DeFakto.bg DeFakto.bg
По настояване на над 100 представители на академичната общност главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредба от Закона за държавния бюджет за 2022 г., въвеждаща допълнителни критерии за атестиране на университетските преподаватели, с които трябва да се съобразят висшите училища, ако искат да участват в разпределението на 20 млн. лв. финансиране от държавата за повишаване на заплатите.
Представителите на академичните среди посочват, че създаването на паралелен ред за дофинансиране на висшите училища би довело до недопустимо прекрачване на границата, поставена от закона, и до ограничаване на демократично извоюваните права на университетската
общност в страната.
Според главния прокурор с предвиденото атестиране по методика, определена с акт на Министерския съвет, се нарушава конституционно закрепената академична автономия на висшите училища.
Атакуваната разпоредба гласи:
„Средствата по чл.1, ал.5, ред 2.9 от ЗДБ на БР за 2022 г. да се предоставят на държавните висши училища като субсидия за издръжка на обучението, над формираната по чл.91, ал.1, т.1 от Закона за висшето образование, след привеждането на критериите и показателите в правилниците за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена сакт на Министерския съвет, и се разпределят въз основа на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, по професионални направления за всяко висше училище. В срок до 30 април.2022 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема критериите и показателите по изречение първо„.
В мотивите си Иван Гешев твърди и че приемането на текста в Закона за държавния бюджет, без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа на правовата дърва. Според него дейностите по „атестиране на академичния състав“ са част от академичното самоуправление. „Ето защо разпоредбата, с която се предвиждат допълнителни критерии и показатели за оценяване на академичния състав, в подзаконов акт на МС, е в очевидна колизия не само със Закона за висшето образование, но и с конституционно установената академичната автономия на висшите училища„.
Задължителните критерии за оценка на членовете на академичния състав на висшите училища са изчерпателно описани в Закона за висшето
образование (чл.57). В същото време с параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби в ЗДБ на РБ за 2022 г., Народното събрание
препраща към бъдещи, „допълнителни“, задължителни критерии за „оценка приноса на всеки член на академичния състав“ изработени от
Министерски съвет по „методика, определена с акт на Министерския съвет“, което създава непреодолима неяснота относно волята на
законодателя, посочва гл. прокурор.
В съответствие с чл. 84, т.1 от КРБ обществените отношения, свързани с конституционното задължение на държавата да „насърчава
образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и
квалификация“ и начина по който следва да „упражнява контрол върху всички видове и степени училища“ е предоставено на Народното събрание,
което единствено има правомощия да приема, изменя, допълва и отменя законите.
В искането си до Конституционния съд главният прокурор отбелязва и че упражняването на законодателно правомощие за контрол върху дейността
на висшите училища, като се заобикалят разпоредбите на Закона за нормативните актове, изискващи провеждането на обществено обсъждане
при изменение на закон, респ. без да бъде поискано становището на академичната общност, накърнява принципа за правовата държава,
залегнал в чл. 4 ал. 1 от Конституцията на Република България.
Съблюдаването на този принцип е отговорност на всички органи, натоварени с упражняването на публична
По искането на главния прокурор вече е образувано конституционно дело. Съдия – докладчик е Красимир Влахов.
