DeFakto.bg DeFakto.bg
Обезщетение от 25 000 лева е осъдена да плати прокуратурата на полицая Б.П.Д. за незаконно обвинение в подкуп с респектиращия размер от 1.20 лева.
Разбира се, зад „огромния“ му размер стои твърдението, че „неследващия се дар“ е взет, за да бъдат пренебрегнати служебни задължения, но пет години прокуратурата не е успяла да докаже твърденията си и след пет години е прекратила производството поради липса на престъпление. Искът на полицая е по ЗОДОВ срещу ПРБ, а поисканато обезщетение от 70 000 лева плюс лихвите и съдебните разноски за разрушения му авторитет, семейни и здравословни проблеми.
Историята:
Присъденото обезщетение от състав на Окръжен съд –Русе е за неимуществени вреди, претърпени от полицая след операция на МВР и прокуратурата срещу корупцията в полицията през 2011 г., последвана от обвинението.
На 20.01.2011 г. СГП привлича полицая Б.П.Д като обвиняем с мотива, че на територията на митницата на Дунав мост на трасето за входящи товарни автомобили в България, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебно положение на служител е поискал от водача –(И.Д). дар, който не му се следва, за да не извърши проверка на превозно средство, товара и съпътстващите го документи, за да премине товарният автомобил границата на българска територия ( чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК).
„ Дарът“ Б.П.Д. бил взел, като се е качил в кабината на товарния автомобил, отворил хладилника и взел оттам кутийка газирана безалкохолна напитка на стойност 1,20 лв., сочи прокуратурата. След задържането му ищецът е бил освободен с „парична гаранция“ от 2 000 лв.
Четири дни по-късно, на 24 01. 2011 г. срещу полицая е образувано дисциплинарно производство заради повдигнатото му обвинение за подкуп, а на 07.03.2011 г. е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация. Б.П.Д бил отстранен и от работа до 04.05.2011 г., а по-късно преназначен на длъжност, която не изисква достъп до класифицирана информация.
Пет години след това, на 10.09.2015 г. Софийска градска прокуратура прекратява воденото срещу полицая наказателно производство поради липса на доказателства. След оспорване на основанието за прекратяване, с определение от 03.12.2015 г. ОС – Русе коригира постановлението на прокуратурата, като посочва същинската причина за краха на делото – престъпление не е извършено. (по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК)
След прекратяване на делото Б.П.Д. завежда иск срещу прокуратурата за 70 000, а съдът приема, че ищецът има правен интерес да води делето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 13 от КЗПЧОС.
Прокуратурата рутинно протестира иска. Твърди, че той е неоснователен и недоказан, а с неправомерното си поведение ищецът сам е дал повод за наказателното преследване. Воденото 5-годишно наказателното производство продължило в разумен срок, а делото било с фактическа и правна сложност, защото в него са били привлечени като обвиняеми общо 14 лица – полицаи.
Неочаквано изплува образа на бившия МВР- шеф Цветан Цветанов
Оказва се, че на 21 януари 2011 г., когато полицаят с подкупа от 1.20 лв. е привлечен към наказателна отговорност, медиите разгласяват операция на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР под наблюдението на Софийска градска прокуратура. Цитиран е тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов да казва: „Задържани са 14 гранични полицаи на ГКПП Дунав мост“ и да обяснява, че 10 от граничните полицаи са задържани, а четирима освободени с гаранции. „Полицаите са наблюдавани от 3-4 месеца по постъпили сигнали. Сумите, които са прибирали, са малки, но системни и влияят изключително лошо на имиджа на страната“, заявява пред bTV вътрешният министър Цветанов. Можем да се досетим за похвалните ръкопляскания, последвали новината. Тогава още никой не предполагаше, че тъкмо заради Цветанов държавата ще плаща стотици хиляди левове обезщетения за нарушени човешки права, разбира се, без той да се бръкне нито веднъж в джоба.
В конкретния случай, обявен от Цветанов, герой на който се оказва и ищецът Б.П.Д., обвиненията срещу 14-те полицаи, са прекратени, поради липса на престъпления при независимо извършителство. Преди това всички наложени мерки за неотклонение, две години след нагането им, са били служебно отменени поради изтичане на 2-годишния срок по чл. 234, ал. 8, изр. 1, пр. 1 от НПК.
Междувременно обаче печатните и електронни медии обилно отразяват акцията срещу корупцията и наказателно производство срещу 14-те гранични полицаи от ГКПП.
Десет години по късно текат процеси за репарации на вредите от ювелирната операция.
Последиците за полицая с подкупа за 1.20 лв.
„В конкретния случай съдът намира, че наказателното производство в неговата досъдебна фаза е продължило необосновано дълго – около 5 г., с оглед маловажния предмет на престъплението, в което ищецът е бил обвинен, и липсата на годни доказателства за извършването му от ищеца и не е приключило в разумен срок“.
За разлика от наказателното производството, дисциплинарното по ЗМВР е приключило в рамките на 3 месеца, като поради липса на доказателства за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение, за което е било образувано и досъдебното производство, ищецът е бил възстановен на работа в МВР“, отбелязва съдията. Той е бил възстановен на работа и му е изплатено дължимото възнаграждение за времето на отстраняване от длъжност, посочва съдът.
Налице са множество житейски обстоятелства на промени, които съдът разглеждат в контекста на понятието „ситуативна криза“. Ищецът е бил поставен в условията на висока тревожност и несигурност в полето на социалното, личното и професионалното живеене, личи от свидетелствата на съдебните експерти.
Съдът обобщава, че писмените и гласни доказателства сочат, че като резултат от незаконно обвинение за продължителен период от време е било дискредитирано доброто име и авторитет в обществото на Б.П.Д. Обвинението е сринало самочувствието му, затворил се в себе си и комуникирал трудно дори с близки приятели и със семейството си, лесно се изнервял, изпитвал силен психоемоционален стрес, притеснение, отчаяние и безнадеждност за бъдещето. Въпреки щастливо събитие – раждането на дъщеричка, ескалирали и семейни конфликти. Отделно от това, след възстановяването му на работа, поради отнетия допуск до класифицирана информация, се наложило ищецът да работи в друг град, като това го отдалечило от семейството му и причинявало допълнителни трудности..
Б.П.Д. понесъл сериозни финансови затруднения, след отстраняването му от работа, тъй като обслужвал кредит. Наложило се да продаде автомобила си, а впоследствие и жилището си, за да може да обслужва задължението си. „Жилището, в което живеехме беше закупено от Б. с кредит и след като го отстраниха от работа се наложи най-напред да си продаде колата, за да можем да се издържаме и след това се наложи да продаде и жилището, тъй като вече не можеше да плаща кредита. Наложи се аз да издържам цялото семейство, въпреки че карах тежка бременност и се наложи да влезна в болница. Б. изпадна в още по-голяма дупка, защото събирахме последните пари, за да купим лекарства за мен. Чувстваше се непълноценен, защото не можеше да осигурява семейството си“, казва съпругата му пред съда.
Широкото медийно отразяване на воденото срещу ищеца наказателно производство допълнително се отразило изключително негативно на неговия авторитет и самочувствие.
Всички тези неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, заключава съдът, като отбелязва приблизително бързото му възстановяване на работа, относително леките мерки за неотклонение и др.
Осъжда прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати сумата 25 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от прекратяване на делото срещу него до окончателното плащане. ПРБ трябва да заплати и 724 лв. такси и разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив.
