов(ПП).

„Имам чувството, че закриваме търговски съд,  а не наказателен,  каза  Петър Кулински от ПП.

„Сякаш им закриват личната фирма, а не специализирания съд„, коментира Явор Божанков от БСП нервността на депутатите от ГЕРБ.

Истинската причина за закриване на спецправосъдието е неговата неефективност,  заяви Искрен Митев от ПП.  „Вие сте от другата страна на барикадата, а не от тази на бълагрските граждани“, обърна се той към депутатите от ГЕРБ.

Каназирева повтори тезата си, че  това не е реформа, а целта е някои дела да потънат. Според нея съдиите ще си направят отвод и няма да догледат вече започнали дела, така ще изтекат давностните срокове. И ще останат без работа и възнаграждения,  опонираха й онзи ден в правната  комисия. Шефът на правната комисия Милен Матеев дори заяви, че депутатите от опозицията умело избягват една дума и тя е  „саботаж“.

Димитър Гочев от „Продължаваме промяната“ уточни, че това дали ще потънат делата зависи от хората, които работят по тях. „Тук изцяло разчитаме на организацията на съдебната система и сроковете, които даваме са достатъчни. Противоконституционност на текстовете няма със сигурност“, подчерта Гочев. Той добави, че  основната манипулация по време на целия дебат е, че в България няма съдии и прокурори, извън специализираните структури. „Това не е вярно и не може да говорим, че няма да си свършат работата.  Това показва много ниско мнение и много ниска оценка за тези професионалисти. Няма лустрация, няма разселване и това са опорни точки, които за радост не са верни„, каза той.

Петър Петров от „Възраждане“ бе един от малкото, които коментираха промените по отношение на кариерните и финансови бонуси за ВСС и ИВСС. Спроде него  тези промени засягат и стажа, който на членовете,  няма да се зачита.  „С тази предложена промяна не мога да се съглася, тъй като за разлика в другите власти, в съдебната система имаме всички съдии и отгоре ВСС. Ако един съдия иска да стане член на ВСС вие му казвате, че през тези години, в които се занимава с основни проблеми на съдиите и съдебната система неговият стаж няма да се зачита като юридически по Закона за съдебната власт. Как ще мотивирате тези членове, ако стажът не го признавате за юридически и когато те се занимават с юридически въпроси, а не със земеделие и не с гинекология?“ коментира Петров.

Екатерина Захариева от ГЕРБ  припомни, че между първо и второ четене от ГЕРБ са внесли предложения, с които организираната престъпност да остане специализираните съдилища, а само делата за корупция да се върнат в Софийския градски съд, но тези предложения са били отхвърлени без аргументи.

„Всички български граждани ще дишат по свободно,  когато вече няма да го има спецправосъдието“, каза Атанас Славов от Демократична България.

„Нека припомним, че значителна част от делата, които се водят там са разрешения за специални разузнавателни средства и на второ място мерки за процесуална принуда. Имаше потъване, но не на дела. Имаше потъване на хора, които с месеци седяха в арестите, без обвинения. Това вероятно не са най-чистите хора и граждани, но това не е редно. Това не е защита на някакви олигарси и на някакви бизнесмени, а защита на правата на всички нас – спазване на презумпция за невиновност и внасяне на дела в разумен срок„, обобщи Славов.

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова, която проследи дебата в зала, заяви, че изказванията по законосъобразността на подслушванията по време на протестите от лятото на 2020 г. не са коректни. „Има поне 5 решения на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, които установяват незаконосъобразно искане и разрешаване на подслушване. Ще ги предоставя, за да се спре с тези неверни спекулации„, добави Йорданова (още по долу).

„Правим първа голяма крачка с гледането на второ четене на закриването на специализираните съд и прокуратура, станали символ на превзетата държава. Партиите от управляващата коалиция се явиха на избори с тази заявка, с това обещание към избирателите„, заяви Андрей Гюров от „Продължаваме промяната“.

„Слагането на синоним между специализарното правосъдие и правосъдието като цяло,  е голяма грешка и фактически невярно“,  каза Крум Зарков.  „Всъщност това е доказателство какво са имали предвид, когато са го създавали – не специализиран съд, а паралелна съдебна система, която е конституционно недопустима“ , обобщи той.

Към финала  на многочасовото заседание  Дилов-син от ГЕРБ-СДС заяви, че  дебатът за закриването на спецправосъдието се води на знаменателна дата –  110 години от потъването на „Титаник“.

„Надявам се, че в  групата на лаиците, водена от вас, ще бъдем последните, които ще вземем думата в този дебат“, репликира го проф. Георги Михайлов от БСП.

Атанас Славов от ДБ също определи датата като многозначителна.  Той отбеляза, че е изминала точно една година от откриването на 45-ото НС и още в първия му ден от „Демократична България“ са внесли проект за промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт. „Точно една година, в която българското общество очаква да закрием специализираното правосъдие и днес това ще се случи„, допълни той.

Заседанието продължи  повече 9 часа.  Ликвидацията на сперцправосъдието бе един от приоритетите на правителството, който бе записан в коалиционното споразумение между управляващите партии

Усилията за съдебна реформа не спират дотук, знаем какво правим

Аз благодаря за подкрепата, благодаря и за дебата. Това е един законопроект, който се обсъжда много бурно и много задълбочено и показахме, че можем да чуваме, да оценяваме критиките и където се цели подобряване на законопроекта – да ги приемем. Искам ясно да заявя – спекулации, неправилна интерпретация и заблуда са, че усилията ни за съдебна реформа спират тук и че не знаем какво правим. Усилията ни едва сега започват и ние знаем какво правим“, каза министърът на правосъдието Надежда Йорданова след гласуването. По думите й, предстоят още важни задачи, сред които е изготвянето на механизъм за ефективно разследване и търсене на отговорност на главния прокурор – проблем, който стои нерешен повече от 10 години.

Йорданова съобщи кратка статистика, според която  към 1 април в българските арести има 30 българи, които повече от 6 месеца са задържани без обвинение, а 5 от тях са без предявен обвинителен акт повече от година. „Харесва ли ни така действаща прокуратура? Харесва ли ви такова законодателство? Работата продължава и аз съм уверена, че съвсем скоро ще дебатираме и други важни задачи„, коментира още Йорданова.

Връщаме се към нормалността в правораздаването

Не се разбра защо специализираното правосъдие  трябваше да  съществуа

За тези десет години не се разбра защо спецправосъдието изобщо трябва да съществува. То създаде много негативи, липсваха реални резултати. Неговото закриване беше много естествено. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV заместник-председателят на Висшия адвокатски съвет, адвокат Ина Лулчева.

„Закриването на спецправосъдието се обсъжда вече трети парламент. Безспорно е, че обществото има такова очакване. То беше създадено, без да има никакво нито криминологично, нито наказателноправно обсъждане или мотивация. Твърдеше се, че европейските ни партньори настоявали – това не е вярно. Настояваше се за специализация, която е специализация на досъдебното производство“, обясни тя.