DeFakto.bg DeFakto.bg
Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения , който гарантира ефективна защита на подателите в публичния и частния сектор. Защитата ще обхваща и тези, които публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения, съобщават вносителите от МП.
Проектът днес е публикуван за обществено обсъждане със срок от 30 дни – от 21.04.2022 г. до 23.05.2022 г.
Със законопроекта се цели да се гарантира ефективна защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения по отношение на актове и области, при които е необходимо да се подобри правоприлагането. Обхватът е широк, като сред категориите са: обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.
Изключения от приложението на настоящия проект на закон се допускат само относно правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, ако те попадат в обхвата на член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз; защитата на класифицирана информация; адвокатската тайна; поверителността на здравната информация; тайната на съдебното съвещание; провеждането на наказателно производство.
Законопроектът си е поставил за цел въвеждането и изграждането на национален механизъм за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация, както и извършването на проверка и предприемане на действия по всеки сигнал. Чрез него ще се преодолее съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба и липсата на правна сигурност, която води до недостатъчното подаване на сигнали, сочат авторите му.
Предложеният законопроект транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Целта е ефективно разкриване и разследване на нарушения на правото на ЕС.
Предлага се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да действа като централен орган за външно подаване на сигнали.
Обхванати са възможно най-голям кръг категории лица, които могат да получат защита. Предвижда се защита да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и срещу техни близки, колегите или роднините. Така защита ще се предоставя и на лица, които помагат на сигнализиращия в процеса.
Защитата се изразява в забрана за ответни действия с цел отмъщение, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване или разваляне на договор и др. В случай на нарушение на забраната за ответни дейстивя е предвидено право на обезщетение на лицето, подало сигнал, е записано в мотивите.
За първи път в българското законодателство се създават специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения – за тези, които правят тази информация обществено достояние – оповестяване чрез онлайн платформи или социални мрежи, медиите и т. н. Предвидени са задължения за създаване на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения и за външно подаване и публично оповестяване на информация за нарушения. Това ограничава негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията.
За да бъде ограничето злонамереното подаване на сигнали се предвиждат допълнителни особености за информацията, която се подава. По-конкретно се изисква сигнализиращите лица да имат разумни основания да считат, че информацията, за която са сигнализирали, е вярна към момента на подаването на сигнала, е отбелязано в мотивите. Лицата, които съзнателно подават невярна информация, не се ползват от защита, е посочено в законопроекта.
В тази връзка е предвидено, че когато срещу лице, подало сигнал е образувано съдебно производство например за клевета, то има право да поиска прекратяване на производствотото, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.
Kaтo oбщ пpинцип в бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo, ce пpeдлaгa aнoнимнитe cигнaли дa нe ce peгиcтpиpaт и дa нe ce paзглeждaт. Kaтo изĸлючeниe oт тoзи пpинцип ce пpeдлaгa пpaвo нa зaщитa дa пoлyчaвaт и oнeзи гpaждaни, ĸoитo aнoнимнo ca пoдaли cигнaл или пyбличнo ca oпoвecтили инфopмaция зa нapyшeния и впocлeдcтвиe ca cтaнaли oбeĸт нa oтвeтни дeйcтвия.
