Адв. Валя Гигова: Истината за адвокатурата и ВАдС

Defakto.bg

На 05 май т.г.  Де Факто публикува критична статия „Кой иска да (о)владее адвокатурата“   на адв. Светлозар Николов от  Варненската адвокатска колегия, в която той коментира  изострени отношения във Висшия адвокатски съвет.  

По този повод  Де Факто получи мнението на  адв. Валя Гигова, зам.-председател на Висшия адвокатски съвет, което публикуваме без редакторска намеса.     

 

На 05.05.2022 г. в сайта defakto.bg, е публикувана статия от адвокат Светозар Николов, от Варненска адвокатска колегия със заглавие „Кой иска да (о)владее адвокатурата“ и подзаглавие „Използват ли се позиции в съвета за личен интерес“.

Добрата журналистическа практика и етичните стандарти изискват администраторите на сайта, преди да публикуват статия, макар и с посочен автор, да потърсят мнението на засегнатите лица, така че да изяснят истината, ако не за аудиторията, поне за себе си и да не допускат публикуване на откровени лъжи.

В статията на няколко места е споменато името ми като заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. Понеже в статията се съдържат изцяло неверни неща, се чувствам длъжна да посоча истината такава, каквато е според фактите, а не според интерпретациите. Надявам се администраторите на сайта да отделят на настоящия отговор подобаващо място, така както са сторили това за изнесените вече лъжи.

Лъжа № 1. „Няколко човека … са си създали механизъм, чрез който от името на ВАдвС и неговите председатели са иззели функциите по изготвяне на становища.“, като по този начин становищата „обслужват малка група адвокати и конкретни адвокатски дружества, свързани с определени икономически и корпоративни кръгове“.

                Фактите: Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) е колективен орган, натоварен с правомощия, определени в Закона за адвокатурата. В рамките на тези правомощия ВАдвС дава становища по проекти за нормативни актове, по тълкувателни дела, по Конституционни дела, прави предложения за усъвършенстване на законодателството и искания за тълкувателни и конституционни дела (чл. 122, ал. 1, т. 11 и 12 ЗА, чл. 150, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ)).

При изготвяне на становища и предложения в рамките на тези свои правомощия, ВАдвС работи по правила, съдържащи се в Правилник за организацията и дейността на Комисията по правни въпроси към ВАдвС (vas.bg), приет от ВАдвС на 09.06.2017 г., който повтаря в голямата си част Правилник от 03.06.2016 г.

Принципът на работа е прост – ако ВАдвС инициира искане за тълкувателно/конституционно дело или прави предложение за законодателни промени, тези искания се изготвят от експерти, като проекти за решения и се внасят за разглеждане в заседание на ВАдвС за вземане на решение за иницииране на съответните производства. Когато ВАдвС само дава становища по внесени законопроекти, тълкувателни или конституционни дела, становището се изготвя от експерт, определен от Председателя на ВАдвС, съвместно с ръководителя на съответната секция на Комисията по правни въпроси към ВАдвС. Подготвеното становище в този случай се изпраща на членовете на съвета за сведение и отношение и ако повече от половината от членовете не възразят срещу изготвения проект за становище, то се внася като становище на ВАдвС. Такава е постоянна практиката на ВАдвС във всичките му състави в последните десет години.

Експертите от правната комисия и съответните области, на които се възлага изготвяне на становища, са предварително одобрени с Решение на ВАдвС, след направена преценка за техните професионални и етични качества. Сред експертите на ВАдвС са видни адвокати, авторитети в своята област: доц. Траян Конов, доц. Боряна Мусева, доц. Таня Градинарова, Тодор Табаков, Георги Атанасов, Ина Лулчева, Даниела Доковска, Ивайло Костов и много други колеги, на които дължим всички успехи на ВАдвС при даването на правни становища.

Статистиката показва, че становищата на ВАдвС по тълкувателни дела, по конституционни дела и изразените становища по проекти на нормативни актове в сферата на гражданското и търговското право през последните години са възприети от съответния орган в 90-95 % от случаите, което е респектиращ резултат за всяка институция. Тези становища се дават пред Конституционния съд (КС), Върховния касационен съд (ВКС), Народното събрание (НС), Министерския съвет (МС) и различни министерства, а обстоятелството, че са възприети от тези органи, показва, че становищата са изпълнили главната си роля – да дадат принципно и професионално правно мнение.

Поради това няма как да е вярно, че тези становища обслужват „адвокати от определени икономически кръгове“, защото би се оказало, че самите органи на съдебната, законодателната и изпълнителната власт са твърде лековерни или по дефиниция обслужват икономически кръгове – нещо, което е очевидно невярно и за ВКС, и за КС, и за НС.

                Лъжа № 2. Светозар Николов не е присъствал в частта от заседанието, в която е поискана и обсъждана смяната на главния секретар на ВАдвС, за която говори като пряк очевидец „адвокат Валя Гигова поиска смяната на Главния секретар Ели Христова“.

Това означава, че е добре информиран от заинтересованите лица, което не им прави чест – проблемите на ВАдвС се дискутират и решават от ВАдвС, защото иначе този орган не би могъл да олицетворява независимостта на адвокатурата, обявена от самата Конституцията.

                Лъжа № 3. „Единствената възможна причина за смяна на главния секретар остава искането за овладяване на тази толкова важна позиция, а оттам и на целия съвет“.

Главният секретар е член на ВАдвС, който се избира от членовете на ВАдвС с мнозинство повече от половината от гласовете на съвета. Самият главен секретар като член на съвета има един глас, както всеки друг член на съвета. Затова смяната на главния секретар няма как да доведе до „овладяване“ на съвета, освен ако не се приеме, че главният секретар изначално има механизъм да владее съвета – нещо, което не произтича нито от закона, нито от досегашната практика.

Единствената разлика между главния секретар и всички други членове на съвета е, че той получава прилично възнаграждение за работата, която върши или не върши.

                Лъжа № 4. За „приватизацията на съвета“ от Валя Гигова и още 7-8 души от основния състав на съвета.

ВАдвС като колективен орган взема решенията си с мнозинство. При 15 души – основните членове на съвета, 8 души е мнозинството, необходимо за вземане на решение. Затова няма как да е „приватизация на съвета“ вземането на решение с необходимото мнозинство, защото това е законоустановен механизъм за формиране волята на всеки колективен орган и по-съвършен способ от този в правото не е измислил.

                Лъжа № 5. Реалните причини за искането за смяната на главния секретар е „отказът ѝ да участва в изготвянето на лобистки становища в частни интереси от името на адвокатурата“.

Главният секретар не е изготвил нито един проект на становище или контра-становище, което да бъде депозирано пред ВКС, ВАС или КС, за да е мислимо въобще отказът ѝ да участва в изготвяне на становища да е мотив за смяната ѝ.

Приемане на отчета за дейността на ВАдвС и неизнасянето на информация за извършени злоупотреби от адв. Ели Христова, като Главен секретар (нещо което никой не е твърдял да е сторила) не води до неоснователност на исканата оставка. Както е избран Главния секретар от членовете на съвета, така по преценка на съвета може да бъде сменен, без неудачите в работата му да представляват обезателно дисциплинарни или друг вид нарушения.

                Лъжа № 6. Към 04.04.2022 г. ВАдвС не е формирал становище по внесения в народното събрание проект за изменение на чл. 31 ГПК.

Истината е лесно установима:

                Законопроектът за изменение на ГПК в частта за процесуалното представителство на държавата е внесен на 08.03.2022 г. (ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС 47-202-01-13 от 08.03.2022)

На 16.03.2022 г. адвокат проф. Ангел Калайджиев и аз в лично качество, не като членове на ВАдвС, сме депозирали писмено становище (https://www.parliament.bg/pub/cW/20220318162032_PG-47-2194-A-33_16.3.2022(1)_cor.pdf), в което сме изразили аргументите за несъгласието си с предлаганата законодателна промяна. Становища са представени и от други организации на адвокати

На 23.03.2022 г. във ВАдвС е постъпило официално искане от председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси (ККПВ) към НС за даване на становище по внесения законопроект със срок становището да бъде дадено до 01.04.2022 г. Изготвянето на становище е възложено от председателя на ВАдвС на доц. Таня Градинарова, която не е дала становище по същество, а е предложила на ВАдвС да не дава становище. Повече от половината от членовете на съвета не подкрепят предложението на доц. Таня Градинарова и след като Председателят ги уведомява за наличието на вече изготвеното от мен и проф. Ангел Калайджиев становище в лично качество от 16.03.2022 г., подкрепят именно това становище. Вместо да зачете мнението на ВАдвС, на 04.04.2022 г. Председателят на ВАдвС уведомява комисията по конституционни и правни въпроси, че ВАдвС не е формирал единно становище (20220404113034_СТАНОВИЩЕ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ.PDF (parliament.bg): „Ето защо, и в предвид невъзможността да бъде формирано единно становище е необходимо въпросът да бъде задълбочено обсъден …“.

Всъщност към 04.04.2022 г. ВАдвС вече е формирал становище в подкрепа на изготвеното в лично качество от мен и проф. Ангел Калайджиев становище, тъй като повече от половината от членовете на съвета са го подкрепили, поради което изложеното от председателя в писмото от 04.04.2022 г. не отговаря на истината.

Към 04.04.2022 г. са постъпили становища от различни правни организации, включително от Върховния касационен съд (20220404113034_СТАНОВИЩЕ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ.PDF (parliament.bg), в което са изразени категорични становища срещу внесения законопроект.

Понеже в Закона за адвокатурата не се съдържа механизъм, чрез който Председателят на ВАдвС да бъде задължен да се съобрази с волята на мнозинството от членовете и да депозира становището, подкрепено от тях като становище на ВАдвС, 8 от членовете на съвета подписахме и депозирахме становище на 06.04.2022 г. със същото съдържание, като становището от 16.03.2022 г. – не от името на ВАдвС, а като адвокати, членове на ВАдвС. При бездействието от страна на Председателя, това беше единственият начин да защитим името си и авторитета си на професионалисти.

                Лъжа № 7. Че защитаваната от адв. Валя Гигова и „подчинената“ ѝ група теза е невярна.

                Всъщност тезата, поддържана от мен, проф. Калайджиев и адвокатите: адв. Катерина Михайловска, адв. Красимир Краев, доц. Ценимир Братоев, адв. Бойко Ботев, адв. Нина Седефова, Красимира Иванова, се оказа съвсем вярна. Тази теза се застъпва не само от ВКС, но и от всички, постъпили по законопроекта становища, с изключение на самотното и изолирано становище, депозирано от Председателя на ВАдвС в лично качество на 29.04.2022 г. (Становище на д-р Ивайло Дерменджиев относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-13, внесен от Министерски съвет нa 08.03.2022 г.).

Показателно за верността на изразеното правно разбиране е, че законодателят не внесе повече за разглеждане в Комисията по конституционни и правни въпроси Законопроект № 47-202-01-13, очевидно разбирайки, кое становище е правилно и кое не.

Лъжа № 8. Че адв. Валя Гигова и проф. Ангел Калайджиев били в конфликт на интереси и не следвало да внасят становището от 06.04.2022 г. в качеството им на членове на ВАдвС, тъй като преди това били внесли същото становище в лично качество на 16.03.2022 г.

                Правното становище на всеки адвокат и юрист отразява разбирането му по конкретен правен въпрос. Изразяването на една и съща позиция е въпрос на последователност в разбиранията и няма как да бъде конфликт на интереси, защото дали даден адвокат е изготвил становище в лично качество, или като член на съвета, все се касае за едно и също правно мнение и убеждение, защото се предполага, че този който пише има здрав разум и не страда от раздвоение на личността, нито се води от други интереси, различни от професионализма му, за да си променя мнението по един и същ правен въпрос.

Лъжа № 9 Че със своите действия зам.-председателят на ВАдвС адв. Валя Гигова и проф. Ангел Калайджиев „не са лобирали да остане министъра на правосъдието като представител на Държавата, като са положили усилия, като членове на ВАдвС, да осигурят приемане от името на адвокатурата на тяхното лобистко становище.“

Нито аз, нито проф. Калайджиев сме лобирали министърът на правосъдието да е представител на държавата по граждански дела. Тъкмо обратното – в становището ясно и точно е посочено, че ако министърът на правосъдието представлява държавата по реда на чл. 31 от ГПК, ще се стигне до тъй наречената функционална противоконституционност, защото министърът на правосъдието  е орган на изпълнителна власт, натоварен със специални правомощия за взаимодействие с органите на съдебната власт.

Няма как министърът на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, съгласно разпоредбата на чл. 130в., т. 3 от КРБ и да участва в заседанията на ВСС и едновременно с това да бъде представител на държавата по дела. То е същото като адвокатът на едната страна в процеса да предлага съдията за назначение, повишение или понижение, нещо което вярвам нито един юрист не би приел за допустимо, защото изцяло компрометира независимостта и доверието в съда.

В становището на членовете на ВАдвС, депозирано на 06.04.2022 г., са изложени подробни аргументи „против“, а не „за“ това министърът на правосъдието да представлява държавата, което лесно се установява от прочита му (Становище на членове на Висш адвокатски съвет аналогично на становище с входящ номер ПГ- 47-2194-А-3 от 16 март 2022 г. относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-13, внесен от Министерски съвет нa 08.03.2022 г.).

За „паричните знаци“ не е нужно да коментирам въобще, защото не съм адвокат по международни арбитражни дела с участие на държавата. Такъв адвокат е Председателят на ВАдвС, както сам е посочил в Становището си от 29.04.2022 г. (Становище на д-р Ивайло Дерменджиев относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-13, внесен от Министерски съвет нa 08.03.2022 г.).

Лъжа № 10. Че становището на ВАдвС по Законопроект за изменение и допълнение на ГПК със сигнатура 47-154-01-10 от 23.12.2021 г., внесен от депутати от политическа партия „Възраждане“, било лобистко, защото адв. Валя Гигова била адвокат на Асоциацията на банките, БНБ и ОББ АД.

Становищата на ВАдвС се изготвят от адвокатите, които са специалисти в съответната сфера. Затова становищата по облигационно и търговско право се изготвят от проф. Ангел Калайджиев и доц. Траян Конов и пр., а становищата по наказателно право и процес от адв. Ина Лулчева, адв. Даниела Доковска, адв. Милен Ралчев и пр.

Да се приеме, че адвокатите, които са специалисти в дадена област, не могат да дават принципни становища, означава да обезсмислим експертната дейност на ВАдвС.

В конкретния случай становището е изготвено от мен именно заради специализацията ми в гражданския процес и заповедното производство. Становището е изготвено от мен, внесено е на 02.02.2022 г. във ВАдвС, същия ден е изпратено на членовете на съвета и до 08.02.2022 г. е одобрено.

Становището е подписано и внесено от мен на 15.02.2022 г., заради заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси, насрочено за 17.02.2022 г., а до този момент не беше подписано и внесено от Председателя (Становище на Висш адвокатски съвет относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-154-01-10, внесен от Елена Цонева Гунчева и група народни представители нa 23.12.2021 г.).

В същия смисъл като становището на ВАдвС е и становището на Върховния касационен съд, становището на Националното сдружение на общините, становището на Министерството на правосъдието, становището на КЧСИ и пр.

Законопроектът за изменение и допълнение на ГПК е отхвърлен от Комисията по конституционни и правни въпроси още на първо четене.

При категорично изразените становища срещу законопроекта на практика от всички институции и юридически професии и предвид обстоятелството, че проектът не е подкрепен още на първо четене от депутатите, няма как становището на ВАдвС да е лобистко – то е професионално и компетентно дадено.

Отделен е въпросът дали становищата на ВАдвС се харесват на автора на лъжливата статия, или не. Становищата на институциите не се пишат, за да се харесват на всички или на определена група лица, а за да отразяват принципни правни мнения по законодателни, тълкувателни или конституционни въпроси.

Фактът, че огромна част от становищата на ВАдвС се възприемат от Народното събрание, Министерския съвет, ВКС, Конституционния съд и се възпроизвеждат като част от съдържанието на съответните актове и решения, означава, че те са припознати като убедителни, авторитетни и компетентни. Това именно е важно и за авторитета, и за просперитета на адвокатурата, защото думата ѝ се чува.

Идентификацията на адвоката с клиента е абсурдна, особено когато е направена от адвокат. По логиката на автора на статията наказателни адвокати с авторитет като например адвокат Ина Лулчева и Даниела Доковска, не би следвало да могат да кажат и една дума по изменения на НК или НПК. Подобни недопустими намеци, идентифициращи адвокат и клиент, бяха направени от главния прокурор Иван Гешев (Иван Гешев: Наглост е адвокати на олигарси и престъпници да искат промени в Конституцията и да блокират прокуратурата), но ВАдвС в предишния си състав веднага реагира (Декларация в защита на адвокатите и правото на защита на гражданите).