DeFakto.bg DeFakto.bg
Задържането на Игор Марковски на 27 май 2010 г. предизивика истински юридически тайфун от съдебни отсъждания, който е напът да затихне след окончателното произнасяне на ВКС за правилата при 24 –часовите арести от МВР. Решението на съда води до извода, че по националното право един арест може да е законосъобразен, но да е в нарушение на европейската конвенция за защита на човешките права, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Върховният административен съд и АССГ са осъдени да заплатят солидарно обезщетение от 600 лева на Игор Марковски за игнориране на европейската конвенция за правата на човека по повод 24- часовия му арест преди 12 години по време на търг за творби на български художници.
Това решиха окончателно върховните съдиите Албена Бонева, Боян Цонев и Мария Христова по дело за отговорността на държавата за неимуществени вреди, претърпени от погрешно приложение на закона за 24-часовото му задържане от МВР. ВКС освобождава от отговорност СГС в случая, който практически не е участвал в отсъжданията, но е бил осъден именно заради това и е трябвало да отговаря солидарно с ВАС и АССГ за нанесените вреди на корекционера.
Делото пред ВКС е по реда на касационното производство и е образувано по жалби на СГС и двете административните съдища срещу решение на Окръжен съд София, който през 2021 г. осъди трите съдилища солидарно да заплатят обезщетението на Марковски заради забавено правосъдието по чл. 5, ал.4 от Конвенцията за човешките права.
Според текста: Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе, а в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
В случая „краткият“ срок е продължил над три години.
Юридическата история на един казус
По случая с ареста на Игор Марковски са се произнасяли всички инстанции на софийските съдилища, докато ВКС прие да сложи точка на спорния казус. Софийският окръжен съд, чието решение се оспорва, установява, че веднага след задържането на Игор Марковски на 27.05.2010г. в 19,30 часа по време на търг (виж вдясно), на 28 май той е обжалвал законността на ареста си пред Софийски градски съд. На основание чл.63, ал.4 от ЗМВР Марковски е поискал да бъде призната незаконността на фактическото му задържане по чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС, като е поискал незабавното му освобождаване. На същата дата ( 28.05.2010г.) СГС изпраща делото на Административен съд София град, където жалбата на Марковски е била оставена без разглеждане в частта, с която се оспорват фактическите действия по задържане на Марковски и производството е било прекратено.
Решението за прекратяване е било потвърдено от Върховния административен съд, а Марковски не е бил освободен незабавно и в продължение на три години очаквал съда да обяви задържането му за незаконно, посочва Окръжният съд. Окръжните съдии приемат, че съдиищата не са приложили релевантния за уважаването на иска срок по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС. В резултат ищецът е претърпял неимуществени вреди от забавеното произнасяне, като е изпитал е описаните в исковата молба страдания по житейска презумпция, която не е оборена. ОС приема, че „ответните съдилища обективно са санирали едно незаконно положение, потенциално увреждащо ищеца, а отговорността им е солидарна, тъй като произтича от общи факти и общото им задължение да предоставят правосъдие за защитавано от ЕКЗПЧОС право“.
Осъжда и СГС, ВАС и АССГ солидарно да заплатят обезщетение на пострадалия, като потвържава по-раншо решение на Софийски районен съд, с което пък е отхвърлена претенцията на Марковски за обезщетение от 6000 лв. срещу трите съдилища.
Жалби и възражения
Софийски градски съд оспорва пред ВКС като неправилно солидарното осъждане с довода, че съдебният състав е изпълнил законовото си задължение да препрати жалбата на Марковски на компетентния съд, тъй като според вътрешния закон, не е имал процесуална компетентност да се произнесе по нея.
Като ответник Игор Марковски оспорва доводите на СГС и сочи, че „за защита правата на гражданите, закрепени в ЕКЗПЧ, дори когато няма уреден вътрешноправен ред, следва да се приложи най-близкият възможен, а не правата на гражданите да останат незащитени„. Оттук и извода му, че когато задържаното лице е обжалвало пред Софийски градски съд задържането си, съдът е следвало да разгледа претенцията му по същество и е следвало да получи от българския съд произнасяне по задържането му в рамките на това задържане, а не след години. В този смисъл е и практиката на Съда в Страсбург, казва той. Твърди, че в атакуваното решение на ОС съд е обсъдил всички обстоятелства и ги е преценил при определяне размера на обезщетението.
С интересна позиция Върховния административен съд се защитава от решението на Окръжен съд София пред ВКС. Категоричен е, че решението на ОС е неправилно, защото „процесуалните гаранции на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС са неприложими в случаите, когато задържаното лице е било вече освободено към момента на сезиране/произнасяне на съда“.
Според ВАС „изискването за незабавно произнасяне е относимо към хипотезите, когато фактическото задържане на лицето продължава и към момента, когато е сезиран съда, тъй като само тогава това лице има интерес от прогласяване незаконосъобразността на задържането и освобождаването му“. Доколкото пък на ищеца не е отказан достъп до правосъдие, въпросът за законността на задържането му е разрешен с влязло в сила решение и за допуснато от съда нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС не може да се говори.
Но всички възражения Марковски отговаря, че нарушението на правата му е започнало от Софийски градски съд, продължило е от Административен съд София град и е завършило от Върховен административен съд. Затова е правилно решението на окръжния съд и тримата ответници отговарят солидарно за причинените вреди.
ВКС, приема да отговари на три въпроса за правото, преди да се произнесе по спора:
При действие на ЗМВР компетентен ли е общия наказателен съд (в случая СГС) да приеме и да разглежда жалба, подадена от задържано по реда на чл.63 от ЗМВР (отм.) лице срещу незаконосъобразността на задържането на основание чл.5 от ЕКЗПЧОС при положение, че към този момент, съобразно чл.63, ал.4 от ЗМВР е предвиден особен ред за защита на задържаното лице, който предвижда незабавно произнасяне на административния съд, съответно при липса на издадена заповед за задържането – редът по чл.250 АПК, който също предвижда незабавна съдебна проверка на действията на полицейските органи. При положителен отговор, по кой ред е следвало наказателния съд да разгледа жалбата.
2) Приложими ли са процесуалните гаранции по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС по отношение на задържане, което към момента на сезиране на съда с искане за обявяването му за незаконно е вече приключило/преустановено, в т.ч. краткосрочно /24-часово/?
3) Налице ли е нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС в случаите, когато националния правов ред е предвидил ред за съдебно оспорване на законността на задържането и задържаното лице е упражнило правото си на жалба?
По въпроса за компетентността на общия наказателен съд да разглежда жалби, подадени от задържани по реда на чл.63 от ЗМВР /отм./ лица срещу незаконосъобразността на задържането на основание чл.5 от ЕКЗПЧОС, съставът на ВКС приема, че: към датата на задържане на жалбоподателя, националния правов ред е предвиждал процедура за оспорване на заповедта на полицейските органи за 24 – часово задържане по реда на чл. 250 от АПК .
Посоченият ред изключва наличието на основание сезираният общ наказателен съд да приложи по аналогия процедура от НПК и да приеме, че е компетентен да разгледа жалбата на ищеца. Още повече, че в разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗМВР (отм.) е предвидено задължение на компетентния административен съд за незабавно произнасяне, което отчита характера на задържането и неговия срок. Задължение за пряко позоваване на ЕКЗПЧ за общия наказателен съд би било налице при липса на вътрешно правна уредба или при пряко противоречие на тази уредба с конвенцията, респ. при несъвместимост на същата със защитеното право. „Такова задължение, с оглед сроковете за разглеждане и произнасяне по депозираните жалби от задържаните от полицейските органи лица за срок от 24 часа, съществува за компетентния да ги разгледа и да се произнесе по тях Административен съд, съгласно действалата вътрешноправна уредба“.
По въпроса за приложимостта на процесуалните гаранции по чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС за задържане, което към момента на сезиране на съда с искане за обявяването му за незаконно е вече приключило/преустановено, в т.ч. краткосрочно 24-часово: След освобождаване на лицето гаранцията за ефективност, предвидена в разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧ продължава да се прилага, доколкото за вече освободеното лице съществува интерес от определяне на законосъобразността на задържането му, тъй като от произнасянето на съда ще зависи правото му на обезщетение. Изброени са решения на ЕСПЧ, както и отсъждането по делото „П. срещу България“, в което европейският съд изрично е посочил, че предвидената в конвенцията защита се прилага и по отношение на 24-часовото задържане, когато обхватът на наличния съдебен контрол е съществено ограничен.
На въпроса дали е налице ли е нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС в случаите, когато националния правов ред е предвидил ред за съдебно оспорване законността на задържането и лицета е упражнило правото си на жалба, ВКС сочи: Разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЕКЗПЧОС гарантира както правото на задържаните лица да оспорят законосъобразността на задържането си, така и правото на бързо и ефективно разглеждане на делата, респективно бързо произнасяне на съда.
Въпросът дали е било спазено правото на бързо решение следва да бъде разгледан самостоятелно за всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства, казва съдът. Напомня, че по отношение на понятието „бързо“ ЕСПЧ е постановил редица решения, в които е посочил началния момент, от който следва да се отчита времетраенето на производството – подаването на молбата за сезиране на съда и крайния му момент – постановяване на окончателния съдебен акт, като времето обхваща и периода на обжалване.
В решението по делото „Харкманс срещу Естония“ Европейският съд е приел, че арестът или задържането могат да бъдат законосъобразни, съгласно националното право, но все пак в нарушение на чл.5, което прави приложим чл.5, пар.5 от ЕКЗПЧ.
След като уточнява отговорите, съдебният състав се „заема“ с конкретните жалби.
СГС не е съпричастне към неимуществените вреди на пострадалия
Върховните съдии не приемат извода на Окръжния съд, че Софийски градски съд е трябвало да приложи незабавно чл.5, пар.4 от ЕКПЗЧОС по жалбата на Марковски срещу ареста му. Намира, че солидарното му осъждане е неоснователо, тъй като датата на издаване на полицейската заповед за задържане за срок от 24 часа, в националното законодателство е бил предвиден вътрешно правен ред за нейното оспорване пред административните съдилища. Това „изключва наличието на основание, респективно задължение за сезирания Софийски градски съд да приложи по аналогия процедура от НПК и да приеме, че е компетентен да разгледа жалбата на ищеца“.
ВКС посочва, че СГС е изпълнил задължението си за незабавно изпращане на жалбата на компетентния да я разгледа съд. „Предвид изложеното, съдът намира че предявеният иск за осъждане на Софийски градски съд да заплати на И. М., солидарно с Административен съд София град и Върховен административен съд, сумата от 600лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС при осъществяване на задържането му на 27.05.2010г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.10.2010г. до окончателното ѝ изплащане, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.“
Върховният административен съд обаче е отговорен
Касационните съдии обаче не намират доводи за благоразположение към позициите на Върховиня административен съд.
Съдът намира за неоснователни доводите на Върховен административен съд за неприложимост на предвидените в чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС процесуални гаранции към случаи като този на Марковски, че когато задържаното лице е било вече освободено към момента на сезиране/произнасяне на съда, както и че изискването за незабавно произнасяне се отнася единствено за хипотезите, когато фактическото задържане на лицето продължава и към момента на сезиране на съда.
Компетентният административен съд е бил надлежно сезиран с подадената от И. М. жалба срещу издадената заповед на полицейските органи за 24 часовото му задържане, която своевременно му е била препратена. Подаването на жалбата пред некомпетентен съдебен орган не може да се приравни на липса на такава. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, делото се смята за висящо от датата на сезиране на некомпетентния съд. Подаването на жалбата е било извършено по време на фактическото задържане на ищеца, за когото е налице интерес от произнасянето по законосъобразността на това задържане и след неговото преустановяване, доколкото от произнасянето на съда ще зависи правото му на обезщетение, е записано в мотивите.
Неоснователно е и касационното оплакване за липса на нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС с аргумента, че на ищеца не е отказан достъп до правосъдие и въпросът за задържането му е разрешен с влязло в сила решение. „ Обстоятелството, че лицето е получило достъп до правосъдие и въпросът за законността на задържането му е разрешен с влязло в сила решение, не изключва възможност за нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС по отношение срока за неговото разглеждане“, казват върховните съдии. „Посочената разпоредба гарантира както правото на задържаните лица да оспорят законосъобразността на задържането си, така и правото на бързо и ефективно разглеждане на делата, респективно бързо произнасяне на съда. При преценка времето на разглеждане на производството следва да бъдат отчетени всички посочени по-горе и относими фактори“, отбелязва съдебният състав.
Посочва практика на ЕСПЧ – по делото „М. Х. А. срещу Турция“ съдът е обявил, че в изключителни случаи сложността на делото може да оправдае продължителността на периодите, които не могат да се считат за „бързи“ и които не водят до нарушение на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС, а като за такъв е приет периода на разглеждане на делото пред Конституционния съд продължило между четиринадесет и шестнадесет месеца.
В случая „Марковски“ по първоначално образуваното административно дело на Административен съд София град са били проведени три съдебни заседания, които са били обусловени единствено от липсата на доказателства в преписката, изпратена от полицейския орган при СДВР, издал атакуваната заповед.Като проследява съдебната история на делото, ВКС стига до извода, че незабавното произнасяне по оспорената заповед за задържане на ищеца Игор Марковски е продължило три години и пет месеца – от 28.05.2010г. до постановяване на окончателния съдебен акт 07.11.2013г.
„Претендираните от ищеца вреди са именно от продължителността на разглеждане на производството, поради което изводът на съда, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането е обоснован. Държавата отговаря за така установеното неимуществено увреждане“.
ВКС оформя и извода, че Окръжният съд правилно е приел, че този период на разглеждане на делото по оспорване заповедта за задържане е в отклонение на задължението на съда за „незабавно произнасяне“, както и от изискването на чл.5, пар.4 от ЕКЗПЧОС за бързо и ефективно разглеждане на делата.
Претендираните от ищеца вреди са именно от продължителността на разглеждане на производството, поради което изводът на съда, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането е обоснован, заключава ВКС. И постановява, че държавата отговаря за така установеното неимуществено увреждане.
Финално
В заключение ВКС потвържава солидарното осъждане на АССГ и ВАС и им възлага заплащане на обезщетение от 600 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушеине на чл.5, ал.4 от ЕКПЧОС при задържането на Игор Марковски на 27 май 2010 г. Обезщетението се дължи заедно с със законната лихва от 21.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане. Отделно ВКС отменя солидарното участие на СГС в заплащането на 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като осъжда Марковски да заплати плати 600 лв. юрисконсулско възнаграждение за разноските направените пред настоящата и въззивната инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Изключва СГС и от съвместното задължение с ВАС и АССГ за заплащане на Игор Марковски сумата от 1200 лв. за съдебни разноски.
Възлага на ВАС 360 лв. разноски за адвокатските хонорари по делото.
Изглежда гафът с шумната операция на МВР преди 12 г. приключи с цената на купища нерви, възходи и падения.
