DeFakto.bg DeFakto.bg
Твърдението на Иван Гешев, че решенията се вземат само от наблюдаващия прокурор, не отговаря на фактическото положение
Без промяна на конституцията е невъзможна сериозна реформа на Висшия съдебен съвет
И досега прокуратурата не е информирала за резултат от проверката по „Осемте джуджета“
След закриването на специализираните прокуратури и съдилища, поет ангажимент и от четирите управляващи партии, сега коалицията е изправена пред много по-трудни изпитания: От близо две години главният съдебен инспектор и инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е с изтекъл мандат и миналата седмица Върховния административен съд сезира Конституционния съд с искане за тълкуване дали органът работи в съответствие с конституцията. В зависимост от решението на КС мандатът на инспекторатът може да се окаже безсрочен.Междувременно през октомври изтича и мандатът на ВСС и парламентът трябва да избере парламентарната квота на новия съвет. И за двата избора е необходимо конституционно мнозинство, за целта управляващите трябва да влязат в трудни разговори с опозицията ГЕРБ-СДС и с ДПС, които, ако проявят сговорчивост, със сигурност ще се пазарят за цената й, която може да се окаже непосилна (неприемлива) за управляващите
Тези изпитания са само съпътсващи за базовите проблеми на управлението на съдебната власт в лицето на ВСС, който се нуждае от реконструиране, но това изглежда невъзможно без промени на конституцията. Паралелно се търси работещ механизъм за разследване на главния прокурор, този ангажимент е залегнал в одобрения вече от ЕК План за развитие и устойчивост.
С тези въпроси се занимава сформираната в Министерството на правосъдието работна група, която трябва да предложи законодателни промени в Наказателно-процесуални кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ).
А на 4 май ВСС ще обсъжда и гласува предложението на министъра на правосъдието за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор за уронване престижа на съдебната власт. Най-вероятно ще бъде отхвърлено и така ще се затвори страницата на сюжета за отстраняване на Иван Гешев. Тази прогноза прави още по-наложително приемането на възможните законодателни промени, които не изискват задължителна промяна на конституцията.
Андрей Янкулов е член на работната група към Министерството на правосъдието и автор на концепцията за законодателните промени. Адвокат и старши правен експерт в Антикорупционния фонд. Бивш прокурор в Софийските районна и градска прокуратури, напуснал системата заради несъгласие със случващото се в нея. Бил е зам.-министър на правосъдието (2014-2016 г.) и зам. министър на вътрешните работи (2014 г.).
Какво трябва да свърши работната група към Министерството на правосъдието и какво съдържа вашата концепция?
– Работната група трябва да изработи законодателни изменения, които да подобрят ефективността на разследването, което е идентифицирано като системен проблем в България от няколко ключови решения на Европейския съд по правата на човека. Част от този проблем на ефективността на разследването по принцип е и необходимостта от създаване на работещ механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Това е една част от по-големия проблем, който по принцип съществува за ефективността на разследването. Така че работната група в Министерството на правосъдието е натоварена именно да намери варианти за решаване на тези проблеми.
Решението да се повдигне или да не се повдигне обвинение е заключено единствено в рамките на тази институция, което съответно води и до множество проблеми. Проявление на един от проблемите е и липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор при сега действащата законова рамка именно защото прокуратурата е едновременно пълен монополист на обвинителната функция и е строго йерархична. При това положение главният прокурор логично ще получи пълен фактически имунитет от наказателно преследване.
Този проблем е посочен отдавна от Европейския съд по правата на човека, в други страни е решен, у нас след пет промени на конституцията – десетилетия безплодно обсъждаме?
– Добре е да си дадем сметка, че по въпроса какви са потенциалните възможности, когато прокуратурата не осъществява обвинителната функция, и липсата на законови възможности за външен контрол, ние сме екзотично изключение сред останалите европейски правни системи. В повечето от тях съществуват възможности за реакция, когато прокуратурата отказва да се занимава с определен казус. Тези възможности са по линия на алтернативно обвинение, което може да бъде повдигнато от друг субект, или по-засилени възможности за съдебен контрол, когато прокурорът не си упражнява обвинителната функция. Почти само у нас няма никакви противотежести в случаи на неизпълнение на прокурорската функция.
Но това е заложено в конституцията и този въпрос е към политиците в парламента, какво можете да направите вие?
– За съжаление реалността е такава, че сериозни реформи в наказателното правосъдие в България трудно могат да се направят без промени в Конституцията, от гледна точка на традиционното й тълкуване. Имам предвид – ако по-революционни промени се вкарат в обикновен закон. Възможни биха могли да бъдат и по-творчески тълкувания, например въпросите за пълния монопол на прокуратурата да повдига обвинение според Конституцията биха могли да бъдат разгледани и от друг ъгъл. За съжаление нереалистично е такова очакване от КС.
Ето защо мисля, че не бива да се правят радикални реформи на законодателно ниво, които после ще се отменят от КС.
Значи нищо не може да се направи само със законодателни промени за постигане на по-добро управлението на съдебната власт от ВСС?
– ВСС е другият аспект на големия проблем, който не може да бъде преодолян без промяна на конституцията, това е категорично. За да има промяна в управлението на съдебната власт, трябва да бъде засилена квотата във ВСС на съдиите, избрани от съдии, а квотите са определени на конституционно ниво. А тази препоръка е отправяна от години от авторитетни международни институции, които се занимават именно с управлението на съдебната власт, конкретно ат Венецианската комисия. Имаме и заявления за готовност от политическите сили да се съобразят с тези препоръки. Включвам и ГЕРБ, и ДПС. Ако наистина тези изявления са израз на действителна воля, то тогава не би трябвало да има проблем да се събере конституционно мнозинство.
– Как да повярваме, че има безкористна политическа воля от ГЕРБ и ДПС за промяна конкретно на квотите във ВСС, след като именно те ги определиха в този вид през 2015 г. по волята на тогавашния главен прокурор Цацаров, създавайки по този начин удобството на всеки главен прокурор да си конструира мнозинство за дирижиране на решенията не само в кадруването, а въобще в управлението на съдебната власт, а за самите себе си – да получават отплата за съдействието?
– Ако това, което тези политици заявяват, го и мислят, те щяха досега да се съобразят с препоръките и измененията можеха да се направят и в предишни парламенти, могат и сега.
Какво предвиждат законодателните изменения, които готви работната група, и в какъв срок трябва да ги представите?
– Потенциалните възможности за промени на законово ниво, заложени в Плана за възстановяване, които не изискват задължително промяна и на Конституцията, се изразяват именно в засилване на възможностите за външен контрол върху упражняване на функциите на прокуратурата – като например въвеждане на съдебен контрол върху нейния отказ да образува разследване и даване на възможност на пострадалия да изисква от съда да провери срочността и качеството на разследването, ако то не води до обвинение.
Предвиденият в Плана механизъм за независимо разследване на главния прокурор включва то да се осъществява от съдия, който временно да бъде преназначен като прокурор. Тук обаче задачата за хем ефективен, хем конституционно съобразен механизъм, става много трудно изпълнима.
Този съдия, дори и само временно, трябва да бъде въведен като част от прокуратурата, ако следваме традиционното разбиране, че само прокурор може да повдига обвинения. Трябва да му бъдат дадени и специални гаранции за независимост от ръководителите на прокуратурата, различни от тези на обикновените прокурори, за които ЕСПЧ е доказал по делото „Колеви“, че не могат да осъществяват на практика ефективно разследване на главния прокурор. Даването на специален статут на съдията-прокурор обаче лесно може да го превърне в противоконституционна фигура, така както това се случи с варианта, приет от предишното мнозинство около ГЕРБ.
Срокът, който министърът на правосъдието е дала на работната група за излизане с конкретни предложения, е краят на юни.
Предвижда се механизъм за разследване на главния прокурор, ако има данни за престъпление. Но един главен прокурор все пак не извършва грабежи на улицата или взломни кражби, той в нашия случай само прилага пристрастно закона, тоест неговата прокуратура подвежда под отговорност едни лица и не пипа други, в зависимост от неясни или непредвидени в законите обстоятелства, или изнася едни подслушани със СРС разговори, други пази в тайна. А дежурният отговор на главния прокурор е, че решенията ги вземат наблюдаващите прокурори, чиито имена отгоре на всичко не се съобщават. Не са ли това истинските хронично болни места на българската прокуратура?
– Прокуратурата е йерархична структура, но поведението вътре следва не само и не толкова от нормативната уредба, а е въпрос най-вече на институционалната култура, която е установена в институцията. Дори във формалния порядък да е разписано, че всички въпроси се решават от наблюдаващия прокурор, че той носи отговорността за конкретното разследване, което е така, а не главният прокурор, то по делата с висок обществен интерес, извън обичайните и ежедневните, в една строго йерархична институция е предопределено, че той съгласува поведението си и решенията си с висшестоящите – или директно с главния прокурор, или опосредено чрез горестоящите административни ръководители, това е въпрос на технология.
След като само в прокуратурата е заключена огромната власт да обвини или да не обвини някого, то на практика и решенията на наблюдаващия прокурор се съгласуват на по-високо ниво в рамките й. Това дори не е тайна в институцията, всеки който има досег с наказателното правосъдие го знае, то не може да бъде оспорено, независимо какво казва главният прокурор. Всичките приказки как той няма общо с решенията по важни за обществото дела, касаещи министри и депутати например или проминентни личности, не са верни. Те са просто рецитиране на нормативно установеното положение, което е много различно от фактическото положение..
А как да бъде санкционирано „фактическото положение“, след като то не е престъпление, а рушене на престижа на съдебната власт, а Инспекторатът с изтекъл мандат бездейства, а пък ВСС в сряда най-вероятно ще отхвърли предложението на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочно освобождаване на главния прокурор?
– Да, погрешно е широко разпространеното мнение, че винаги трябва да се носи наказателна отговорност и някой трябва да влезе в затвора. Но задължително се носи отговорност и когато няма състав на престъпление, и тази отговорност може да доведе до освобождаване от високия пост за действия, бездействия или изявления, които отговорните лица правят. Същото е по отношение на
прокуратурата, когато се докаже, че нейният ръководител с действията си или бездействието си е вреден за институцията и не трябва да заема повече поста.
А ние досега нямаме механизъм и за наказателно преследване на главен прокурор, ако извърши престъпление, но това наистина е една малка част от проблема. Какво правим когато няма престъпление?
Нашата конституция и Законът за съдебната власт са предвидили механизъм за случаите на уронване престижа на съдебната власт вследствие на нарушения или неизпълнение на служебни задължения, включително и за председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Когато се касае за тях, това е особено производство във ВСС за предсрочно освобождаване, различно от обикновеното дисциплинарно производство срещу магистрат. ВСС обсъжда представените – в случая от министъра на правосъдието – аргументи и доказателства и взема решението със 17 гласа. Скептичен съм за решение в полза на конкретното предложение в случая.
Какво направи прокуратурата по т. нар. случай „Осемте джуджета“, за който Антикорупционният фонд я сезира с обемен материал с данни за престъпления и обсебване на веществени доказателства, и то с участие на прокурор на висока позиция от Специализираната прокуратура?
– Нямаме информация да прави каквото и да било. Ще станат две години откакто беше публикувана първата част, не ни е известно да се е случило нещо. Първо имаше информация, че в Софийска градска прокуратура е започнала някаква проверка, която има за цел да установи дали въобще има достатъчно данни за извършено престъпление, не от кого е извършено, а дали има данни, за да започне тепърва разследване. Не е публикуван резултат от проверката.
Въпреки постоянните заявления на главния прокурор за прозрачност на прокуратурата, в името на която публикуват СРС ?
– Това не е прозрачност на прокуратурата, а двоен стандарт. Ако беше прозрачност, щеше да има що-годе единен критерий, по който информация от разследвания да се споделя публично. Тъй като някакво подобие на критерий няма, всичко остава в решението на някого, казва се, че е решение на
наблюдаващия прокурор, а реалното положение, както обясних, е съвсем друго.
Ако ви разбирам правилно, намираме се в задънена улица? Не може да се избере нов ВСС с променени квоти без промяна на конституцията, а пък за избор на главен инспектор и инспекторат също е необходимо две трети парламентарно мнозинство?
– Затова не е рационално да се прекрати мандатът на този ВСС. Какъв ще е смисълът, ако не се събере мнозинство за избора на новата парламентарна квота, да не говорим за промяна на конституцията за ново конструиране на управляващия орган. Още по-сериозен и неотложен е проблемът с изтеклия мандат на главния инспектор и на Инспектората към ВСС, за избирането на които също е необходимо конституционно мнозинство.
Неслучайно бе поставен въпросът пред КС от Върховния административен съд какво се случва с органа и неговите решения при изтекъл мандат. От една страна, имаме изискването на конституцията за непрекъснатост на действието на определени държавни органи, от друга – имаме мандатност, тоест съставът трябва да се подновява през определен период. Същото се отнася и за ВСС – какво ще стане, ако парламентът не събере мнозинство да избере новата парламентарна квота, което е по същество бездействие.
Какво смятате че ще се случи?
– Трудно ми е да прогнозирам, А и не съм конституционалист, за да тълкувам адекватно изискванията на конституцията, далече съм и от партийнополитическите разногласия и съгласия. Само посочвам голям проблем, пред който ще бъде изправена съдебната власт, ако това, което се случва с Инспектората, се повтори и при ВСС, чийто мандат изтича след няколко месеца.
Ако влезем в политическа криза, ако няма примерно парламент или парламентът не може да постигне съгласие за избор на парламентарната квота на ВСС, какво правим в този случай? Така че политическата класа – иска или не иска – е изправена пред задължението да отговори на тези въпроси.*
*Интервюто е препубликувано от Дневник, автор Петя Владимирова
