DeFakto.bg DeFakto.bg
Понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки, които правят невъзможно изпълнението на европейска заповед за арест, не обхваща правните пречки, възникнали в резултат от искове, предявени от издирваното лице. Когато съответното лице не е било предадено в предвидените срокове, то трябва да бъде освободено. Това реши СЕС по дело C-804/21 PPU C и CD – mравни пречки за изпълнението на решение за предаване.
Казусът
През 2015 г. румънски съдебен орган издава европейски заповеди за арест спрямо румънските граждани C и CD с оглед на изпълнението на наказания лишаване от свобода за срок от пет години и на допълнителни наказания за срок от три години. Наказанията са наложени за трафик с рискови и високорискови наркотични вещества и за участие в организирана престъпна група.
По отношение на C и CD се провеждат процедури по изпълнение на тези европейски заповеди за арест в Швеция. С решения, постановени през 2020 г., шведските органи разпореждат предаването на C и CD на румънските органи. Преди обаче тези решения за предаване да бъдат приведени в изпълнение, C и CD напускат Швеция, за да отидат във Финландия. На 15 декември 2020 г. C и CD са арестувани и задържани във Финландия въз основа на посочените заповеди за арест.
С решения от 16 април 2021 г. Върховният съд на Финландия разпорежда предаването им на румънските органи. Първоначално централно управление „Съдебна полиция“ насрочва предаването за 7 май 2021 г. Преди тази дата въздушният превоз на C и CD до Румъния не е можел да бъде организиран поради пандемията от COVID-19. Определена е и втора дата за осъществяване на предаването, а именно 11 юни 2021 г. То обаче се отлага отново поради проблеми, свързани с въздушния превоз. За трети път предаването се насрочва на 17 юни 2021 г. за CD и на 22 юни 2021 г. за C. При все това то отново не може да се осъществи, тъй като този път C и CD подават молби за международна закрила във Финландия.
Впоследствие C и CD предявяват иск, с който от една страна претендират да бъдат освободени, тъй като срокът за предаването им е изтекъл, а от друга страна претендират предаването им да бъде отложено с оглед на подадените от тях молби за международна закрила. Тези искове са обявени за недопустими. В главното производство се разглеждат жалбите, подадени пред Върховния съд от C и CD срещу посочените решения.
Член 23 от Рамково решение 2002/5841 определя правилата, приложими относно предаването на издирваните лица с европейска заповед за арест, след като окончателното решение за предаването на тези лица е взето от компетентните органи на изпълняващата държава членка. Ако издирваното лице не бъде предадено в много кратък срок, то следва да бъде освободено по силата на член 23, параграф 5. Когато предаването е възпрепятствано поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, по силата на член 23, параграф 3 този срок може да бъде удължен при условие че изпълняващият и издаващият съдебен орган незабавно насрочат нова дата за предаване.
Най-напред запътващата юрисдикция иска да установи дали понятието за обстоятелства извън контрола на държавите членки обхваща правните пречки за предаването, които произтичат от искове, предявени от лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, и основани на правото на изпълняващата държава, когато окончателното решение относно предаването е прието от изпълняващия съдебен орган.
Решението
В решението си Съдът потвърждава, че предявяването на искове от лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, в рамките на процедури, предвидени в националното право на изпълняващата държава членка, с цел да оспори предаването си на органите на държавата членка, издала европейската заповед за арест, или с последица забавянето на това предаване, не може да се счита за непредвидимо обстоятелство.
Следователно подобни правни пречки за предаването, които са резултат от предявени от това лице искове, не съставляват обстоятелства извън контрола на държавите членки.
Поради това не може да се счита, че предвидените в член 23 от Рамковото решение срокове за предаване са спрени в случай на висящи производства в изпълняващата държава членка, започнали по почин на лицето, спрямо което е издадена европейската заповед за арест, когато окончателното решение относно предаването е прието от изпълняващия съдебен орган. Следователно по принцип органите на изпълняващата държава членка продължават да бъдат длъжни да предадат това лице на органите на издаващата държава членка в определените срокове.
По-нататък запитващата юрисдикция иска да установи, от една страна, дали е удовлетворено изискването за участие на изпълняващия съдебен орган, когато изпълняващата държава членка възложи на полицейска служба задачата да повери дали са налице обстоятелства извън контрола на държавите членки и дали са изпълнени условията, необходими за продължаване на задържането на съответното лице, като се има предвид, че то има правото да сезира във всеки момент изпълняващия съдебен орган, за да се произнесе по посочените елементи.
От друга страна тази юрисдикция иска да установи дали определените в член 23 срокове трябва да се считат за изтекли и съответно това лице да бъде освободено в хипотезата, в която би могло да се счита, че изискването за участие на изпълняващия съдебен орган не е удовлетворено.
На първо място Съдът констатира, че предвидената в член 23 от Рамковото решение задача на изпълняващия съдебен орган да участва при преценката дали са налице обстоятелства извън контрола на държавите членки, както и евентуално при определянето на нова дата за предаване, не може да се възложи на полицейска служба на изпълняващата държава членка, каквато е централно управление „Съдебна полиция“ в спора по главното производство. Всъщност установяването от страна на полицейските служби на изпълняващата държава членка на обстоятелства извън контрола на държавите членки, както и определянето на нова дата за предаване, без участието на изпълняващия съдебен орган, не отговаря на формалните изисквания, предвидени в член 23 от Рамковото решение и то независимо от въпроса дали действително са налице обстоятелства извън контрола на държавите членки.
Следователно при липса на участие на изпълняващия съдебен орган сроковете, предвидени в член 23 от Рамковото решение, не могат да бъдат надлежно удължени и в случай като разглеждания в главното производство тези срокове трябва да се считат за изтекли.
Съдът припомня, че от текста на член 23 от Рамковото решение изрично следва, че след изтичане на посочените срокове, ако лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, продължава да е задържано, то следва да бъде освободено. В
подобна хипотеза не се предвижда никакво изключение от това задължение на изпълняващата държава членка.
С оглед на задължението на изпълняващата държава членка да продължи процедурата по изпълнение на европейска заповед за арест, компетентният орган на тази държава членка е длъжен, в случай на освобождаване на лицето, спрямо което е издадена тази заповед, за вземе всички мерки, които счита за необходими за предотвратяване на укриването му, с изключение на мерките за лишаване от свобода.
1 Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).
