DeFakto.bg DeFakto.bg
Любопитна присъда на първа инстанция от Специализирания наказателен съд по дело за „гръмовни“ подкупи от служители в митницата, е отменена от АСНС заради непоправими нарушения на процесуалните правила. Интересното дело е по обвинение на Специализираната прокуратура от 2019 г. срещу три служителки на митниците за участие в ОПГ за подкупи, извършени в условията на продължавана престъпна дейност.
Общият размер на „неследващата се облага“ е 100 лева, но независимо дали обвинението е за 5 лв. или 5 милиона, то трябва да е конкретно, доказано и с ясни отговори на съществените въпросите в присъдите – кога, къде, как, от кого и пр. В случая обаче АСНС е констатирал, че първоинстанционният състав на СНС е минал без някои от тези „подробности“, като на приктика се е произнасял по неповдигнати обвинения.
Престъплението
Три служителки на миттницата – М.Б.Г., началник на Митническо бюро, Митница Б. към Агенция „ Митници“ и инспекторите М.П.Д и И.Г.Л са обвинени и признати за виновни като участнички в ОПГ, сговорили се да получават подкупи при условияна на продължавана престъпна дейност. Според обвинителния акт, акт на „неустановена дата“ в началато на 2017 г. те са сговорили и в периода от 6 април 2017 г. до 29 май 2017 г., са извършили престъплението. Подкупът, получен от първата служителка, е извършен с „пет деяния“, е на стойност 30 лева, от втората – със „седем деяния“ – 35 лева , а третата с „седем деяния“ е – 35 лева.
Размерите на „неследващия се дар“ са от по 5 и 10 лева, които трите са получавали, за да бъдат обработвани по бързо документите на водачите на тежкотоварни автомобили, преминаващи през митническото бюро.
За престъпната им дейност СНС ги е признал за виновни и ги е осъдил на „Пробация“, задължителна регистрация по настоящ адрес за 1 г. , периодични срещи за определени периоди с пробационен служител плюс отнемане в полза на получените суми.
Срещу размера на произнесените присъди Специализираната прокуратура подава протест с искане за увеличаване на наложените наказания – прокурорите са категорични, че по делото са събрани всички доказателства за виновността на подсъдимите. По-късно ще се разбере, че серия от недоделки са далеч от изрядната прокурорска работа. Защитата също обжалва наложените наказания – настоява АСНС да отмени присъдите или алтернативно да ги върне на друг състав заради нарушения, които практически водят до липса на мотиви.
Междувременно АСНС отменя наказанието и прекратява наказателното производство срещу първата пъдсъдима, тъй като е починала през август 2021 г. след постановяване на първоинстанционната присъда.
Удивителни гафове
При преценката на оспорените присъди, въззивната инстанция се натъква на процесуални изненади, които трудно могат да се впишат в предствата за сериозно правосъдие, камо ли специализирано.
На една от осъдените служителки (М.Д), например, при привличането й към отговорност са повдиганити две обвинения – за подкуп при продължавано престъпление общо за 40 лв. В обвинителния акт инкриминираната сума е от 35 лв, но в материалите по делото липсва „надлежно“ постановление за частично прекратяване за сумата от 5 лв. „Това обстоятелство не е било констатирано от първоинтаницонния съд, което е довело до разглеждане на делото при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство“ , отбелязва АСНС, като посочва, че така е било нарушено правото на защита на подсъдимата.
„Само това нарушение е достатъчно за отмяна на присъдата, но „ с оглед пълнотата на изложение следва да се посочат и другите констатирани пороци в първоинстнационния съдебен акт“, казва съдът.
Съдиите установяват, че подсъдимите ( М. Д. и И. Л.) са съдени и по непредявено обвинение – за престъплението по чл.321, ал. 6 НК ( участие в организирана престъпна група). В обвинителния акт на двете е повдигнато обвинение за престъпен сговор за извършване на престъпления по чл.301, ал. 1 от НК (подкупи), като е инкриминирано времето на твърдяното деяние с израза: „на неустановена дата по делото в началото на 2017 г.“. В хода на съдебното производство прокурорът не е изменял обвинението, включително и за твърдяната дата на осъществяване на престъплението по чл.321, ал.6 от НК, посочва въззивният съд. Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите „ са осъществили деянието в периода 06.04.2017 г. до 29.05.2017 г.“, като ги оправдава за извършеното деяние „на неустановена дата от началото на 2017 г. до 06.04.2017 г., както и за времето от 29.05.2017 г. до 21.06.2017 г.“, е посочено в мотивите на АСНС.
При повдигане на обвинението, прокуратурата е приела, че деянието е осъществено на определена дата- в началото на 2017 г. т.е. в рамките на един ден. С присъдата си СНС е разширил инкриминираната дата, като е осъдил лицата за деяния в период около месец и половина, без да е имало обвинение в този смисъл.
„Според възприетото разбиране в съдебната практика, времето на осъществяване на престъплението е съществен елемент от неговите признаци и разширяването на времевия диапазон на инкриминираната дейност, може да бъде извършване единствено след наличие на съответно изменение на обвинението по предвидения за това процесуален ред. Съдебният състав е допуснал нарушение като е осъдил лицата, при установено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без надлежно изменение на обвинението в този смисъл. С това е било нарушено правото на защита на подсъдимите М. Д. и И. Л., тъй като същите са осъдени за обстоятелства срещу, които не са се защитавали“.
Въззивният съд установява още, че при изготвяне на мотивите на присъдата, СНС не е посочил, кои факти е приел за установени относно деянието по чл. 321, ал. 6 от НК (участие в ОПГ), а относно подкупите, включени в продължаваните престъпления по чл.301, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за подсъдимите М. Д. и И. Л. е повторил единствено диспозитивите на обвиненията.
Липсват изложени каквито и да е фактически констатации от СНС, за което и да е от включените в продължаваните престъпления подкупи, относно всеки от съставомерните белези на деянията кога, къде, при какви условия и кой е предал неследващ се дар на подсъдимите, в какъв размер, приет ли е дарът и т.н.
Проверяваният съд е следвало да посочи в мотивите си, кои обстоятелства приема за установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства. Липсата на каквито и да е мотиви в тези части на присъдата, води до невъзможност въззивната инстанция да провери правораздавателната воля на СНС относно престъпленията по чл.301, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Доколкото се констатира пълна липса на мотиви в тази част на първоинстанционния акт, то е невъзможно както проверката на волята на СНС, така и заместването им с мотиви от въззивната инстанция.
Заключението
На финала АСНС като се позовава на практика на ВКС, приема, че СНС е допуснал нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените ( чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2 пр. 1 от НПК), отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.“ Ако въззивният съдебен състав се произнесе по съществото на обвинението, като отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, лишава страните от една пълноценна във всякакъв план инстанция по фактите и правото, което е процесуално недопустимо“, пише в мотивите. И още – като контролно решаваща инстанция, въззивният съд процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. Решението е окончателно.
Съдебните разноски
С наложените присъди през 2021 г. Спецсъдът е осъдил трите служителки да платят съдебните разноски по мащабното дело – всяка по 557 лв. съдебни разноски за разходите в досъдебното производство и по 526 лв. разноски на съдебната фаза. Не са пропуснати и таксите от по 5 лв. за изпълнителен лист за събиране на вземането. Първата сума отива в държавния бюджет, втората – по сметка на Специализирания съд.
Прави впечатление, че защитата по делото е повдигала въпроса за малозначителност на престъплението по чл. 9 ал 2 от НК, според който:„Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“. Спецовете по наказателно право обаче са категорични – щом е налице продължавана престъпна дейност, независимо от размера на нанесената вреда, делото не се прекратява.
Въпросът е на какви критерии отговарят размерите на присъдените съдебните разноски, които в случая са в „пъти по-високи“ от качеството на правосъдна „услуга“и „в „пъти по-ниски“ от вредите, нанесени от „зловредните“ престъпнички. Важно е, че специализираното правосъдието не се е отказвало да „пипа“ тежката организирана престъпност, дори с цената на невалидни актове.
