Кой иска да (о)владее адвокатурата и Висшия адвокатски съвет

Defakto.bg

Използват ли се позиции в съвета за личен интерес

Адвокат Светлозар Николов, Варненска адвокатска колегия

Казвам се Светлозар Николов и съм адвокат от Адвокатска колегия – Варна. За една част от моите колеги и широката общественост съм  борец за справедливост. За други – вероятно странник, който – неясно защо, харчи собствените си пари, време и енергия за съсловни проблеми. Истината е, че съм изключително разтревожен от събития в адвокатурата, на които станах пряк свидетел в последните месеци.

За съжаление въпросите от заглавието отдавна са станали риторични за голяма част от адвокатите в България. В изложението си по-нататък ще приведа конкретни примери, но най-общо случващото се може да се обобщи така:

Според българското законодателство едно от най-важните правомощия на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) е да участва индиректно в законодателния и правораздавателен процес. Той може и дава становища по различни законопроекти, тълкувателни дела, образувани ат Върховния касационен и Върховния административен съд, конституционни дела и пр.

Няколко човека – членове на сегашния, а и на предишни състави на Висшия адвокатски съвет, са си създали механизъм, чрез който от името на ВАдС и на неговите председатели, са иззели функциите по изготвяне на становища. Очаква се, че тези становища би следвало да защитават обществения интерес. Те обаче обслужват малка група адвокати и конкретни адвокатски дружества, свързани с определени икономически и корпоративни кръгове.

От известно време в адвокатските среди се говори все по-открито за тази  злоупотреба. Все по-често това е тема за обсъждане и в самия Висш адвокатски съвет. На едно от последните заседания острото му поставяне доведе и до  .. „злощастен опит за преврат“.

Давам си сметка, че е възможно следващите редове да се окажат рискови за репутацията на  професията и в частност на висшия й орган, но стигнах до извода, че само широкото оповестяване може да ни извади от порочния кръг и безизходица, в който няколко човека умишлено ни държат като заложници.

Тези становища почти никога не са обсъждани в широк кръг от адвокатите. Липсва механизъм, който да  гарантира, че  са високопрофесионални и защитават правата и свободите на гражданите, а не лобистки в защита на конкретни частни интереси.

История от последните дни:

Присъствах на заседанието на Висшия адвокатски съвет на 14 април. И станах свидетел на грозен скандал между Председателя на ВАдвС адв. Ивайло Дерменджиев, главния секретар адв. Ели Христова и зам.председателя адв. Валя Гигова. Причината – внесено от Гигова становище в Народното събрание на 6.04.2022 г. по законопроекта за изменение чл. 31, ал.1 ГПК от Министерски съвет. С него се предлага промяна на административния орган, който представлява държавата по дела, по които тя е конституирана като страна.  Предложението на правителството е занапред  министърът на финансите да бъде заменен от министъра на правосъдието.

В  края на заседанието, без темата да е била част от дневния ред и без каквито и да било мотиви, адв. Валя Гигова поиска смяната на Главния секретар на ВАдвС адв. Ели Христова. За широката публика това вероятно изглежда вътрешен и маловажен въпрос. Главният секретар обаче е ключова фигура на оперативната дейност в цялата адвокатура. Дори и да има пропуски, то те не са от естество, което да предизвика подобно искане.  Истината е, че главният секретар Ели Христова в последните месеци отказва да се държи като васал на един от зам.-председателите – Валя Гигова. Нещо, за което група от 7-8 човека от основния състав на съвета нямат нито силите, нито смелостта, нито достойнството. Затова и се твърди, че, разполагайки с нужното мнозинство, Гигова практически е „приватизирала“ Висшия адвокатски съвет и често успява да институционализира голяма част от удобните за нея.

Последвалият бурен скандал и липсващ кворум предотвратиха злощастния опит за светкавична смяна на главния секретар. Затова пък постъпи искане за извънредно заседание на ВАдС, което трябваше да се проведе 3 дни след редовното заседание.

Ще припомня, че само преди месец и нещо – на 26 ти февруари 2022 г., се проведе Общо събрание на адвокатите от страната. На него Отчетът за дейността на ВАдС и Финансовият отчет бяха приети почти единодушно (близо 300 делегати от цялата страна гласуваха!), като не бяха изнесени никакви данни за нарушения и злоупотреби на адв. Ели Христова в качеството й на Главен секретар.

Затова и единствената възможна причина за искането за смяната на главния секретар остава искането за овладяване на тази толкова важна позиция, а оттам – и на целия съвет.

Приказките за евентуална оптимизация на работата са за наивници. Защото, ако бяха честни и добронамерени, то първо следваше да се посочат евентуалните конкретни слабости, същите да се обсъдят, да се потърсят варианти за отстраняването им… Нищо подобно.  Затова остават съмненията, че реалните причини за исканата смяна на Главния секретар е отказът й да участва в изготвянето на лобистки становища в частни интереси от името на адвокатурата.

Още малко факти

В настоящия  скандален случай срещу законопроекта за изменение на чл.31, ал.1 ГПК на Министерски съвет на 6.04.2022 г.  внесеното становище от името на зам. председател на ВАдС адв. Валя Гигова, адв. Ангел Калайджиев, адв. Асен Георгиев и още пет членове на ВАдС, е станало след като председателят на ВАдС Ивайло Дерменджиев вече е изпратил изрично писмо ( на 4.04.2022 г. ) в което е посочил, че към момента  ВАдС не е формирал единно становище. И е налице необходимост от задълбочено обсъждане на заседание на ВАдС.

Внесеното становище, е едно и също с депозирано от адв. Валя Гигова и проф. Калайджиев в лично качество на 16.03.2022. и е подписано от Валя Гигова като  зам. председателя на ВАдС, без да са налице предпоставките за заместване на председателия Ивайло Дерменджиев.  Съдържанието му във вида, в който е внесено, изобщо не е било подложено на обсъждане от съвета и неподписалите го членове са разбрали впоследствие за него. Самото становище е внесено със знанието на подписалите го членове, че ВАдС не е приел становище по законопроекта.

Именно този въпрос остро постави адв. Ели Христова. Тя оспори и позицията в становището на Гигова и Калайджиев, че е налице колизия между правомощията на министъра на правосъдието в сферата на съдебната власт и евентуалното му качество на процесуален представител на държавата, която би могла да доведе до нарушаване принципа за равенство на страните в процеса (чл. 121, ал.1 КРБ) и за независимостта на съда (чл. 117, ал.2 КРБ) по делата водени срещу държавата.

Защитаваната теза от адв. Валя Гигова и „подчинената й“ група е невярна, тъй като съгласно принципа за разделение на властите (чл. 8 от КРБ) и на независимост на съдебната власт (чл. 117 от КРБ) изпълнителната власт не разполага с контролни правомощия по отношение на правораздавателната дейност на съдилищата и никаква възможност за оказване на влияние и намеса по конкретни дела.

Председателят на ВАдвС изрази предположение, че адв. Валя Гигова и адв. Ангел Калайджиев са били в конфликт на интереси и не е следвало да внасят становището от 6.04.2022 г. в качеството им на членове на ВАдвС, тъй като преди това са внесли същото по съдържание становище в лично качество на 16.03.2022 г.

Промяната в… парични знаци

Промяната на административния орган, който да представлява държавата по дела не е от съществено значение предвид това, че се предлага министърът на финансите да бъде заместен  от министъра на правосъдието, като и двата органа са част от Министерски съвет, който е колективен орган на изпълнителната власт.  Важното е обаче, че общата стойност по водените международни дела срещу българската държава надхвърля 1,2 млрд. евро, а по дела в които държавата участва за 2021 г. с материален интерес – 83,13 милиона лева по 471 граждански, 7,7 милиона лева по 17 търговски, 1,2 милиона лева по 4 административни, 44,7 милиона лева по 14 наказателни.

Остава открит въпросът дали с всички свои действия зам. председателя на ВАдС адв. Валя Гигова и адв. Ангел Калайджиев не са лобирали, за да остане министъра на правосъдието, като представител на държавата, като са положили усилия, като членове на ВАдС да осигурят приемането от името на адвокатурата на тяхното лобистко становище в защита на частни интереси по сключените вече договори за процесуално представителство на държавата с адвокатски кантори.

Подобен пример е лобисткото становище на ВАдС с изх. №173/14.02.2022 г. по Законопроект за изменение и допълнение на ГПК, сигн. № 47-154-01-10/23.12.2021 г. насочен към премахването на изключителната привилегия на банките,  с която никое друго търговско дружество не разполага, а именно – снабдяването със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание извлечение от счетоводни книги.

Обществено известно е, че адв. Валя Гигова е адвокат на Асоциацията на банките в България и основен лобист на банките пред  законодателната и изпълнителната власт. При изготвянето и приемането на становището по законопроекта от името на ВАдС очевидно съществува конфликт на интереси спрямо Валя Гигова в качеството й на зам. председател и член на ВАдС и дългогодишен адвокат на Асоциацията на банките, БНБ и ОББ.

По своята същност забрана за конфликт на интереси на адвокатите членове на органи в адвокатурата не е изрично регламентирана в Закона за адвокатурата, но е засегната в отделни разпоредби на закона – при определяне на несъвместимостите за упражняване на адвокатската професия по чл.5, ал.2 от ЗА, при определяне задълженията на адвоката да не се поддава на въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси по чл.40, ал.5 от ЗА, чл.7, ал.1 ЕКА и др.

В същото време пред адвоката още от самото начало се поставят изисквания за високи нравствени и професионални качества, които сами по себе си включват и забраната за конфликт на интереси.

На публичната онлайн среща  с Председателя на ВАдС Ивайло Дерменджиев на 15.04.2022 г. обсъдихме проблема с лобистките становища в частни интереси от името на адвокатурата и направих предложения, с които съм убеден че ще бъде предотвратена тази порочна практика.  Предложих в закритата секция на сайта на ВАдС с достъп само за адвокати да се създаде отделна секция в която да се посочват своевременно законопроектите или делата по които ще бъде изготвяно становище. В последствие на същото място да бъде предоставяна информация за специалистите на които е възложено изготвянето на проектостановище, както и на самия проект. На това място да бъде предоставена възможност за предложения по становищата и сигнали за евентуален конфликт на интереси на членове на ВАдС.

Именно по този начин чрез осигуряване на механизми, с които да бъде предоставена възможност на адвокатите да участват реално в самоуправлението на адвокатурата ще може да бъде издигнат авторитета на професията и защитен обществения интерес.

За мен, за голяма част от адвокатите в страната, за голяма част от магистратите, народните представители и участниците в законодателния и правораздавателния процес не е тайна, че шепа хора почти успяха да приватизират адвокатурата. Това е не само обидно за професията и за всички, които я упражняват. Това всъщност е опасно за целия правов ред в страната и в ущърб на обществото ни.

*Де Факто  предоставя възможност за публикуване и на други гледни точки по темата.