Ако бавят оставките, да бъдат внесени в Народното събрание, да бъдат освободени министрите, може да мине много време, тъй като в Конституцията няма срок. Идеята е премиерът да направи разговори, за да потърси заместници. Не мога да преценя колко време ще му трябва, за да търси хора и ли да съберат минимална подкрепа. Може да се изпадне в още по-неприятна ситуация – да се поиска разделно гласуване, продължи Киселова. Практиката е, че се гласуват с едно решение на НС – точка 1: освобождава, точка 2: избира.
Това обясни в интервю за БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, за предстоящото внасяне на оставките на напусналите коалицията четирима министри от ИТН и казаното от нач. на кабинета Лена Борислова пред „24 часа“, че премиерът няма да бърза с оставките, докато не бъдат приети бюджета, законът за КПКОНПИ и субсидиите за тока.
Ако парламентът отхвърли предложени от премиера имена, министрите, чиято оставка е приета, продължават да изпълняват задълженията си, докато не бъде избран нов министър на тяхно място или не бъде избрано или назначено ново правителство, посочи конституционалистът.
Заявките да се създаде програма за управление, която да сгъсти разхлабените отношения между отделните компоненти на коалицията, може би са една от причините ИТН да поискат да си тръгнат, допусна доц. Киселова.
„Законодателната програма можеше всъщност да включи онези компоненти, които ги разделят“, каза тя.
Според Наталия Киселова партньорите в управляващата коалиция вече са се дебнели взаимно и при появило се недоверие „вече започват да се трупат аргументи за това недоверие„. Относно РСМ и престрелките в управляващата коалиция по темата за ветото и действията на премиера доц. Киселова коментира:
„Решенията на Народното събрание и споразуменията около масата в президентството на Консултативния съвет би трябвало да не подлежат на нарушаване, освен ако същият орган не вземе решение в друга посока. Но тъй като станахме свидетели на някои изяви на премиера, които се отклоняват от правилата, това, предполагам, е създало съмнения и отделно министърът на външните работи каза, че дипломати от други държави са им казали. Може би това е начинът да се провери дали държавата е в тази двойствена позиция. Тези 6 месеца, в които това правителство управлява, не може да поправи негативните последици от предишните.“
Доц. Киселова отбеляза, че разумният подход е да се види без които законодателни решения не може да се мине. Тя посочи, че едният е актуализацията на бюджета и промените в Закона за енергетиката. За разлика от Лена Бориславова, юристът не посочи новия проект срещу корупцията. Според нея е прекалено амбициозно да се мисли, че в тази ситуация може да бъде приет този закон при толкава противоречиви мнения за разследващите функции на комисията в проектозакона и оспорването на пред съда на отказите на прокуратурата да образува наказателни производства.
Киселова не изключава напълно варианта в този парламент да се преформатира ново правителство.