Право на отговор: Фактите срещу „истината“ на адв. Валя Гигова за адвокатурата

Defakto.bg

Адв. Светлозар Николов, Варненска адвокатска колегия

Твърденията в материала „Истината за адвокатурата и ВАдвС“  е субективната истина на адв. Валя Гигова, докато в предходния ми материал-   „Кой иска да (о)владее адвокатурата и Висшия адвокатски съвет“ , както и в настоящия,   аз се стремя да представя обективната истината, преценена през законодателството и фактите.  Сегашният материал е последен, тъй като клеветническото твърдение, че говоря лъжи, следва да получи опровержение по установения в държавата ред, а не епистоларно.

На 9 май т.г. адв. Валя Гигова и групата й изпълниха нейната повеля и взеха решение за смяна на Главния секретар на ВАдвС – адв. Ели Христова, избрана с пълно мнозинство на първото заседание на ВАдвС, по нейно лично предложение.

Подобна смяна е безпрецедентна за историята на адвокатурата и се случи въпреки подкрепата, която дейността и личността на адв. Ели Христова получи с писмена позиция на 16 колегии в страната, (в която те се  противопоставят на подобна практика и призовават да не се извършват подобни безпрецедентни и безцеремонни подмени на Главния секретар и членовете на комисии, инцидентно и без наличието на каквито и да било мотиви б.р.), а представители на другите колегии присъстваха на извънредното заседание и изказаха своята подкрепа.  Мнозинството в Съвета, обаче, не чуваше гласът на своята съвест, а на своя благодетел.

Преди да продължа в посочване на заблудите, които адв. Гигова заяви в своя материал от 6 май т.г., озаглавени от нея като истината за лъжите, които аз съм изрекъл, бих искал да поздравя адв. Красимир Краев за избора му за нов Главен секретар на Висшия адвокатски съвет. Пожелавам му да има силата, смелостта и доблестта да се еманципира от безпринципните обстоятелства, които доведоха до неговия избор и извърши своята работа на Главен секретар с чест, отговорност и достойнството.

Фигурата на Главния секретар е ключова фигура за ВАдвС и цялата адвокатура понеже концентрира цялата оперативна отговорност на дейността на ВАдвС: пряко ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонала на ВАДвС, координира дейността на всички помощни органи на съвета, осигурява технически и административно цялата дейност на съвета, ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на съвета и финансово–стопанската дейност, както и има съществените правомощия да координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната.

Затова и въпросът за смяната на Главния секретар е от особена важност за цялата адвокатура, като смяната следва да е допустима само при извършени съществени нарушения на изрично определените законови правомощия. И тези нарушения да са констатирани по общо решение на членовете на ВАдвС при условията на безпристрастност, последователност, предвидимост, справедливост, обективност, прозрачност, публичност, гарантиране правото на защита и зачитане на личната и професионална чест и достойнство на колегата, чиято смяна като Главен секретар се иска.

В извънредното заседание на ВАдвС, свикано от 9 члена на Съвета за „Смяна на главния секретар”, се гласува за предварително взетото решение, че главния секретар ще бъде сменен. Решението се взе без никакво прилагане на  принципите, които освен че са логични и основополагащи за работата на висшия орган на адвокатурата (която единствена има конституционната роля да отстоява и брани правата и свободите на гражданите), но и самите членове на ВАдвС по своя воля обещаха да спазват в разпространената от тях на 6 август м.г. програмна декларация (вж линк).

Безпрецедентното решение за смяната на Главния секретар не само е безпринципно, но то е и без мотиви – и до момента на адвокатурата не са известни основанията за поисканото освобождаване на Главния секретар, освен противопоставянето й на лобисткото становище по законопроекта за изменение на чл. 31, ал.1 ГПК[1], което реално разкрива и истинските мотиви за исканото отстраняване на Ели Христова.

Както на мнозина е известно, аз разходвам лични усилия, време и средства за да наблюдавам дейността на висшия орган на адвокатурата и не веднъж съм сигнализирал колегите за непрозрачното, лобистко и най-вече, непоследователно и безпринципно поведение на членовете на ВАдвС, което довежда до капсулираната политика на органа, за подкрепа и развитие единствено на интересите и целите на неговите членове и техни приближени. С встъпването на настоящия състав на ВАдвС надеждата за новото угасна още след първите няколко заседания. Въпреки волята и настояванията за друг подход на няколкото нови членове, измежду които е председателят адв Ивайло Дерменджиев и зам. председателят адв. Ина Лулчева, мнозинството, сформирано около Валя Гигова, от самото начало забрави за декларациите по време на предизборната борба.

И това поведение е въпреки ясното разбиране, че на основание чл. 134 от Конституцията, при спазване принципа на самоуправление, адвокатите имаме право на своевременен достъп до всички материали от дневния ред на всяко от заседанията, да изразяваме становище и даваме предложения. За закритите заседания трябва да има критерии, по които да бъдат определяни като такива. Когато се отнася за лични и чувствителни въпроси, тогава, разбира се, конфиденциалността е задължителна,

Благодарение на проявен разум от страна на някои членове на Съвета, които гласуваха „за” въпреки яростните съпротиви на адв. Гигова, успях на няколко пъти да присъствам лично на заседанията на Висшия адвокатски съвет и лично да се убедя, че мнозинството няма мнение, а след като Валя Гигова разпореди своето, те просто вдигат ръка. И няма сила, която да ги накара да чуят друго мнение. На извънредното заседание на 9 май т. г. Валя Гигова ясно заяви, че не желае да присъствам на заседанието защото съм деинституционализирал ВАдвС и след бурни дебати в защита правата на адвокатите да присъстват на заседанията,  мнозинството реши специално заради мен да закрие заседанието и по този начин реално бях изгонен и лишен от правото ми, като член на професионалната общност да се запозная с основанията за предложената смяна на Гл. секретар и да изложа пред съвета становището си. През целият ден ми се наложи да стоя в коридора пред залата и предвид говоренето на висок от първа ръка получих информация за почти всички позиции.

Поредното доказателство за „стадната воля“ на мнозинството бе фактът, че нямаше дори и псевдо дискусия по предложеното от мен с нарочно писмо от 3 май т.г. за изготвяне и приемане на Вътрешни правила за установяване на основание за освобождаване от длъжност на Главния секретар на ВАдвС. С тези правилата следваше да бъде приета процедура, която да се инициира въз основа на предложение за освобождаване от длъжност на Главния секретар, в което да са изложени фактическите обстоятелства, за които се твърди, че съставят тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения по чл.123, ал.1 от ЗА с приложение на относимите към твърдените факти доказателства.

И ето тук започват няколко факта, които не съответстват на „истината” на адв. Гигова за „истината”

В края на заседанието на 14 април, колега от групата на Валя Гигова настоя да напусна понеже имали вътрешно-организационни въпроси за разрешаване. Аз го направих без съпротива, разбира се. Именно тогава, без никаква предварителна индикация в дневния ред, адв. Валя Гигова е „скочила” срещу главния секретар и е поискала смяната й, а за скандалната ситуация е видно от пълния протокол No 16/14.04.2022 г., стр. 234-248 от заседанието и не е необходимо който и да е член на съвета да ми го разказва предварително.

Обвиненията на адв. Гигова за „нечестно поведение на членовете на ВАдвС, застрашаващо нeзaвиcимocттa нa aдвoĸaтypaтa”, е просто отчаян опит да набеди малкото разум и принципност, налични в настоящия състав на съвета. За исканата смяна на Главния секретар стана известно и от свикването на извънредно заседание на ВАдвС от Валя Гигова и още 7 членове на ВАдвС за 19.04.2022 в нарушение на законоустановения 14-дневен срок. В последствие обявиха и последващото свикано извънредно заседание за 9.05.2022. От всичко  това става ясно, че адв. Валя Гигова категорично беше решила Главния секретар адв. Ели Христова да бъде сменена.

Още повече че в заседанията на ВАдвС участват редовните и резервни членове, както и председателите на адвокатските колегии, поради което получената от тях информация по никакъв начин не може да бъде приета за секретна по отношение на адвокатите. Членовете на органите на адвокатурата, както висшите, така и колегиите из страната, са поискали да бъдат избрани, гласувано им е доверие и те дължат информираност, уважение и прозрачно отношение към адвокатската професионална общност.

Забраната за действие при конфликт на интереси е в основата на етичната и професионална дейност на всеки един адвокат, а в още по-голяма степен за адвокати, които са членове на Висшия адвокатски съвет. Затова в критичната ми статия от 5.05.2022 г. правя анализ и оценка на дейността на адв. Валя Гигова в качеството й на зам. председател и редовен член на Висшият адвокатски съвет при наличие на конфликт на интереси поради частен интерес, като адвокат на Асоциацията на банките в България, който според мен й е повлиял върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията й. И доколкото в нейния отговор тя спекулира с действително авторитетните имена на Даниела Доковска и Ина Лулчева (също заместник председател на ВАдвС), бих искал дебело да подчертая, че всеки адвокат може да дава становища по убеждение и съвест, но в личното си (експертно) качество. Когато, обаче се ангажира институцията  – Висш адвокатски съвет – съдържанието и философията на становищата се подчиняват на други правила, които адв. Гигова не разпознава и признава (въпреки пространните й изявления за това какъв бил нейния ред на вземане на становище от ВАдвС ).

При вземане на Становище от ВАдвС, което е едно от най-значимите му правомощия по силата на чл. 122, ал.1, т.11 и 12 от ЗА, се наблюдават дефицити в организацията, които позволяват развихрянето на лобизма от страна на склонните към безпринципност членове на Съвета адвокати позволяващи си да работят в частни интереси на свои клиенти при нарушаване забраната за конфликт на интереси.

Скандално е твърдението на адв. Валя Гигова, че за приемане на становища от името на ВАдвС не се изисква обсъждането им на заседание на ВАдвС, а е достатъчно „aĸo пoвeчe oт пoлoвинaтa oт члeнoвeтe нe възpaзят cpeщy изгoтвeния пpoeĸт зa cтaнoвищe“, който са получили по електронна поща и по същия начин се очаква да го одобрят.

На първо място волята на колективния орган ВАдвС се формира само по един единствен начин – присъствено заседание при наличие на кворум и с приемане на решения чл. 120 и чл. 121, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Няма друга форма включително и за приемане на становища на основание чл. 122, ал.1, т.11 и т.12 от ЗА.

Механизъм, при който проектите за становища се одобряват без предварителното им обсъждане, без изслушване на различни аргументи, включително и без анализ на обективността (а не лобизъм) на предложеното съдържание, е откровено незаконен.

На следващо място, включително и цитираният от Валя Гигова, Πpaвилниĸ  зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи ĸъм BAдвC, пpиeт oт BАдвC нa 09.06.2017 г., не допуска приемането на становище по ред, различен от единствения предвиден в закона: с мнозинство, формирано по време на присъствено заседание (чл. 121, ал.2 от ЗА).

Атакуваната от мен схема е непрозрачна – защото няма никаква публични информация за цялостната процедура по която се е достигнало до приемането на едно или друго становище. Това поставя цялата адвокатурата в пълна неизвестност и лишава адвокатите от възможността им да участват в самоуправлението, като в същото време се претендира че изготвените становища са от името на адвокатурата, а реалността е че същите се изготвят от неизвестни за нас лица при строго пазена тайна,  при неясни процедури и правила, за които всички разбираме едва при внасянето им в Народното събрание, съответните тълкувателни или конституционни дела и на сайта на ВАдвС.

По този начин цялата адвокатура е поставена пред свършен факт и изначално адвокатите сме в невъзможност да участваме в изготвянето и обсъждането на становищата. При особено скандални случаи се противопоставяме публично с протести, като пример ще дам оттегленото лобисткото и непрофесионално становище в подкрепа на Истанбулската конвенция по к. д. № 3/2018 г. на Конституционния съд.

Имената на експертите не са публикувани на сайта на ВАдвС в нарушение на Правилника, а доколко всичките са „видни адвокати и авторитети” е въпрос на субективна преценка. Не е ясен начинът, по който е направена преценката за професионалните и етични качества на адвокатите избрани за експерти.

По-важният въпрос, обаче, е липсата на ясен механизъм за установяване на конфликт на интереси: в повечето случаи адвокатите, които работят по (проектите за) становища са едни и същи и, при условие, че го правят без възнаграждение, е нормално е да бъде поставян въпросът относно интереса, който защитават в съответното становище.

Посочваната от Валя Гигова статистика за 90 и повече процента възприети от съда и законодателя становища не е пълна и е доста спекулативна доколкото лобизмът не е know how само за Висшия адвокатски съвет. Изобщо липсва пълен анализ за дейността на ВАдвС, както и Оценка на въздействието на Закона за адвокатурата от приемането му през 2004 г. до момента. Критерий за успешността на едно становище следва да бъде степента на защита на правата и свободите на гражданите понеже ВАдвС не е решаващ орган, а с тази си дейност се явява защитник на обществени права и каузи.

Скандално и неправилно е твърдението, че ВАдвС е формирал становище по законопроекта за изменение на чл. 31 ГПК към 4.04.2022 г, въпреки липсата на решение в този смисъл на колективния орган. Отсъствието на такова решение доказва тезата ми, че чрез незаконен механизъм се налагат лобистки становища, в полза на частни интереси. Заради противопоставянето си на тази практика (виж протокол 16 от 14.04.2022 г.), адв. Ели Христова беше наказана с унизителното й отстраняване от поста на Главен секретар.

За изготвяне на проект по това изменение на ГПК бе определена за експерт – докладчик адв. Таня Градинарова, която го е изготвила съгласно Πpaвилниĸа зa opгaнизaциятa и дeйнocттa нa Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи ĸъм BAдвC (ПОДКПВ).

Изготвеният от адв. Градинарова проект, според който вземането на институционално отношение по този въпрос не е необходимо доколкото се касае за структурно-административни промени и за правата и свободите на гражданите и фирмите е без значение дали пред националния съд държавата се представлява от едно или друго министерство, обаче, очевидно необслужва вече даденото в лично им качество становище, внесено на 16.03.2022 г. в НС, от Валя Гигова и Ангел Калайджиев.

Това разминаване не би било проблем, ако по нейни си лични мотиви, Валя Гигова не беше направила опит да ангажира името на ВАдвС в подкрепа на изразеното им лично становище. И понеже председателят проявява разум и съобщава на законодателната комисия, че ВАдвС няма да вземе отношение, Валя Гигова стяга редиците и депозира в НС „Становище … от някои членове на ВАдвС”. Безпрецедентно и излагащо ни! А по-късно, предвид невъзможността да сменят председателя, същите тези членове смениха Главния секретар. И на никого от мнозинството не направи впечатление, че единствен мотив за настояване на становище от името на ВАдвС по този конкретен въпрос може да бъде поет в конфликт на интереси ангажимент, заради който Валя Гигова нарушава Правилника на Комисията (ПОДКПВ), чийто председател е и към момента.

Становището по предвиденото изменение на чл. 31, ал.1 ГПК, депозирано в НС, освен че обслужва частен интерес, то съдържа и множество не безспорни от гледна точка на правото тези, които когато става дума за иррелевантен спрямо конституционното призвание на ВАдвС да брани права и свободи, е недопустимо да бъдат излагани от „видни адвокати”.

Скандално е становището им, тъй като по своята си същност в него се обезличава съдебната защита, като висша ценност на правовата и демократична държава поради изложените неверни твърдения за зависимост на съдиите при разглеждането на делата от изпълнителната власт в лицето на Министъра на правосъдието.

Независимостта на съдебната власт е сред основополагащите принципи в Конституцията, чрез които се утвърждава демократичната, правова държава. Нейният статут, структура, правомощия и гаранции са уредени в Глава шеста от КРБ – „Съдебна власт“, доразвити са в Закона за съдебната власт, в процесуалните закони, в подзаконови нормативни актове, и във вътрешни правила на ВСС. Независимостта на съдебната власт спрямо останалите държавни органи има проявление в структурно, функционално отношение и като персонална независимост на отделните магистрати.

Невярно е твърдение, че осъществявайки процесуалното представителство на държавата, министърът на правосъдието имал възможност да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и дисциплинарно производство на съдиите, които гледат делото и така можел да окаже влияние върху решенията на съдиите по делата, водени от и срещу държавата.

В тази част защитаваната теза е невярна, тъй като правомощията на министър на правосъдието за предлагане за образуване на дисциплинарно производство не са изключителни, а такива имат съответния административен ръководител, по-горестоящ административен ръководител и Инспектората към ВСС. Освен това сигнали за извършени дисциплинарни нарушения срещу съдия до органите могат да бъдат подавани и от гражданите и юридическите лица.

Изключително важен елемент гарантиращ независимостта на съдиите е спазването на принципа на случайния подбор при избира на дисциплинарен състав измежду членовете на ВСС, в който не участва министъра и по този начин няма никакви правни средства да влия при формирането му. Министърът на правосъдието има право да участва в образуваното дисциплинарно производство, като вносител на предложението, но не е нито решаващ, нито наказващ орган. Решаващият орган е напълно независим от министъра и от изпълнителната власт. Министърът не участва в гласуването на решението за налагането на наказанието или оправдаването му.

Друг изключително важен елемент, който гарантира независимостта на съдиите е това, че дори и да бъде наложено наказание, то подлежи на съдебен контрол пред два състава на Върховния административен съд – тричленен състав и впоследствие петчленен състав. Министърът има право да обжалва пред ВАС, само ако не е наложено наказание или наложеното наказание е по-леко от предложеното.

Всичко това води до извода, че съдиите са независими от изпълнителната власт, включително и от Министъра на правосъдието. Такава независимост съдиите имат от Висшият съдебен съвет, включително и от Инспектората към Висшият съдебен съвет.

За дискусия по същество и подробности около псевдопрозрачността съм готов да дискутирам с всеки, който има отношение и желание. Всеизвестна е моята фейсбук страница BankStop с над 110 000 последователи.

И в заключение, още една бележка по скандалното отношение на Валя Гигова както към всички адвокати, така и към нееднократно декларираните от нея самата по време на предизборните битки, а и не само, принципи и постулати за достойно поведение.  Адв. Валя Гигова, която многократно е изказвала мнения и позиции именно в качеството й на адвокат на Асоциацията на банките в България, по никакъв начин не се е поколебала да определи себе си за експерт по Законопроекта за изменение на чл. 417, т.2 ГПК с вх. № 47-154-01-10/23.12.2021 г.. Освен очевидният проблем с конфликт на интереси, налице е и неправилния механизъм, при който членовете на съвета от една страна пишат становища, които на другия ден сами си одобряват. Този проект впоследствие без да бъде приет с решение на ВАдвС се внася в НС без да е подписан от представляващия ВАдвС, а от адв. Валя Гигова в качеството й на зам. председател на ВАдвС. В нарушение на ЗА Валя Гигова в последствие от името на ВАдвС защитава изготвеното от нея становището в НС лобирайки изцяло в интерес на банките в България за сметка на защитата правата на потребителите.

Уважаеми колеги, време е да защитим свободата, независимостта, честта и достойнството на адвокатската професия от опитите за овладяването й !

[1] кратко описание на разпоредбата

*Де Факто не взема страна в острия спор във ВАдС, доколкото той засяга принципни въпроси, свързани със самоуправлението на адвокатурата.

Убедени сме,  че проблемите не бива да бъдат „заключвани“ , а огласявани,  за да се намира по-лесно верния път  за разрешаването им –  колкото повече премълчавани  мнения се чуват, толкова по – добре. Особено когато става дума за професията на адвоката,  специално отбелязана в Конституцията, като „свободна, независима и самоуправляваща се“ и абсолютен помощник за защитата на правата и законни интереси на гражданите.