DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако България проспи задълженията след решението на съда, ЕК може да предяви осъдителен иск в наказателна процедура
България не е изпълнила задълженията си по Рамковата директива за морска стратегия, като не е преразгледала и актуализирала в установените за това срокове първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда, критериите за определяне на добро състояние на морската околна среда и екологични цели, и не е представила на Комисията задължителните актуализации на морските стратегии. Това прие в решението си от днес по дело С-510/20 Съдът на ЕС, съобщи пресцентърът на Съда.
С решението се уважава предявеният от Европейската комисия иск за установяване на неизпълнение от страна на България на задълженията ѝ по Рамковата директива за морска стратегия1
Съдът уточнява, че в съответствие с разпоредбите на посочената директива България е била длъжна да преразгледа съответните елементи на морските стратегии до 15 юли 2018 г., а подробностите по актуализирането, проведено след преразглеждането, да представи на Комисията в срок до 15 октомври 2018 г, което не е сторила. „Следва да се припомни, че съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2008/56 „[д]ържавите членки, които имат общ морски регион или подрегион, си сътрудничат, за да гарантират, в рамките на всеки морски регион или подрегион, че мерките, необходими за постигане на целите на настоящата директива, и по-специално че различните елементи на морските стратегии, посочени в букви а) и б), са последователни и координирани за целия морски регион или подрегион“.
Освен това съгласно член 5, параграф 2, буква а), подточки i), ii) и iii) от тази директива всяка държава членка трябва да изработи до 15 юли 2012 г., първо, първоначална оценка на текущото състояние на околната среда на съответните води и на въздействието на човешката дейност върху околната среда, второ, определяне на доброто състояние на околната среда в съответните води и трето, определяне на поредица от екологични цели и свързани с тях индикатори, се казва в мотивите на решението.
Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, и последващи промени не могат да се вземат предвид. Този срок, определен в мотивираното становище на Комисията, е изтекъл на 11 декември 2019 г.
В тази връзка Съдът приема, че България не е спазила нито срока за изпълнение по Рамковата директива за морска стратегия, нито срока, в който сама се е ангажирала в отговора си на мотивираното становище, да преразгледа и да актуализира морските си стратегии и да представи актуализациите на Комисията до 30 юни 2020 г.
Съдът отхвърля доводите на България, че не е могла да спази установения в Директивата срок поради затруднения с възлагането на обществената поръчка, като изтъква, че държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на установени с директива задължения и срокове, които са правнообвързващи.
Съдиите акцентират и върху обстоятелството, че България е предприела първите организационни мерки за изпълнение на задълженията си едва на 16 юли 2018 г.- т.е. след изтичане на определения в Директивата срок. Обстоятелството пък, че на 16 март 2021 г. е бил сключен договор за предприемане на необходимите мерки, Съдът приема за неотносимо към преценката за основателността на предявения иск, тъй като е настъпило след изтичането на определения в мотивираното становище срок.
Предвид изложеното, Съдът приема за установено, че България не е изпълнила задълженията си по Рамковата директива за морска стратегия, като не е преразгледала и актуализирала в установените за това срокове първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда, критериите за определяне на добро състояние на морската околна среда и екологични цели, и не е представила на Комисията задължителните актуализации на морските стратегии.
Държавата е осъдено да заплати съдебните разноски.
Процедурата дотук не е наказателна, коментираха експерти за Де Факто.Онова, което следва, е националните органи да се съобразят с решението на Съда, да поправят пропуските и да уведомят ЕК.
Ако въпреки решението на Съда, България не коригира забатачените задължения от бившите управляващи, Комисията може отново да отнесе въпроса до Съда на ЕС и в наказателна процедура да предяви финансови претенции. Когато въпросът бъде отнесен за втори път до Съда, Комисията предлага да наложат финансови санкции, които могат да бъдат под формата на еднократна сума и/или дневни плащания.
Тези санкции се изчисляват, като се вземат предвид:
- значимостта на нарушените правила и последиците от нарушението за общите и частните интереси,
- периодът, през който правото на ЕС не е прилагано,
- способността на страната да заплати, като се гарантира, че санкциите имат възпиращ ефект.
Предложената от Комисията сума може да бъде променена от Съда в неговото решение.
Цялото решение тук
1 Директива 2008/56/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (OB 2008, L 164, стр. 19).
