DeFakto.bg DeFakto.bg
През 2021 г. Инспекторът извърши общо 159 проверки в органите на съдебната власт, като изпълни годишната си програма – извършиха се 53 комплексни планови проверки в органи на съдебната власт, 21 контролни проверки и 20 планови проверки по личните данни за спазване на принципа за отчетност, установен в чл. 5, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в чл. 45, ал. 4 ЗЗЛД. Извършиха се 2 проверки по сигнали, както и 63 проверки за спазване на чл. 80 ПАС по наказателни и граждански дела, по възложената от СК на ВСС проверка на 36 съдилища. Аналитичният и подробен доклад, изготвен от главния инспектор Теодора Точкова, се представи на 26.05.2021 г. пред пленума на ВСС.
През 2021 г. в Инспектората са постъпили общо 1048 нови сигнала за допуснати нарушения от съдебните органи. Приключена е работата по всички сигнали, като по 925 от тях са изготвени становища, приключени са и 1142 допълнения по сигнали, постъпили по вече образувани преписки.
През 2021 г. ИВСС отправи два сигнала за уеднаквяване на съдебната практика, един сигнал до служебния министър на правосъдието във връзка с публикувани законодателни промени в Закона защита от домашното насилие, един сигнал до служебния министър-председател във връзка с правомощията на Министерския съвет при осъществяване на държавната политика за превенция и защита от домашно насилие и помощ за пострадалите от него лица и 1 сигнал до съдийската колегия на ВСС за изменение в ПАС.
От извършените 53 комплексни планови проверки (като проверяваният период е 01.01.2019 г. – 21.12.2020 г.) се констатира, че независимо от предизвикателствата, поради влошената през 2020 г. епидемична обстановка в страната, е постигната много добра организация на административната дейност на органите на съдебната власт. В по-голямата част от проверените съдилища делата се образуват в деня на постъпване на съдебните книжа и се разпределят на докладчик при спазване на чл. 9 ЗСВ. Делата са насрочвани за разглеждане в съдебни заседания и са отлагани за следващи заседания през кратки периоди – много често в срок до 1 месец от постановяване на определението по чл. 140 ГПК. Отлагането на наказателните дела е съобразено със срока по чл. 271, ал. 10 НПК. Като добра практика се отчита и факта, че в повечето съдилища административните ръководители следят за движението и приключването на делата и при необходимост предприемат съответни организационни и дисциплиниращи мерки при констатирани забавяния. Повечето граждански и наказателни дела се насрочват, разглеждат и приключват в кратки срокове, което е показател за подобряване срочността на правораздаване.
Положителни тенденции в работата са отчетени и по отношение на проверените прокуратури. Във всички проверени през 2021 г. прокуратури е установено, че се спазва принципът на случайното разпределение на прокурорските преписки, съгласно изискването на чл. 9 ЗСВ. Съхраняването и работата с веществените доказателства в повечето прокуратури е в съответствие с НПК, ПАПРБ, указанията и заповедите на главния прокурор. В по-голямата част от проверените прокуратури възлагането и извършването на проверките по ЗСВ е в указаните срокове и в съответствие с чл. 145, ал. 2 ЗСВ. Постановленията и обвинителните актове се изготвят в срок.
В следствените отдели в проверените окръжни прокуратури е установено, че действията по разследване се извършват ритмично и следователите спазват дадените прокурорски указания. По делата разследването се провежда в законния и в удължения срок за разследване.
По-често срещани пропуски в производствата по гражданските дела са: несвоевременното извършване на проверката за редовност и допустимост на исковите молби, както и постановяване на определенията по чл. 140 от ГПК в срокове над четири месеца от изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба; подценяват се кратките срокове, свързани с движението и приключването на бързите производства, регламентирани в глава двадесет и пета от ГПК; в изолирани случаи отделни съдии, в условията на приблизително еднаква натовареност, продължават да не спазват едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК за постановяване на съдебните решения.
В съдебните производства по НПК най-често констатираните пропуски са: неспазване на формата на акта, с който се насрочват делата; отлагане на дела поради неявяване на страните, като съдът не е изискал обяснения дали причините за това са уважителни или не е упражнил правомощията си да наложи съответната санкция по НПК; констатирани са случаи, в които не са спазени сроковете за изготвяне на мотивите към постановените присъди и/или на решенията по чл. 340 НПК по административнонаказателните дела.
От проверените окръжни прокуратури най-често установените пропуски са: при прилагане на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България, не се осъществява регулярен и срочен контрол върху дейността на разследващите органи по досъдебните производства.
Контролните проверки, извършени по граждански и административни дела показват, че изпълнението на препоръките, дадени с актовете за резултати от извършени комплексни планови проверки е довело до подобряване на административно-деловодната дейност на проверените органи, насочило е дейността на съдиите към съобразяване с процесуалните срокове и е предпоставило като цяло положителните изводи за дейността на съответните органи на съдебната власт. Установено е също, че част от съдилищата допускат в дейността си същите пропуски, констатирани при предходната проверка, което налага да се повтарят отправяни вече препоръки.
Анализът на препоръките, направени с актовете за резултатите от контролните проверки на съдилищата по наказателни дела показва, че и в окръжните, и в районните съдилища са изпълнени препоръките на ИВСС от предходните комплексни планови проверки, което води до извод, че същите са били задълбочено анализирани и са способствали за подобряване административната и правораздавателната дейност на органите на съдебната власт, администрирането на делата, както и нивото на организацията на работа.
При извършените контролни проверки се установи, че прокурорите от проверените прокуратури са съобразили дейността си с препоръките, дадени в актовете за резултати от извършените комплексни планови проверки.
В изпълнение на възложената от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проверка на основание чл. 30, ал. 5, т. 10 ЗСВ, Инспекторатът извърши 63 проверки в 36 съдилища по спазване на чл. 80 ПАС. Проверката на съдилищата, посочени в решението на колегията, не установи съществени нарушения при образуването на делата, като констатираните пропуски са малко. Предоставените на СК данни, обобщени съобразно заложените критерии, дадоха възможност за обективно определяне натовареността на проверените съдилища. Също така, с оглед констатираното противоречие между НПК и ПАС, се изготви сигнал по реда на чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗСВ до Висшия съдебен съвет за изготвяне на предложение за изменение на чл. 80, ал. 11 ПАС на основание чл. 342, ал. 1 ЗСВ.
През отчетната 2021 г. не се констатираха проблеми при осъществяването на дейността по разглеждане на заявленията срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С приетата през 2020 г. нова Методика за извършване на проверки по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт“ се подобри организацията на работата на специализираното звено на ИВСС, извършващо проверки по глава трета „а“ ЗСВ. Анализът на постъпилите през 2021 г. заявления води до извод, че се запазва тенденцията от предходни години големият процент от разгледаните заявления, по които е констатирано нарушено право на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, да са срещу действия на органи на съдебната власт на територията на Софийския апелативен район – 73% от заявленията по наказателни дела и 90% от заявленията по граждански, търговски и административни дела.
През изминалата година Инспекторатът провери 4391 имуществени декларации, като фактически се провери имуществото на 9935 лица, включително наличностите по банковите им сметки. В 3998 от проверените декларации се установи съответствие между декларираните факти и получената информация. Установени са 393 несъответствия, които са отстранени чрез подаването на коригираща декларация в законовия срок. Към момента на изготвяне на доклада не са приключени проверките на 2 имуществени декларации, тъй като не е получена цялата информация от органите и институциите, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване, и все още не е изтекъл 6-месечният срок за извършване на проверките.
По отношение на дейността по проверките за интегритет следва да се посочи, че през 2021 г. са образувани общо 72 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения на етичните правила, 26 от които приключиха през 2022 г. По 13 преписки през 2021 г. е наредено извършване на проверка със заповед на главния инспектор за установяване на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к ЗСВ. През 2021 г. се наблюдава тенденция към известно покачване на броя на постъпващите сигнали, съдържащи данни за нарушения по чл. 175к, ал. 1 – 4 ЗСВ, тъй като през 2020 г. тези сигнали бяха 50. Увеличението на подадените сигнали се дължи както на разработените през 2021 г. Насоки за подаване на сигнали за извършени нарушения по глава девета, раздел Iб ЗСВ, съдържащи указания относно необходимите реквизити на сигнала до ИВСС, така и на регулярното публикуване на интернет сайта на ИВСС на анонимизирани случаи на констатирани нарушения по чл. 175к от ЗСВ, за които има влезли в сила съдебни актове, с които допуснатите нарушения са приети за доказани.
Независимо обаче от увеличения брой сигнали, по които са образувани преписки по реда на глава девета, раздел Iб ЗСВ и въпреки предприетите от ИВСС мерки за разясняване на подателите на изискванията, на които следва да отговарят сигналите, съдържащи твърдения за нарушения на етичните правила, продължава практиката за подаване на нередовни сигнали, които не отговарят на изискванията на чл. 175л, ал. 5 ЗСВ. Тази разпоредба предвижда изрично реквизитите, на които следва да отговаря всеки сигнал, за да е редовен и да предизвика извършването на проверка. В повечето случаи в сигналите липсва описание на деянието, не се сочат конкретни данни за мястото и периода на извършването му, няма позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, нито се посочват и лица, които биха могли да потвърдят съобщеното или да предоставят допълнителна информация. Напротив, редовно в подаваните до ИВСС сигнали отсъства описание на деянието, за което се заявява, че представлява нарушение на интегритета и на обстоятелствата, при които е било извършено. След указване на подателите да отстранят нередовностите, често получаваме отговори, които преповтарят съдържанието на първоначално подадения сигнал и на практика не отстраняват допуснатите пропуски. Инспекторатът разполага с ограничени възможности за доказване и тъй като не е разследващ орган и не разполага с правомощията на органите на предварителното производство и при липса на писмени доказателства или свидетели на извършеното нарушение, не може да събере достатъчно данни за извършването му, което налага прекратяване на проверката.
Изминалата година беше успешна и по отношение утвърждаване ролята на ИВСС като реално функциониращ надзорен орган по отношение обработването на лични данни в случаите по чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. През 2021 г. Инспекторатът извърши 20 планови проверки – в 10 районни и 10 окръжни съдилища. Целта на проверките беше да се провери прилагането на принципа за отчетност, установен в чл. 5, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в чл. 45, ал. 4 ЗЗЛД и въз основа на направените при проверките констатации, ИВСС да предприеме действия по чл. 57, пар. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД за насърчаване на осведомеността на органите на съдебната власт за задълженията им като администратори на лични данни. Анализът на резултатите от проверките показва, че органите на съдебната власт познават добре задълженията, които имат при обработване на лични данни в контекста на правораздавателната си дейност. Все по-добре се познава промяната в обхвата на надзорната компетентност на общите надзорни органи по защита на личните данни по новата правна рамка от 2018 г., въведена в чл. 55, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в чл. 78, ал. 2 ЗЗЛД. Като положителна тенденция следва да се отбележи, че изискването за водене на регистър на дейностите по обработване на лични данни на основание чл. 30, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, респективно по чл. 62, ал. 1 ЗЗЛД, се спазва от всички проверени през 2021 г. съдилища.
През 2021 г. ИВСС не отправи предложения до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на магистрати.
Причината, поради която Инспекторатът не отправи предложения по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ до съответната колегия на ВСС е обективна – обявеното на 13.03.2020 г. от НС на Република България извънредно положение на територията на цялата страна и обявената с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка, продължила до 31.03.2022 г. Предвид това, ИВСС трябваше да погледне по нов начин на констатираните забави в производствата по някои дела и преписки, установени при извършване както на предварително проучване на постъпилите в ИВСС сигнали, така и при извършване на плановите проверки в органите на съдебната власт. С оглед обективните причини за констатираните допуснати забави по движението и приключването на някои дела и преписки, през изтеклата година ИВСС не отправи предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии, прокурори или следователи, а единствено препоръки към административните ръководители да упражнят правомощието си по закон като преценят необходимостта от налагане на дисциплинираща мярка или на дисциплинарно наказание „забележка“. За установените сериозни забави по движението и приключването на дела, за които Инспекторатът прие, че се дължат на виновно неизпълнение на служебните задължения на конкретни съдии по извършени проверки през 2021 г., през 2022 г. изготви предложения по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ до СК на ВСС.
Може да се обобщи, че ИВСС, въпреки предизвикателствата, следващи от усложнената епидемична обстановка в страната, доказа, че е ефективно действаща институция, способна да се адаптира и да намира ефективни решения за изпълнението както на годишната си програма, така и на всичките си правомощия, предоставени с Конституцията на Република България и със Закона за съдебната власт, заключава главният инспектор Теодора Точкова.
