Прокуратурата осъдена да плати по 10 000 и 15 000 лева на младежи, незаконно обвинени в съпротива на властта

Defakto.bg

 

Единадесет  години след скандалния побой  на бившия графичен дизайнер в БНТ Радослав Божинов от полицаи,  арести и обвинения,   правосъдието продължава да изяснява  моралните последици за  трима младежи, притекли се на помощ, за да осуетят нападението.

На 21 април състав на  Софийски апелативен съд обяви, че прокуратурата дължи обезщетения за вреди от незаконно обвинение на тримата, но редуцира размерите на част.  В мотивите на съдебното решение са изложени  важни  изводи за отговорността на обвинението при полицейската регистрация, след повдигане на обвинение.

Историята

Става дума за скандалния случай на полицейско насилие в центъра на София от 2011 г., когато Божинов беше бит от цивилни полицаи през нощта на 14 април 2011 г. близо до НДК.  По-късно пред съда бе доказано, че ситуацията е била съвсем различна от интерпретациите по  случая  на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, според когото Божинов и трите момчета са били много пияни и сами нападнали полицаите.

Тогава младежът бе опитал  да спре такси след концерт и заради паркираните на пътното платно коли слязъл на платното, за да бъде забелязан. До него спрял автомобил  с двама непознати цивилни, които го попитали какво прави, а той отговорил, че  чака такси. Единият мъж излязъл от колата и тръгнал към Божинов, като за секунда показал карта и казал, че е полицай, след което поискал личната карта на младежа. Божинов не видял неговата карта и опитал да се отдалечи. Мъжете го догонили, сложили му белезници и го ударили с юмруци. Божинов, уплашен започнал да вика за помощ и че го отвличат.

Героите на сегашния разказ –  трима младежи (Димитър Кременски, Павел Футеков и Петър Цанов), станали свидетели на случващото се,  се притекли на помощ – онова,  което виждали било как цивилни бият едно момче.  Започнала остра препирня между  двете групи, след което пристигнали и униформени полицаи.   След близо денонощие в ареста Божинов беше освободен, но прокуратурата обвини него и тримата младежи  за оказване на съпротива на властта, като най-напред им бе повдигнато  обвинение за хулиганство, а по-късно бе изменено  по чл. 270 от НК . ( Последиците за Божинов в дясно).

След близо седем години делото срещу тримата приключи с оправдателни присъди, които обвинението дори не протестира, а  полицаите признаха, че вероятно не са били разпознати от подсъдимите.  Съдът прие, че обвиненията са несъставомерни –  полицаите са били без униформи и не са се легитимирали.

Димитър, Павел и Петър  осъдиха прокуратурата за по 15 000 лева обезщетение заради незаконните  обвинения, а  СГС  отхвърли претенцията им  неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всеки един от тях заедно със законната лихва върху всяко едно вземане в размер на 67 775, 44 лв.

Шест години „криминално проявени“

Междувременнно от датата на задържането –  14 април 2011 г.,  МВР регистрира тримата като криминално проявени, а  полицейската им регистрация продължава до тяхното оправдаването им на 02.12.2017 г.  Така за един 6-годишен период от време,  те са били известни като криминално проявени лица. 

От свидетелските показанията, кредитирани от съда,  се разбира, че до влизане в сила на оправдателната тримата са  живели „под невероятен стрес, изпитвали са ужас на делото, тъй като са били уверени, че натиска, оказван от МВР и прокуратурата ще доведе до осъдителни присъди срещу тях, както и че животът им ще приключи окончателно„.    Личният им живот вече не е бил същия,  репутацията им била разрушена, постоянно се пишело за тях, никой не искал да вземе на работа хора с полицейска регистрация, която  ставала повод  за  унизително претърсване, тормоз и даване на обяснения на
проверяващите по пътищата,  на едно от момчетата от стрес опадала косата..

 

Прокуратурата

Прокуратурата протестира пред САС  размерите  на обезщетенията от  по 15 000 лв.,  като „прекомерни и настоява съдът да отхвърли изцяло предявените искове или да намали раземра на обезщетенията за неимуществени вреди“.

Един от аргументите е, че  медийното разгласяване на случая не е по вина на прокуратурата, а е резултат от изявленията Цветан Цветанов, тогавашен  министър на вътрешните работи. Прокуратурата  твърди също, че не е отговорна за вредите от  от направената полицейска регистрация на младежите, тъй като тя не е последица от действията на прокуратурата, а е извършена от МВР.

 Съдът

Въззивният съд потвърждава, че тримата мъже „не са имали намерение да възпрепятстват орган на властта при осъществяване на неговите задължения при случилото се на 14.04.2011г., а да окажат съдействие на човек, подложен на побой“. Потвърждава, че интересите на младежите са  били засегнати от действията на МВР и Прокуратурата още от задържането им за 24 часа и привличанети им като обвиняеми.  Самото наказателно производство срещу тях общо  от 6 години и осем месеца е извън границите на разумните срокове,  според стандартите за справедливо правосъдие  на ЕСПЧ и чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за човешките права.

  Прокуратурата носи отговорност за полицейската регистрация

По правило полицейска регистрация се извършва от служителя, водещ досъдебното производство срещу лицето, но съгласно чл.46, ал.1 от НПК прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразността му и своевременното му провеждане, отбелязва съдът.   Напомня, че съгласно чл.193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи –  така, че  „уредбата на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление“.   

Тъй като Прокуратурата  предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда,  от извършването на полицейската регистрация до снемането й, повдигането и поддържането на наказателното преследване,   е в рамките на правомощията на прокуратурата, казват съдиите.  А когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда,   прокуратурата носи отговорност по чл.2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация“, е изводът на съда.

 “ Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е незаконно“,  пише в мотивите на  САС.

„Самата полицейска регистрация създава негативно чувство у регистрирания, доколкото е регистриран като криминално проявен. Неговите лични данни могат да бъдат използвани при разследването на други престъпления, което също създава неудобство за регистрирания, респективно за ищците. Затова от полицейската регистрация ищците търпят неимуществени вреди„, потвърждава Софийски апелативен съд.

Обвинението и медийното разгласяване

САС посочва,  че седмици наред темата е коментирана във всички медии, включително министърът на вътрешните работи  (Цветан Цветанов) е бил изслушан и в Народното събрание. Случаят е получил огромен медиен тласък и поради факта, че момчето Божинов, на което са помогнали младите хора, е бил служител на БНТ. „Това е най- известният случай на полицейско насилие по онова време“, отбелязва съдът.

„Няма обаче доказателства, установяващи разгласяване на обстоятелствата за случилото се на 14.04.2011г. в гр. София от представители на Прокуратурата.  Поради това не може да се приеме, че тя трябва да носи отговорност за разгласяване на случая пред обществото“, отсъжда  САС.  По този въпрос предходния съд прие, че: „Макар да не може да се търси отговорност от прокуратурата за медийните изяви на представители на МВР, „немалка част от тях са предизвикани от поведението на прокуратурата, изразило се в неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение, което дава основание на съда да ги вземе предвид при решаващата си преценка“.

Финално съставът на САС приема, че  продължителността, че продължителността и  неоснователността на наказателна репресия,  липсата на протест срещу постановената оправдателна присъда и приключването на съдебното производство на една инстанция, чистото съдебно минало и възвръщане на психическото равновесие след оправдаването им, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на двама от младежите е  10 000 лв.

За третия мъж, съдът възприема изцяло решението на СГС и посочва, че в хода на процеса са доказани вреди над обичайните, което обосновава по- висок размер от 15 000 на обезщетението за репарирането им.

Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната през 2017 г., когато тримата са оправдани и вземането им е станало изискуемо, е посочено в решението.  То подлежи на обжалване пред ВКС.   Гадаем дали след ново обжалване на прокуратурата,  усещането за справедливост няма да  стопи още размерите си в случая.