Последни новини
Home / Законът / Заради прокурорски гаф: Втори съд оправда Илия Илиев, бивш депутат от ДПС за купуване на гласове

Заради прокурорски гаф: Втори съд оправда Илия Илиев, бивш депутат от ДПС за купуване на гласове

Defakto.bg

 

Апелативен съд София потвърди оправдателната присъда на бившия депутат от ДПС  Илия Илиев за купуване на гласове на изборите за Народно събрание през 2014 г.  Основна причина –  процесуални нарушения в досъдебното производство, които минират делото.

Илия Илиев и Иван Тодоров бяха кандидати за депутати от ДПС на парламентарните избори през 2014 г. Водач на листата беше Илиев, а областният председател Тодоров – четвърти. В Народното събрание влезе само Илия Илиев.

Според обвинението двамата бяха купували гласове в ромския квартал в Ямбол преди парламентарните избори от есента на 2014 г.   Разследването срещу двамата за купуване на гласове е започна в Ямбол.   През декември 2016 г. главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на Илиев заради търговия с гласове.   Според разследването двамата кандидати за народни представители имали приемна в ромската махала в Ямбол. Месец преди изборите дали 570 лв. на трима от местните, които да разпределят парите на членове на семействата им с обещанието да гласуват за тях. Някои трябвало да получат по 50 лв., други – по 30, а трети – само по 10 лв.   Тодоров водел тетрадка, в която отбелязвал на кого каква сума е обещана и колко члена от съответното семейство ще гласуват. Преди изборния ден част от свидетелите по делото били поканени от Илиев и Тодоров в заведение в града и там Илиев дал 2000 лева, които били разпределени между тях. Бъдещият депутат поел ангажимента за изплащане на още пари, като станат ясни резултатите от изборите.

В хода  на делото Иван Тодоров се призна за виновен и се споразумя с прокуратурата за едногодишна условна присъда и 5000 лева глоба. Това обаче не беше достатъчно, за да бъде доказана вината на Илиев, който се бе сдобил с три обвинения за купуване на гласове.

На пръв поглед нещата изглеждаха ясни,

но без сметката, че алъш-веришът с гласовете по избори, е изкусно занимание на  авторите му, а органите по доказване са длъжни стриктно да спазват закона, за да са успешни срещу далаверите им.

Най-напред Софийския градски съд отхвърли обвинението срещу Илиев  като недоказано, тъй като разследването неправилно е водено от полицейски служители, при положение, че още в началото е било ясно, че разследваните са лица с имунитет и е трябвало материалите да бъдат предадени на следовател.  По тази причина съдебният състав не прие и събраните от некомпетентен орган доказателства.Единствените доказателства, на които съдът може да се позове, са свидетелските показания, дадени в хода на съдебното производство. Нито един от свидетелите обаче не бе потвърдил в залата, че подсъдимият му е предлагал пари.

Протестът на СГП

Срещу оправдателната присъда Софийска градска прокуратура  внесе протест в Софийски апелативен съд и поиска отмяна на присъдатата плюс зачитане на  показанията на свидетелите в досъдебното производство. Прокуратурата не отрича имунитета на подсъдимия  Илиев, но твърди, че  извършените от разследващ полицай действия са запазили процесуална годност. Обяснението е, че те са извършени  преди възбуждане на наказателно преследване срещу Илиев, а то се осъществява с привличането му като обвиняем едва при събрани доказателства за извършено престъпление.

Органите на разследването не са лишени от възможността да събират и запазват доказателства, като единствено са ограничени в извършването на действия, пряко засягащи личните права и свободи на лицето, ползващо имунитет“, сочат в мотивите си от СГП.Поддържат, че  едва когато са били налице достатъчно данни, че  деянието да е извършено от Илиев и той е следвало да бъде привлечен като обвиняем, е възникнала компетентността по чл.194, ал.1, т.2 НПК., като последващите действия са извършени от следовател при СО – СГП.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура обаче не поддържа протеста на СГП, тъй като споделя съображенията на първоинстанционния съд за изключване от доказателствения обем на свидетелските показания от досъдебното производство, дадени пред разследващ полицай.

Освен това, след приемане по компетентност на досъдебното производство от следовател се е налагало преповтаряне на извършените действия, което не е било реализирано.  Поради това е допуснато нарушение и в дейността на оценката от наблюдаващия прокурор, свързано с позоваването на посочените доказателства и извеждане въз основа на тях на фактите по обвинението, за което лицето е предадено на съда, посочва апелативният прокурор.

Защитата на  подсъдимия настоява за  потвърждаване на оправдателната присъда с доводите, че наред с допуснатото нарушение при събирането на доказателства от ненадлежен орган,   в досъдебното производство са били провеждани групови разпити на задържани неграмотни лица по некомпетентен и недопустим начин. Пред съда е установено, че те не са познавали Илия Илиев,  не са имали контакти с него, а още по-малко такива, обосноваващи даване или получаване на пари.

Самият Илиев твърди, че обвинението  „целяло упражняване на политическа репресия поради кандидатирането му, за да му попречи да участва в политическия и обществен живот“.

Мотивите на Въззивния съд:

Въззивната съдебна инстанция категорично възприема съображенията на първостепенния съд за необходимостта действията по разследването срещу лица с имунитет, включително и разпитите на свидетели, да се реализират от следовател по силата на чл.194, ал.1, т.2 НПК /в приложимата му редакция към ДВ, бр.93/11 г/.

Съдът приема за правдоподна тезата на прокуратурата, че не винаги на ранен етап от производството е възможна преценката на обстоятелствата, определящи компетентността и едва когато се установят достатъчно данни, че  разследваното инкриминирано деяние е осъществено от лице с имунитет, тогава следва да се определи материалната компетентност на органите по разследването. Като до този момент и най-често в случаите на чл.212, ал.2 НПК усилията са насочени към събирането и запазване на доказателства в условията на „неотложност“.

Обаче.

Качеството на И.И. и И.Т. като регистрирани кандидати за народни представители, ползващи се с имунитет на основание чл.160, ал.1 от Избирателния кодекс е било известно още към момента на предприемане на първоначалните действия в рамките на специализираната полицейска операция на 03.10.2014 г., като е отразено и в материалите по започналото същия ден наказателно производство, което е налагало наблюдаващият прокурор да възложи разследването на следовател, а това не е било сторено.

Апелативните  съдии отбелязват, че  изискването за компетентност на разследващите органи „е относимо към цялостния процес на разследване, а не само при повдигане на обвинение и вземане на мерки за процесуална принуда, ограничаващи правата на лицето“.

Съдът посочва още, че  само в случаите на съществуваща неяснота относно самоличността и/или качеството на дееца, обуславящо различна компетентност, до  привличането му като обвиняем,е  допустимо да се замени разследващия орган, а на основание чл.203, ал.3 НПК извършените действия да запазват процесуалната си стойност.   „Вложеният в цитираната разпоредба смисъл ясно сочи, че меродавният момент за промяна в компетентността в хода на висящо разследване е констатиране на факт, налагащ това, без да е обвързано от повдигането на обвинение, като цели обезпечаването на процеса по събирането и проверката на доказателства по възможно най- професионално издържан начин с оглед предмета и спецификата на конкретния случай“.

Възприемането на обратното би означавало предоставянето на възможност за заобикаляне на закона и до момента на привличането като обвиняем на иначе известния и фактически разследван деец,  да се провеждат действия без неотложен характер от неоправомощен орган, а посоченият като изключително компетентен да има единствено ролята на преследващ, а не разследващ такъв, отбелязва съдът.

„В процесния случай изначално е било изяснено качеството на лицата, чиято неправомерна дейност, свързана с купуване на гласове в предстоящите избори, се е разследвала, макар да не е било съставено постановление за образуването на производството конкретно срещу тях“.

За разлика от възможността първоначалните неотложни действия, свързани с предприетите претърсвания и изземвания от различни адреси да се приемат като такива по смисъла на чл.194, ал.4 /преди ал.3/ НПК и да запазят действието си, последвалите разпити на свидетели /с изключение на свид. С.Д., разпитан от следовател/, чиито показания са поставени в основата на обвинителната теза и дори са закрепвани в разпити пред съдия, провеждани и през 2015 г., е следвало да се извършат от следовател или от друг разследващ орган, на когото това е изрично възложено.

Дадените пред съдия показания, дори и под формата на свободен разказ, също не могат да се приемат за годно извършени и не санират обсъждания съществен процесуален пропуск, тъй като в процедурата по чл.223 НПК съдът няма правомощието да се запознава с материалите по делото и да участва в разпита, само воден пред него, но отново от компетентния разследващ орган, отбелязва съставът на САС.

 Свидетелите не познават подсъдимия

Независимо от посоченото формално основание за изключване на свидетелските показания от досъдебното производство, според въззивния съд,  дори да бъдат споделени  доводите на прокурора в протеста за тяхната годност, в случая  това не води автоматично до възприемането им като достоверни.  Защото пред  съда, свидетелите заявяват, че лицето, за което са давали показанията,  не е идентично с подсъдимия, когото не  познавали.

Нещо повече изрично се сочи, че името на И.И. им е станало известно в полицията при първоначалния разпит, а пред съда са го потвърдили, като начина на записване на показанията им не отговаря на възможностите им за собствен изказ“.

Няма спор, че към инкриминирания период Илия Илиев  е участвал в предизборна агитация в Ямбол  и то съвместно с бившия подсъдим Иван Тодоров, който макар и сам кандидат за народен представител, е положил усилия сред местната общност приоритетно да се подпомогне чуждата кандидатура, казва съдът.

От свидетелските показания обаче се разбира, че всяка група по разпределяне на парите си е имала отговорник, но никой от тях не можел да посочи, че  източник на финансирането е именно Илиев. Твърденията в тази посока  „имат по-скоро характер на предположение“, е записано  в мотивите.  Идентичен е изводът и за суми, поставени в пликове пред домовете на свидетели, за които по никакъв начин не може да се установи предназначението им за инкриминираната дейност, а още по-малко за предоставянето й от подсъдимия..

При посочената противоречивост, неяснота и очевидно объркване у свидетелите, някои от които не знаели какво е това „избори“, не позволява категоричен извод в подкрепа на обвиненията„.   Логично е, казва съдът,  пряко заинтересованият Илиев да е взел активно участие в предвидените мероприятия, провеждани както в наетото и ползвано като щаб помещение , така и при събирания на ромската общност на други места в града.  Установените от страна на подсъдимия действия по делото, обаче /дори и свързаните с обещавани парични суми след изборите/, са недостатъчни или неприпокриващи се с фактически очертаните параметри на обвинението, за да се приеме, че е осъществил вменените му престъпления. 

САС потвърждава оправдателната присъда на СГС  и  подсъдимият Илия Илиев излиза чист като момина сълза след  един погрешно скроен опит на прокуратурата да докаже купуването на набелязани  „седалки“ в парламента.

             Друг състав на САС потвърди осъдителна присъда на Илиев  за съучастие в присвояване

Бившия депутат от ДПС  Илия Илиев

Междувременно друг наказателен състав на  Софийски апелативен съд потвърди осъдителната присъда  на Илия Илиев от  2 г. с  5 г. изпитателен срок.   Съдът потвържда  съучастието му  като помагач за умишлено улесняване на  директора на ж.п. секция „Русе“ към НКЖИ да присвои поверени му за управление чужди пари, собственост на НКЖИ, в големи размери – 915 790, 70 лв. е наложено
Наложено му е и  лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни учреждения и  предприятия за срок от три години и на основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години.

Обвинението  Илиев  бе за това, че в периода от 11 декември 2007 г. до 16 септември 2009 г. в Горна Оряховица и Русе в съучастие с шефа на НКЖИ и местните началници ги е улеснил в присвояване на чужди пари от НКЖИ и ДП „ТСВ“.

През 2019 г. Софийски градски съд постанови три осъдителни присъди по делото за измамна схема с фалшиви документи, с която е източвана Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

По делото присъди получиха и тримата подсъдими – бившият директор на НКЖИ и бивш зам.-министър на транспорта Антон Гинев, бившият депутат от ДПС Илия Илиев и бившият директор на железопътна секция в Русе Огнян Георгиев.

Антон Гинев беше осъден на 11 месеца затвор при първоначален строг режим.  Сега  САС промени присъдата на условна от  2 години  с изпитателен срок  от 5 години.

Наказанието на Георгиев от  2 години и половина при първоначален общ режим – с  решението на САС  става също  условно  от 3 г. с 5 г. изпитателен срок .

Цялото решение тук

About De Fakto

Проверете също

Съдът издирва Йоан Матев, подсъдим за умишлено убийство в Борисовата градина и адвокатите му

Софийският апелативен съд отложи за 14 юли 2022 г. делото срещу Йоан Матев, подсъдим за …

ВАС окончателно отхвърли искането на Йорданова да бъдат обследвани действия на Гешев преди да стане гл. прокурор

Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила определение на тричленен състав от 16 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.