„През последните две години, доскоро смятах, че думи като разделение на властите и въховенство на правото са обощоприети клишета, които трябва да се казват на определено събитие. Но, разбира се, това са едни реални ценности, върху които се гради съвременната ни държава и демокрацията, едни от стълбовете , които ние като магистрати трябва да защитаваме, защото има опасност да рухне цялата сграда на демокрацията. Аз поне осъзнах колко далновиден е бил законодателят, който прие новата българска конституция и регламентира разделението на властите на принципа „власт власт възпира“.
От думите му се разбра, че конституцията е осуетила дилемите пред магистратите да прилагат закона под въздействие на изпълнителната власт, за да останат на работа и да си издържат семействата. Гешев е уверен, че следователите ще продължават да устояват и „от всичко това ще излезем още по – силни и обединени“, заключи той.
Гл. прокурор преди години е бил следовател и посвети част от приветствието си на значимостта на тази професия и ударите, които тя е понесла през годините до сегашното й стабилизиране.
Директорът на Националното следствие Борислав Сарафов, който откри форума в НДК, каза, че да бъдеш следовател не е просто професия, а призвание и пожела на колегите да си изберат достоен представител в съдебния съвет.
Следователите от цялата страна ще избират измежду тpимaтa ĸaндидaти – Бoйĸo Aтaнacoв, cлeдoвaтeл в Cтoличния oтдeл нa CГΠ, Πeтĸo Πeтĸoв, пpeдceдaтeл нa Kaмapaтa нa cлeдoвaтeлитe и Haтaлия Cтaмeнoвa, cлeдoвaтeл в Haциoнaлнaтa cлeдcтвeнa cлyжбa.
Общото събрание започна без отлагане, тоест кворума беше налице в самото начало и не се наложи отсрочване с един час. За председател избирателната комисия форумът избра дългогодишния следовател Павел Колмаков.
Cлeдователите попълниха и съставите на избиpaтeлнaта ĸoмиcия и избиpaтeлни ceĸции . Те ще изслушат вceĸи oт ĸaндидaтитe, ĸoитo щe пpeдcтaвят cвoитe ĸoнцeпции за дeйнocттa нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт и щe oтгoвapят нa въпpocи. На 11 юни 2022 г. Общото събрание ще избере с гласуване един от тях.
Изслушването (в рамките на по 15 минути) започна с изложение на следователя Бойко Атанасов, който заяви, че Прокурорската колегия на ВСС се е превърнала в администрация на главния прокурор.Каза, че днес следователите имат по-малко правомощия от разследващите полицаи. Смята, че представителството на следователите във ВСС трябва да се увеличи, за да са реална част от прокуратурата, а не нейн придатък. Той заяви, че ще работи за утвърждаване на мястото на следователите в прокуратурата и прокурорската колегия трябва да има активна роля в този процес.
На въпроса дали иерархичната структура на прокуратурата може да гарантира независимо разследване на главния прокурор или неговите заместници, заяви, че в момента такива възможности отсъстват. Атанасов каза, че ПК е пропуснала да забележи данни, които са били налични при назначаването на Гешев за главен прокурор и още тогава е допуснато това, „което ние всички виждаве – уронване на престижа на съдебната власт, от което страдат всички„.
Като член на ВСС той ще настоява за нови конкурсни правила за назначаване на младшите съдии и прокурори, за първоначално назначаване, за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи като бъде заложено изследване за професионалната и личната пригодност чрез задълбочено изследване на интегритета на кандидатите. Атанасов коментира практиката за командироване на прокурори и следователи и мерки за балансиране на натовареността на следователите.
Бойко Атанасов посочи, че е развил в своята концепция отговорите на поставените от Българският институт за правни инициативи и Институтът за пазарна икономика въпроси.
Наталия Василева каза, че е съгласна с главния прокурор, че откакто следователите са в прокуратурата, тя е станала по-силна. В изложението си тя заяви, че би работила за по-добро атестиране и оценка на работата на следователите.
Обърна внимание на значението на професионалната квалификация на магистратите, като предлага конкретни теми свързани с компютърните престъпления, трансграничната престъпна дейност, данъчните престъпления, изпиране на пари, измами и други престъпления против собствеността, ефективно използване в инструментариума за разследване на специалните разузнавателни средства и други. „Диалогичността както с всички колеги – магистрати, така и с останалите членове на Съвета е предпоставка и гаранция за пълноценното участие в него и за упражняване на правомощията в интерес на професионалната общност и на гражданите, имащи досег със съдебната система“, смята следовател Василева. Тя обърна внимание върху ролята на Съвета в процеса по подготвяне на законопроекти или подзаконови нормативни актове и участието на негови представители в хода на провежданите обсъждания в комисии и работни групи и необходимостта от повишаване квалификацията на магистратите.
Гарантира, че е човек, който като поеме ангажимент не може да не го изпълни.
Петко Петков благодари за масовота подкрепа на кандидатурата му. Мястото на прокуратурата и следствието е в съдебната власт, каза той. Обяви се за предвидимо кариерно развитие и цялостен поглед върху дейността на един следовател при атестирането. Трябва „малко“ да бъде увеличена тежестта на мнението на следователите пред прокурорските ръководители за професионалното им израстване.
Той коментира конкурсните процедури за преместване и повишаване в длъжност, като обясни, че настоящата им уредба в ЗСВ и Наредба № 1 на ВСС води до една субективна оценка, извършвана от ограничен брой магистрати, участващи в конкурсните комисии, въз основа на минимален брой производства и актове. Убеден е, че процедурата по атестиране не бива да се прилага механично и да се провежда при условия на уравниловка, която до голяма степен убива инициативността и демотивира магистратите.
Обяви се срещу кампанийното натоварване с дела. Не може да се говори за политизиране на ВСС, категоричен е той. За делото „Колеви срещу България“ отговори, че в МП се изработват законови промени. Петков се обяви за разширяване на функционалната компетентност на следователите. Предлага се цялостно „прекрояване“ на кадровото и материално обезпечение на следствените отдели в страната, като се извърши детайлен анализ на натовареността на отделите, с оглед насочването на кадрови ресурси на следователи и служители там, където те са най-необходими, без да се увеличава общата щатна численост, съществуваща в момента.
Подкрепя съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, но след анализ и без да се натоварват съдилищата.
Заместник-главният прокурор и ръководител на Националната следствена служба Борислав Сарафов не се ангажира с коментар дали Народното събрание ще успее да избере своите представители в следващия Висш съдебен съвет. НС излъчва 11 представители във ВСС с квалифицирано мнозинство, но депутатите още не са открили процедурата за избора на своята квота.
На въпрос какво ще стане, ако следователи, прокурори и съдии изберат своята 11-членна квота, а Народното събрание – не, Сарафов отговори:
„Ситуацията би била безпрецедентна. Аз обаче съм на твърдата си позиция, че съдебната власт не може да остане без Висш съдебен съвет. Това е все едно страната да остане без правителство, без бюджет, без управление – тоест, Съвет трябва да има. Дали ще има нов Съвет, или ще остане да работи сегашният, свръхмнадата си, това аз не бих могъл да ви кажа. Това решение, което трябва да се вземе включително и от Конституционния съд„.