Последни новини
Home / Законът / Обществено обсъждане: Всички студенти по „Право“ ще държат единен държавен изпит- в един и същи ден, по един и същи казус

Обществено обсъждане: Всички студенти по „Право“ ще държат единен държавен изпит- в един и същи ден, по един и същи казус

Defakto.bg
Министър Надежда Йорданова

Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане нова наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.  Срокът за обществени консултации е един месец – от 25 май до 24 юни, а след като бъдат обсъдени становищата, актът ще получи одобрение с постановление на МС, заяви министър Йорданова пред bTV.

„Необходимо е да се отчита, че специалността „Право“ като специалност от регулираните професии и предвид отговорността на юриста с оглед на ролята му да способства и съблюдава върховенството на правото, е натоварена с очаквания да отговаря на високи изисквания„, е записано в мотивите за  реформа в юридическото образование.

Една от от най-съществените  промени е въвежането на единен държавен изпит, за да има реална гаранция за качеството на юридическо образование. Той ще се провежда в един и същи ден и час, а студентите на всички юридически факултети в цялата страна ще решават един и същи казус, обясни министърът. „Държавните изпити имат оценка и трябва да сме сигурни, че „Отличен 6“. „Добър 4“ и „Среден 3“ във всички факултети означават едно и също“,  каза  Йорданова.  Изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки и пак всеки от тях ще има писмена и устна фаза.  Те ще се провеждат в две изпитни сесии – есенна (октомври декември) и пролетна (март-май).

Проектът за нова наредба предвижда, че писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, а всеки студент го държи в университета, в който е учил. Както и досега, до устен изпит ще се допускат само студентите, получили оценка „издържал“ на писмения.

Подробно са изброени условията за участие в държавните изпити от  хабилитирани преподаватели и  представители на практиката, които ще  участват в провеждането на държавните изпити. Предложенията ще се правят от  факултетните съвети, а за практикуващите юристи – от двата върховни съда и  върховни прокуратури, както и от  Висшият адвокатски съвет, е разписано в проектонаредбата.

Комисията, която ще се избор чрез жребий ще разработва по три варианта на казус за писмените изпита, коиото ще се  базират на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция, без да засягат случаи с противоречива практика.

Друга  голяма промяна е въвеждането на набор от умения, които младите юристи трябва да притежават – решаване на казуси, защита на правна теза,  извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи, академично писане, включително подготовка и писане на есе, академични статия, дипломна работа и коментар на съдебна практика, участие в дебати, реторика и съдебна реторика, подготовка и провеждане на преговори по юридически казус, подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи и др.

Над 1800 студенти, взели участие в анкетата на правосъдното министерство за юридическот обучението,  са поставили именно въпроса за практическто обучение, което на практика позволява да се осмисли теорията,  заяви Йорданова.

 Новата  наредба  слага край на досегашните изпити по български език и по история на България, които заради  пандемията бяха заменени от резултатите от матурите.

Наредбата предлага два варианта за влизане в университетите за обучение по дисиплината „Право“  – първият предвижда това да става  с резултатите от зрелостните изпити, а вторият, с  писмени конкурсни изпити, „които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене“. Условията и редът за тях ще се определят от съответното висше учебно заведенение, като проекттъ предвижда университетите да си признават взаимно резултатите от положените изпити – при какви условия, ще решават сами.

Обучението по специалността „Право“ за професионалната квалификация „юрист“ се осъществява на образователно-квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години, предвижда в мо наредба.

Минималният хорариум за цялото обучение остава 3500 часа, колкото е и момента.

Предлага се промяната за обучението на  задочниците – сега те трябва да покрият 60% от хорариума на студентите редовно обучение. но занапред  а наредба вдига изискването на 80%, т.е. вместо 2100 часа за цялото си следване, те трябва да се обучават поне 2800 часа. Това предложение е срещнало широка подкрепа.

Новата наредба предвижда две нови задължителни дисциплини с по 75 часа хорариум – Защита правата на човека и Организация на правосъдието и правозащитните институции. Освен това залага увеличаване на хорариума по някои от познатите задължителни дисциплини.

Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум. И вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа).

Предлага се по-голямо  увеличение на часовете при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа, ще се учи 120 часа.

С 30 часа повече ще е обучението по Наказателно процесуално право – 165 часа. 90, вместо 75 часа, ще е това по Вещно право. Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право става 105 часа (сега е 75).

Намалява хорариумът по две дисциплини – История на държавата и правото на 75 часа (в момента 90 часа) и Финансово право – 75 часа (в момента 105 часа).

Девет нови дисциплини влизат в списъка на избираемите дисцпилини, които задължително се включат в обучението. В момента те са длъжни да предлагат само Римско частно право, Право на интелектуалната собственост, Криминалистика, Криминология, Банково право, Наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.

В момента в  задължителния списък с избираеми дисциплини влизат правен режим на обществените поръчки, на защита на потребителите, на защита на околната среда, на здравеопазването, на защита на конкуренцията, на Вътрешния пазар на Европейския съюз, както и реторика и академично писане, и юридическа етика.

Промените за изменение на нормативната уредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ и професионална квалификация „юрист“,  са подготвени от работна група, създадена от министъра на правосъдието.
В състава ù са били  включени представители на академичната общност, на адвокатурата, магистрати, неправителствени организации, студентски организации и експерти от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, е посочено в мотивите.

Очакванията са най-късно до края на месец  юли  новата  наредба да влезе в сила.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Гешев пред прокурорите: Във време на разпад на държавността,  ние сме последната преграда пред беззаконието (допълнена)

Започна Общото събрание на прокурорите за избор на четирима членове в Прокурорската колегия на следващия …

Щатът Ню Йорк прие по-строги ограничения за носенето на огнестрелно оръжие

Сенатът на щата Ню Йорк одобри закон,  кйто забранява да се носят скрити оръжия на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.