ЕСПЧ остро критикува системен дефект на българското наказателно право
Задължава властите да съобразят законодателството, така че да не остават ненаказани престъпленията заради сексуална ориентация на жертвата
Европейският съд по правата на човека установи по делото „Стоянова срещу България“, че българската държава е нарушила чл. 2 (правото на живот) във връзка с чл. 14 (свобода от дискриминация при упражняване на правата) от Европейската конвенция за правата на човека, като не е признала, че сексуалната ориентация на жертва на престъпление е мотивирала извършителите.
Делото е по жалба на Христина Стоянова, майка на Михаил Стоянов, 25-годишен студент по медицина, убит при нападение на 30 септември 2008 г. в Борисовата градина в София.
Пред българските съдилища е установено, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които често се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки инициативата си „чистка“. В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, за да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 г. едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го ударил в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели ритали, удряли и душили жертвата си. Стоянов починал в следствие на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, но запазил телефона.
След двугодишно безплодно разследване, по изрична молба на майката на Стоянов, от полицията проверили отново дали телефонът му не е включен. Проверката попаднала на следа и така се стигнало до установяване на извършителите и задържането им на 3 юни 2010 г.
В съдебното производство подсъдими са двама от нападателите, а третият – свидетел. Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че извършителите са били мотивирани от предполагаемата хомосексуална ориентация на жертвата, което съответствало на хулигански мотиви, за които е предвидено по-тежко наказание.
Първоинстанционният съд осъдил подсъдимите за убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития, но ги оправдал по обвинението за убийство, извършено по хулигански подбуди, тъй като не установил хомофобските мотиви да са част от внезапното им решение за убийството – тези мотиви участвали само в умисъла за нападението. Това било потвърдено от апелативната и касационната инстанция.
Върховният касационен съд в своето решение посочва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с такъв мотив потвърждава оправдателна присъда в тази част. В крайна сметка двамата подсъдими са осъдени съответно на 10 години и на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Държавата е осъдена да плати на Христина Стоянова 7 000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 183,90 евро за разноски по делото.
Представители на Стоянова пред ЕСПЧ са изтъкнатите пловдивски правозащитни адвокати Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
Българският хелзинкски комитет участва в делото пред Съда в Страсбург със становище като трета страна.
„Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от много международни организации, да измени законодателството като включи сексуалната ориентация, джендърната идентичност и половите характеристики в квалифицирани състави в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат адекватно защитени ЛГБТИ хората в България и да им бъде признато какво и защо са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е ясен белег за дълбоко институционализираната дискриминация в България“, коментира Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист от БХК.