Търговец, който предлага стока на уебсайтове като Amazon, трябва да уведомява за гаранцията на производителя

Търговец, който предлага на уебсайтове като Amazon стока, която не е произведена от самия него, трябва да уведоми потребителя за гаранцията на производителя, ако представя тази гаранция като централен или решаващ елемент в своята оферта.  Решение е на Съда на ЕС по дело C-179/21 Victorinox

Дружеството absoluts -bikes and more- GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „absoluts“) предлага за продажба продукт на швейцарски производител чрез платформата за онлайн търговия Amazon.  На страницата на уебсайта на Amazon, на която е представена тази оферта, няма никаква информация за гаранция, предлагана от absoluts или от трето лице, но в рубрика „Допълнителна техническа информация“ се съдържа електронна връзка, чрез която потребителят може да получи достъп до съставен от производителя информационен лист.
Тъй като счита, че absoluts не предоставя достатъчно информация за предлаганата от производителя гаранция, конкурентно дружество предявява иск въз основа на германската правна уредба относно нелоялната конкуренция с цел да се разпореди на absoluts да преустанови представянето на тези оферти.  След като делото стига до Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), последният изпитва съмнения по въпроса дали съгласно Директивата за правата на потребителите1 търговец, който се намира в положението на absoluts, е длъжен да уведоми потребителя за наличието на предлаганата от производителя търговска гаранция. Тази юрисдикция си поставя също въпроса за обхвата на това задължение и за условията, при които то възниква.

В постановеното в четвъртък решение Съдът приема, че според Директивата за правата на потребителите търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация за търговската гаранция на производителя, когато потребителят има законен интерес да получи тази информация, за да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца.   Съдът приема също, че тази информация трябва да обхваща всички данни, които се отнасят до условията за прилагане и привеждане в действие на тази гаранция и дават възможност на потребителя да вземе такова решение.

Аргументите на  Съда

На първо място, що се отнася до въпроса дали търговецът е длъжен да уведоми потребителя за наличието на търговска гаранция на производителя2, Съдът уточнява, че когато предметът на договора се отнася до стока, произведена от лице, различно от търговеца, това задължение трябва да обхваща цялата съществена информация относно тази стока, за да може потребителят да реши дали желае да встъпи в договорни отношения с търговеца.

Според Съда тази информация обхваща основните характеристики на стоката3, както и по принцип всички гаранции, неразривно свързани с нея, сред които е предлаганата от производителя търговска гаранция.  Съдът обаче отбелязва, че макар съобщаването на информация за търговската гаранция на производителя да осигурява на потребителя високо равнище на защита, едно безусловно задължение за предоставяне на такава информация при всички обстоятелства изглежда непропорционално. Всъщност подобно задължение би принудило търговците да извършват значителна работа по събиране и актуализиране на информацията, свързана с такава гаранция, въпреки че не са непременно в преки договорни правоотношения с производителите и че въпросът за търговската гаранция на производителите по принцип не попада в обхвата на договора, който възнамеряват да сключат с потребителя.
Ето защо Съдът счита, че при постигането на баланс между високото равнище на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията търговецът е длъжен да предостави на потребителя преддоговорна информация за търговската гаранция на производителя само, когато потребителят има законен интерес да получи тази информация, за да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца.  Следователно това задължение на търговеца възниква не поради самото наличие на тази гаранция, а поради наличието на такъв законен интерес на потребителя.

В това отношение Съдът уточнява, че този интерес е налице, когато търговецът представя търговската гаранция на производителя като централен или решаващ елемент в своята оферта, по-специално когато я превръща в търговски или рекламен довод, за да подобри конкурентоспособността и привлекателността на своята оферта в сравнение с офертите на своите конкуренти.
Съдът добавя, че за да се прецени дали търговската гаранция на производителя представлява централен или решаващ елемент в офертата на търговеца, следва да се вземат предвид съдържанието и общото оформяне на офертата с оглед на съответната стока, значението на посочването на търговската гаранция на производителя като търговски или рекламен довод, мястото, което това посочване заема в офертата, рискът от заблуждение или объркване, което същото посочване може да породи в съзнанието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, що се отнася до различните права на гаранция, които последният може да упражни, или до действителната самоличност на гаранта, до наличието или липсата на разяснения в офертата за свързаните със стоката други гаранции, както и до всяко друго обстоятелство, от което може да се установи обективна нужда от защита на потребителя.

На второ място, що се отнася до въпроса каква информация трябва да се предостави на потребителя във връзка с „условия[та] за“ търговската гаранция на производителя4, Съдът приема, че търговецът е длъжен да предостави на потребителя, с цел да отговори на законния интерес на последния да получи информация за търговската гаранция на производителя, за да може да вземе решение да встъпи в договорни отношения с търговеца, всички данни относно условията за прилагане и привеждане в действие на съответната търговска гаранция. Освен продължителността и териториалния обхват на гаранцията, посочени изрично в член 6, параграф 2, второ тире от Директивата относно продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции5, тези данни могат да включват не само мястото на поправяне в случай на вреда или евентуалните ограничения на гаранцията, но и, в зависимост от обстоятелствата, името и адреса на гаранта.

1 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64, наричана по-нататък „Директивата за правата на потребителите“).
2 Член 6, параграф 1, буква м) от Директивата за правата на потребителите.  Съгласно тази разпоредба преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът трябва да му предостави по ясен и разбираем начин информация за наличието и условията за съдействие след продажбата, за извънгаранционно обслужване и за търговски гаранции.

3 Това задължение е предвидено в член 6, параграф 1, буква а) от Директивата за правата на потребителите.
4 Това понятие се съдържа в член 6, параграф 1, буква м) от Директивата за правата на потребителите.
5 Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89).
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.