Последни новини
Home / Актуално / Търговец, доведен до фалит, осъди Народното събрание, ВАС и НАП за съществено нарушение на правото на ЕС

Търговец, доведен до фалит, осъди Народното събрание, ВАС и НАП за съществено нарушение на правото на ЕС

Defakto.bg

Народното събрание, Върховният административен съд и НАП са осъдени  да заплатят солидарно на бившия търговец Н.Г. Г. обезщетение от 10 000 лева за неимущствени вреди поради пренебрежително отношение към  европейското законодателство.  Отделно ищецът ще получи законната лихва върху паричната компенсация за близо девет години назад плюс съдебни разноски.

Случаят заслужава внимание не заради размера на обезщетението,  а поради „безупречните“  възможности за унищожение  на един бизнес с любезното съдействие на едни от най- значимите органи в държавата. Решението е на Русенския окръжен съд по ЗОДОВ  по молба на пострадалия бизнесмен, в която той се позовава директно чл.4 § 3 договора за Европейски съюз и отговорността на държавата по чл.7 от българската Конституция.

Казусът

През  2008 г.  срещу дружество „МВ Професионал“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е  Н.Г. Г. ,  са инициирани множество данъчни проверки, ревизии и претенции за довнасяне на данъци.  В хода на тези ревизии са налагани запори върху банкови сметки на дружеството, „служебно“ са нареждани преводи  от сметките на дружеството по сметките на Национална агенция за приходите (НАП). Впоследствие част от ревизионните актове са отменени, прогласени за нищожни от съда, а друга част са потвърдени, въпреки противоречието им с правото на Европейския съюз.  След всичко  това търговското дружество преустановява дейността си.

През 2015 г.  съдилищата прекратяват съдебното производство  по  предявен  от Н.Г. Г.   иск и  дружеството „МВ Професионал“ ЕООД   за 300 000 лв.  неимуществени вреди  заради  „ликвидацията“  на дружество и  40 000 лв обезщетение лева за лични неимуществени вреди от два ревизионни акта на НАП.   Съдилищата аргументират прекратяването  с мотива, че  към момента на заявения  иск дружеството на  търговеца в търговския регистър „не съществува, след като е обявено в несъстоятелност“.   Трето и четвърто, че  до заличването се  стига тъкмо заради множеството ревизионни актове,  откази за възстановяване на данъчен кредит,  искания за довнасяне на данъци, запори и източване на сметките на търговеца в полза на НАП с благословията на съда.

Историята

Първа ревизия

На 04 .07.2008 г. главен инспектор на ТД на НАП – Русе с Ревизионен акт(РА)  постановява, че   търговецът има задължeние за заплащане на КД и ДДС в общ размер на 40 507.51 лв.  С две платежни нареждания сумата служебно е преведена по сметка на ТД на НАП-Русе. Межудвременно РА частично е отменен, Административен съд- Варна потвърждава изводите на данъчните, а след в края на 2009 г.  Върховният административен съд обявява РА за нищожен и  отменя  първоинстанционното решение.

 Въпреки, че РА е бил нищожен, сума от 40 780.35 лв. е приведена по сметка на НАП, а банковите сметки на дружеството остават запорирани, защото производството по обжалване на РА не е било приключило.

Нова ревизия

Няколко месеца след започване на първата ревизия, е възложена нова на дружеството, която  установявя нови задължения в общ размер на 14 195.88лв. Отново са наложени предварителни обезпечителни мерки и пореден запор върху банковите  сметки на търговеца.  А от сметките на дружеството  „служебно“ е  прехвърлена по сметка на НАП на сумата от 14 195.88лв.  

Междувременно всички жалби на търговеца срещу  РА са отхвърлени от Административен съд – Варна, а  на 23.02.2010 и от Върховния административен съд.

Трета ревизия

Междувременно трета ревизия на главния инспектор по приходите при ТД на НАП-Русе наново „открива“ задължения за КД в размер на 35 780.13лв. Следват предварителни обезпечителни мерки, запор върху банковите сметки на дружеството за предполагаемия размер на задълженията, а с разпореждане на публичен  изпълнител  „незабавно“  сумата е изтеглена и преведена по банкова сметка на данъчното. Решението на данъчните е потвърдено от съдилищата.

Неизбежната несъстоятелност     

В резултат от активната ревизионна дейност, запори и „служебно“ източване на сметките на дружество,  „МВ Професионал“ ЕООД се оказва  в невъзможност да заплаща редовно кредитните вноски по договор за банков кредит,  сключен с „Юробанк и Еф Джи България“АД  и кредитът е станал предсрочно изискуем.  За търговеца станало невъзможно да заплаща редовно лизинговите вноски по договор за лизинг № 006657 от 28.02.2008г с „И Еф Джи ауто Лизинг“ЕООД

Общият резултат е, че дружеството изпада в невъзможност да осъществява търговските си  дейност, да генерира приходи и да се разплаща със съконтрахентите си.

Така на 09.04.2010 г.  търговецът подава молба до Русенския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност. В молбата е посочено, че от април 2010 дружеството не осъществява търговска дейност, няма доходи и има множество задължения. С Решение № 56 от 17.05.2010 РОС обявява дружеството в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2008 г. и открива производство по несъстоятелност. С Решение № 153 от 15.02.2012 РОС обявява дружеството в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността му.

  Разплитане на  нарушението 

По делото за отговорността на държавата пред РОС, бившият собственик претендира 60 000 лв. обезщетение за непризнат данъчен кредит  по договор за финансов лизинг на служебен автомобил през 2008 г.   Искът му  срещу НС, ВАС и НАП е мотивиран с  факта, че в периода на данъчен натиск,   въпросните институции са оправдавали действията си с  разпоредби от вътрешното законодателство (чл.6, ал.2,т.3 ЗДДС), които са в противоречие  с  Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и практиката на Съда на ЕС по дело С-118/11. 

В хода на съдебното следствие,  е установено, че според данъчните власти и ВАС  фактическото предаване на автомобила в случая по договор за лизинг с „Е Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД, не представлява „доставка“ , тъй като  нормата на чл.6,ал.2,т.3 ЗДДС  не признава фактическото предаване на стока по договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на стоката.  И по тази причина приспадането на данъчния кредит е отказан.

Разпоредбата на българския  ЗДДС обаче противоречи на чл.24, т.1 и чл.168 от цитираната директива и Решение от 16.02.2021 на СЕС по дело С-118/11.,  отбелязват  съдиите.   Тъкмо цитираната практика на СЕС става по-късно  причина за промени в данъчното ни законодателство (през 2013 г.) заради очевидно несъответствие с правото на ЕС.  Съдът намира  силна подкрепа за твърденията на ищеца именно в мотивите на законопроекта за данъчното изменение, в които се твърди,  че:  „Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.“  Самите промени изрично приравняват доставките на стоки при условията на финансов лизинг, като  регламентират, че   сделките по лизингови договори следва да се приравнят на придобиването на дълготраен актив,  съобразно решение на СЕС по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД“

„Следователно, въпреки че правото на ЕС е задължително за националния съд от 2007 г, въпреки задълженията на Народното събрание да имплементира точно Директива 2006/112/ЕО и въпреки задълженията на националните власти да прилагат правото на ЕС, дори ако националното право му противоречи, „МВ Професионал“ЕООД е било лишено от правото му на приспадане на данъчен кредит за плащането на ДДС във връзка с доставката на автомобила от март 2008 г. по договора за финансов лизинг„,  посочва  съдът.

За  същността на отговорността

Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно,  но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в друг вид в националното право, сочи  съдът в решението си.

Българският съд е съд на Европейския съюз, той прилага правото на Европейския съюз като свое право, но тълкува неговите разпоредби автономно, т. е. според практиката на Съда на Европейския съюз.  Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз не буди съмнение, съдът прилага правото на Европейския съюз, но в случай на съмнение той може да отправи запитване до Съда на европейските общности, напомнят окръжните съдии. Такова запитване съдът е длъжен да отправи не само, когато се постави въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз, но също и ако възникне съмнение за съответствието на закон с правото на Европейския съюз. ( В този смисъл Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о.),  са записали съдиите.

„В този смисъл съдът намира, че постановявайки ревизионен акт, респективно съдебни решения, потвърждаващи този ревизионен акт и отхвърлящи жалбата на „МБ Професионал“ЕООД срещу него, по съображения свързани с противоречащата правна норма на чл.6, ал.2, т.3 ЗДДС с правото на Европейския съюз,  Държавата в лицето на своите органи, отговаря за вредите, които са причинени на увреденото лице. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-Държавата. ( Решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о.)

Съдът конкретизира:

Народното събрание на Република България носи отговорност, тъй като е приел закон, който е в несъответствие с правото на Европейския съюз.

Върховният административен съд носи отговорност, защото  следва да прилага правото на Европейския съюз като свое право и да тълкува неговите разпоредби автономно според практиката на Съда на ЕС.  В случая при  наличие на норма от вътрешното право, която противоречи на правото на ЕС и практиката на Съда на Европейския съюз,  е следвало да приложи правото на Европейския съюз.

Отговорността на НАП произтича от обстоятелството, че разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно данъчният кредит са точни, ясни и безусловни, поради което са пряко приложими и следва да бъдат зачетени от административният орган при извършване на дейността му по осъществяване на данъчни ревизии.

Съдът приема, че съществуването на правна норма, противоречаща на правото на ЕС и прилагането й, от което за проверяваните по ЗДДС лица настъпват преки последствия, е достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което Държавата в лицето на ответниците по делото носи отговорност за нанесени вреди. „В този случай могат да възникнат и неимуществени вреди за самото физическо лице, тъй като неблагоприятните последици от прилагането на противоречащата на правото на ЕС правна норма пряко засягат и неговия патримониум, а не само на юридическото лице“

Съдиите се спират и на преживения  стрес от  Н.Г. Г. заради  срива на дружеството му, което преди данъчните  ревизии и източването на сметките от НАП,  „било  добре финансово обезпечено“.   От свидетелските показания  пред съда става ясно, че бившият търговец,  почти не спял и бил денонощно буден. Започнал да пие лекарства, които приемал около 2-3 години, но състоянието му не се нормализирало. Тотално  му бил нарушен целия ритъм и начин на живот..  По делото са представени имейли с търговска кореспонденция между Golden Wheel Mfy.Co. Ltd, Хонк Конг, Китай и „МВ Професионал“ЕООД   за неплатени суми от българската фирма по сключени договори в периода на ревизиите през 2008 г. и 2009 г.

Финално  съдът приема, че неимуществени вреди, претърпени от търговеца за продължителен период са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците – НС, ВАС и НАП.  Определя като справедливо обезщетение в размер на 10 000лв., като върху присъдената сума задължава държавните органи да платят и законна лихва,  от завеждане на иска – 16.10.2014 г. до окончателното й плащане плюс 277 лв.  разноски по делото.

Решението не е окончателно, то подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново.

 

About De Fakto

Проверете също

Министър Асена Сербезова съди прокуратурата за 70 000 лв. заради незаконно обвинение

Здравната министърка в оставка проф. Асена Сербезова е завела дело за обезщетение срещу прокуратурата по …

Петър Обретенов: Конституцията не е военен устав

  Насрочените от  президента за понеделник 27 юни консултации с ПП и БСП не се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.