Последни новини
Home / Законът / Съдът в Страсбург осъди България за убийство по хомофобски причини, непризнати от властите

Съдът в Страсбург осъди България за убийство по хомофобски причини, непризнати от властите

Defakto.bg

ЕСПЧ  остро критикува системен дефект на българското наказателно право

Задължава властите да съобразят  законодателството, така че да не остават ненаказани престъпленията заради сексуална ориентация на жертвата

 

Европейският съд по правата на човека установи  по делото „Стоянова срещу България“,  че българската държава е нарушила чл. 2 (правото на живот) във връзка с чл. 14 (свобода от дискриминация при упражняване на правата) от Европейската конвенция за правата на човека,  като не е признала, че  сексуалната ориентация на жертва на престъпление е мотивирала извършителите.

Решението на ЕСПЧ  остро критикува системен дефект на българското наказателно право. Става въпрос за неотчитането на хомофобските подбуди при убийство, нито като по-тежко квалифициран състав в чл. 116 от НК, нито като „хулигански подбуди“, нито като отегчаващо отговорността обстоятелства.  В случая, младеж е пребит от петима,  които по собствените им думи системно „прочиствали“ Борисовата градина от хора, приличащи им на хомосексуалисти.

Делото е по жалба на Христина Стоянова, майка на Михаил Стоянов,  25-годишен студент по медицина, убит при нападение на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София.

Пред  българските съдилища е установено, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които често се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки инициативата си „чистка“.  В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, за да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 г. едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го ударил в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели  ритали,  удряли и душили жертвата си. Стоянов починал в следствие на задушаване след няколкоминутен побой.  Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, но запазил телефона.

След двугодишно безплодно разследване, по изрична молба на майката на Стоянов,  от полицията проверили отново дали телефонът му не е включен. Проверката попаднала на следа и така се стигнало до установяване на извършителите и задържането им на 3 юни 2010 г.

В съдебното производство подсъдими са  двама от нападателите, а третият – свидетел.  Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че извършителите са били мотивирани от предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, което съответствало на хулигански мотиви, за които е предвидено по-тежко наказание.

Първоинстанционният съд осъдил подсъдимите за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, но ги оправдал по обвинението за убийство, извършено по хулигански подбуди, тъй като не установил хомофобските мотиви да са част от внезапното им решение за убийството – тези мотиви участвали само в умисъла за нападението.  Това било потвърдено от апелативната и касационната инстанция.

Върховният касационен съд в своето решение посочва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с такъв мотив потвърждава оправдателна присъда в тази част.  В крайна сметка двамата подсъдими са осъдени съответно на 10 години и на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Съдът в Страсбург намира, че неотчитането на хомофобския мотив на убийството води до неефективност на разследването, въпреки че извършителите са установени и наказани.  Той възприема тезата на жалбоподателя, че игнорирането на хомофобския мотив води до така наречена непряка дискриминация – еднакво правно третиране на съществено различни ситуации. Конкретно в случая, убийство, изцяло обусловено от хомофобски мотиви, а е приравнено и наказано като лишаване от живот без наличие на такива мотиви.
Особено остра е критиката на ЕСПЧ към ВКС. В т.67 ЕСПЧ подчертава, че той не може да се намесва в работата на националните съдилища, нито е четвърта инстанция.
След това добавя следният впечатляващ текст: Въпреки това е поразително, че при анализа на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, ВКС, за разлика от СГС и САПС, дори не споменава хомофобските мотиви на нападението, въпреки че те са основна характеристика на казуса, а фокусира решението си изцяло върху други въпроси.“
В т.78 от Решението ЕСПЧ дава конкретни индикации как този системен за националното право проблем може да бъде решен. Според него:
България трябва да гарантира, че насилствените атаки (в частност тези, които водят до смъртта на жертвата), мотивирани от враждебност към действителната или предполагаемата ѝ сексуална ориентация, следва да се третират като по-тежко квалифицирани в наказателноправен аспект„.
 ЕСПЧ прилага и чл. 46 от Конвенцията и задължава властите да съобразят българското законодателството, така че да се избегнат бъдещи нарушения.

Държавата е осъдена да плати на Христина Стоянова 7 000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 183,90 евро за разноски по делото.

Представители на Стоянова пред ЕСПЧ са изтъкнатите пловдивски правозащитни адвокати Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.

Българският хелзинкски комитет участва в делото пред Съда в Страсбург със становище като трета страна.

„Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от много международни организации, да измени законодателството като включи сексуалната ориентация, джендърната идентичност и половите характеристики в квалифицирани състави в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат адекватно защитени ЛГБТИ хората в България и да им бъде признато какво и защо са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е ясен белег за дълбоко институционализираната дискриминация в България“, коментира Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист от БХК.

About De Fakto

Проверете също

При 64,22 % активност приключи изборът на съдиите за членове на ВСС, предстои преброяване на гласовете

Изборът на шестима съдии от съдебната квота приключи,  обяви в 18 ч. Мина Топузова,  председател …

Съдиите не успяха да изберат нито един от 15-те кандидати за членове на ВСС, изборът продължава в неделя (кой колко гласове взе на първи тур)

Избирателна комисия  констатира, че нито едни от кандидатите не е получил повече от половината от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.