DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС връща на САС за ново разглеждане делото за убийството на 86-годишния Стефан Янев в ж. к. „Люлин“ през 2018 г. с подсъдими Мария Велева и Свилен Велев – дъщеря и зет на пострадалия. Преди това възрастният мъж бе разкрил, че трите му внучки тогава на 13, 14 и 18 години не ходят на училище и живеят под ключ. Скоро след това тялото му бе намерено на метри от апартамента му.
За престъплението бяха обвинени дъщеря му и съпругът й Свилен Велев.
С Решение № 34/23.05.2022 г. по наказателно дело № 844/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1261/2020 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по жалби на подсъдимите срещу решението на САС, с което е потвърдена присъда на Софийския градски съд (СГС). С нея Мария В. и Свилен В. са признати за виновни за убийството, в съучастие като съизвършители, по особено мъчителен начин на бащата на подсъдимата на 11.02.2018 г. (няколко дни, след като той сигнализира институции и медии, че трите му внучки са държани заключени с години в апартамента и не посещават училище). На Мария В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години, а на Свилен В. – „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.
Съдебният състав на ВКС посочва, че защитникът на Мария В. настойчиво е привличал вниманието на въззивния съд към въпроса за извършителството на подсъдимата в инкриминираното съучастническо деяние със Свилен В. Последователно е навеждал довода, че СГС го е разрешил въз основа на предположения, стъпвайки единствено на показанията на свидетелката Й. за изречени думи от Мария В. Според върховните съдии независимо от непрецизната формулировка в жалбата на подсъдимата е напълно ясен смисълът на оплакването с решаващо значение – липсата на ясни, точни и изчерпателни мотиви, позволяващи да се разбере защо съдът приема, че Мария В. е участвала в самото изпълнение на престъпното деяние. Върховният касационен съд приема аргументите на жалбоподателите в това отношение.
Въззивният съд е изтъкнал, че участието на Мария В. в осъществяването на умъртвяването се извеждало не само от показанията на свидетелката Й., но и от множество косвени доказателства по делото, които в съвкупност образували стройна система, водеща до единствено възможния извод. „Пропуснал е обаче да поясни кои точно са другите косвени доказателства, които обективно свързани помежду си и с доказателствата, извлечени от показанията на свидетелката Й., са позволявали изграждането на достоверен извод, изключвайки всякакво съмнение, че обстоятелствата от предмета на доказване по делото са били именно такива, каквито е приел за установени. Задоволил се е да използва неясна формулировка, препращайки към „свидетелски показания, експертизи, писмени доказателства и доказателствени средства“, категорични са върховните съдии.
Софийският апелативен съд многократно е изтъквал „особената“ важност на показанията на свидетелката Й. като източник на доказателства, поради което им е придал решаваща роля по въпроса за авторството на подсъдимата, тъй като свидетелката непосредствено била чула и възпроизвела конкретни реплики, произнесени от пострадалия и от дъщеря му, както и звуци като от удари. Според тричленния състав на ВКС въззивният съд е определил изречените думи от подсъдимата като „ответни заплахи“ към баща ѝ, но без да изложи ясни, точни и изчерпателни съображения защо счита, че те са от естество да изключат възможността отправената заплаха да не е повлякла каквито и да било престъпни действия от страна на подсъдимата по умъртвяването на пострадалия – възможност, върху която е била построена тезата на жалбоподателите за постановено осъждане въз основа на недопустими предположения.
Въззивният съд изрично е уточнил, че подсъдимият не пресъздавал подробности относно конкретните си действия и местата по тялото на пострадалия, върху които е нанасял ударите, причинявайки телесните увреждания, довели до съставомерните последици. Според върховните съдии САС е интерпретирал отсъствието на детайлизация относно инкриминираните обстоятелства като опит на Свилен В. да прикрие участието на подсъдимата. Така на практика липсата на придобити сведения за интересуващите съда факти, извлечени от обясненията на подсъдимия, незаконосъобразно е била отчетена за уличаваща Мария В. като участник в самото изпълнение на конкретното престъпление.
Съдебният състав на ВКС счита, че неясните и непълни мотиви, които не съдържат и надлежен отговор на решаващи доводи, са равнозначни на липса на мотиви – съществено процесуално нарушение. Негова единствена и безусловна последица е отмяна на въззивното решение в цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на САС.
