DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд отмени решението по административно дело № 2901 от 2020 г. на Административен съд София – град и върна делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Казусът е свързан с отнемането на лиценза на „Еврофутбол“ ООД.
През 2020 г. Админиcтpaтивният cъд нa Coфия – гpaд oтмeни oтнeмaнeтo нa лицeнзa нa „Eвpoфyтбoл“ oт Дъpжaвнaтa ĸoмиcия пo xaзapтa. Лицeнзът нa xaзapтнaтa ĸoмпaния бeшe oтнeт вpeмeннo зa 3 мeceцa нa 25 мapт зapaди нeвнeceни дъpжaвни тaĸcи в paзмep нa 328.9 млн. лв. зa пepиoдa 1 фeвpyapи 2014 г. – 31 дeĸeмвpи 2019 г. Cъдът ycтaнoви обaчe, чe aĸтът зa oтнeмaнe нe e влязъл в cилa, a cъщecтвyвaнeтo нa пpocpoчeни зaдължeния ĸъм дъpжaвaтa нe e бeзcпopнo ycтaнoвeнo. И oтcъди, че oтнeмaнeтo нa лицeнзa e в нapyшeниe нa зaĸoнoдaтeлcтвoтo.
Аргументите на ВАС за отмяна на решението
Първоинстанционният съд е отменил Решение №48 от 25.03.2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДХК), с което е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.
Върховните магистрати приемат, че първоинстанционният съд е постановил решение без да са изяснени релевантните факти и обстоятелства и без да са обсъдени становищата на страните в тяхната цялост. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото, като за тази цел събере необходимите доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност
Държавната комисия по хазарта прилага принудителна административна мярка – отнемане за срок от 3 до 6 месеца на издадения лиценз, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Следователно за издаване на акта е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – просрочени публични задължения над 5 000 лева и липса обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Така неправилен е изводът на съда за липса на първата предпоставка, сочат от ВАС.
Обратно на приетото от АССГ, съдииет от ВАС сочат, че за да е налице първата предпоставка, достатъчно е публичните задължения да са установени и изискуеми, т. е. да има издаден акт, с който са установени по основание и размер, и да е настъпил техният падеж.
Обжалването на акта, с който са установени, е ирелевантно обстоятелство за решаване на спора, тъй като актът има предварително изпълнение, което е допуснато с влязло в сила разпореждане на неговия издател. То е било предмет на съдебен контрол по адм.д. №2034/2020 г. на Административен съд София – град, приключило с Определение №1496 от 21.02.2020 г., оставено в сила с Определение №3959 от 23.03.2020 г. на ВАС по адм.д. №3251/2020 г. Доколкото към момента на прилагане на мярката няма влязло в сила съдебно решение, с което се отменя подлежащият на предварително изпълнение акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ), административният орган правилно е приел, че установените с акта публични задължения са възникнали в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми.
Според върховните съдии , съставът ан АССГ неправилно е приел, че обезпечението следва да бъде представено от задълженото лице след влизане в сила на акта. Според разпоредбите на закона неплатените в срок държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото е останал неизяснен въпросът кога АУПДВ е изпратен за изпълнение на публичен изпълнител, кога е образувано изпълнителното производство и какви действия са предприети за изпълнението на АУПДВ, какви обезпечителни мерки са предложени, съответно наложени към момента на издаване на акта за временно отнемане на лиценза, налице ли е уведомление по чл.221, ал. 6 от ДОПК и обвързан ли е длъжникът със срок да отправи предложение за обезпечение.
Съдът не е съобразил и факта, че към момента на издаване на оспорвания административен акт (25.03.2020 г.) е обявено извънредно положение в страната, като след събиране на посочените по-горе доказателства, следва да бъде извършена преценка кои мерки от предвидените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. са били приложими в настоящия случай и дали процесният административен акт е съобразен с тях.
Решението на ВАС по административно дело № 10195 от 2020 г. е окончателно.
