Последни новини
Home / Актуално / Адв. Михаил Екимджиев: По делото „Баневи“ съдията приравни Гешев на монарх от Ранното средновековие

Адв. Михаил Екимджиев: По делото „Баневи“ съдията приравни Гешев на монарх от Ранното средновековие

Defakto.bg

Определението на СГС за прекратяване на делото за нанесени неимуществени вреди на сем. Баневи поради функционалиня имунитет на главния прокурор и заместниците му,   страда от тежки и неотстраними логически, правни и етични пороци, обуславящи неговата неправилност.

Обжалваният съдебен акт, освен това е постановен от незаконен съдебен състав, което, съчетано с флагрантните му материалноправни дефекти, обуславя неговата нищожност.

Това е посочено в жалба на адв. Михаил Екимджиев до Софийския апелативен съд, в която излага пространни мотиви за отмяната на съдебния  акт.

На 13 юни под заглавие „Имунитетът на Гешев и заместници погълна жалбата на Баневи за морални вреди от  техни изказвания“  Де Факто описа мотивите на съда за отхвърляне на иска за непозволено увреждане,  от които се разбра, че „функционалният имунитет на магистратите е доживот“, а „магистратите при осъществяване на съдебната власт не носят наказателна и гражданска отговорност за изпълнението на  служебните си  задължения“.  Присъдени бяха 14 хил. лева адвокатски хонорар на адвоката, съпруг на един от върховните ответници.(Из жалбата по долу)

Повод за заведения иск е писмо на ПРБ,  огласено публично на 8 янyapи т.г. от на ръководството на прокуратурата до 67 ръководители на международни институции и чуждестранни посланици за окзван политически натиск,  в което Евгения и Николай Баневи са наречени „олигарси, нанесли вреди на държавата за милиарди левове“.

Двамата заведоха иск пред СГС за непозволено увреждане и претендираха   pъĸoвoдcтвoтo нa пpoĸypaтypaтa дa бъдe ocъдeнo и солидарно да им  заплатят обезщетение от  над 60 000 лв. за неимуществени вреди (по 30 000 лева на всеки ) заедно със законната лихва.  Посочиха, че  определянето им като „олигарси“ и „считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“,  нарушава презумпцията за невиновност, тъй ĸaтo двaмaтa нe ca ocъдeни.  Πocoчиxa oщe, чe  изявлeниeтo, aдpecиpaнo дo 67 пoимeннo избpoeни личнocти в ĸaчecтвoтo им нa пpeдcтaвитeли нa cъoтвeтнитe инcтитyции e пpoтивoпpaвнo, тъй ĸaтo ocвeн, чe нe oтгoвopя нa иcтинaтa, нapyшaвa тexнитe ĸoнcтитyциoнни пpaвa.

Интересен момент в казуса е, че  жалбата на Баневи  бе допусната от съда, въпреки недосегаемия функционален имунитет на ответниците, но по време на производството съдия докладчикът  по делото Петя Алексиева, е командирована във ВКС, а  на нейно място,  чрез „ръчно разпределение“  избран друг докладчик – съдия Даниела Христова, също командирована от Варна, която не се двоуми по въпроса.

В жалбата на адвокат Михаил Екимджиев са изложени пространни аргументи, че решението на СГС  е взето от незаконен състав, без мотиви и при фактически отказ от правосъдие и пълна предубеденост на съдията. Затова са налице всички законови предпоставки да бъде отхвърлено.

 

Незаконен състав

Отхвърлянето на иска е постановено от незаконен състав, посочва  в жалбата адв. Екимджиев и излага аргументи, че в документите по делото няма ясни индикации как съдия Даниела Христова, е определена за разглеждане на посоченото дело, въпреки приложения Протокол за преразпределение на съдия-докладчик ( от 12.04.2022 г)

Липсват публични данни Христова, съдия в Окръжен съд – Варна,  да е командирована в Софийския градски съд,  а според списъка на  командированите магистрати към 11.04.2022 г.,  публикуван на сайта на ВСС, се вижда само, че  титулярът на състава – съдия Петя Алексиева, е командирована във Върховния касационен съд. В този списък обаче няма  данни съдия Христова да е командирована в СГС от Окръжен съд – Варна, пише в жалбата.

Посочена е заповед на председателя на СГС (Алексей Трифонов б.р.) за преразпределение на делото от 11 април, самият „избор“ ръчно е осъществен още на следващия ден – 12.04.2022 г. в 08.51 часа, но липсва списък с командированите съдии от 12.04.2022 г., в който съдия Христова да е отбелязана.   „Създава се впечатление, че тя ad hoc, скоростно и по неясен ред се оказва в СГС, за да осигури противоправното прекратяване на настоящото дело, с огромен морален залог и обществен интерес“, отбелязва Екимджиев.      

Освен това Баневи не са запознати  със заповедта за определяне на нов съдия на председателя на СГС .  В съотвествие с  изискванията за справедлив съдебен процес, по член 6 § 1 Конвенцията за правата на човека и основните свободи (Конвенцията), Екимджиев настоява пред САС,   на жалбоподателите да бъде дадена възможност да се запознат с всички документи, които до този момент са в „насипно“ състояние между кориците по делото, включително и с протокола за преразпредление на съдия-докладчика, за да  изразят становище.

 

Отказ от правосъдие

Принципът за отговорност от непозволено увреждане съществува още в античното римско право.  В чл.61 от Магна Харта от 1215 г., преди повече от 800 години, е прието, че дори Кралят – Суверен отговаря имуществено, когато той или негови служители нарушат Хартата, е посочил адв. Екимджиев.

В случая обаче към наказателноправната неотговорност и недосегаемост на главния прокурор, установена, inter alia, в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 05.11.2009 г. по делото Колеви срещу България,  първоинстанционният съдия, присвоявайки си учредителна конституционна власт, освобождава главния прокурор и заместниците му и от гражданската деликтна отговорност.

„Чрез този конституционен погром главният прокурор на Република България, която, според чл.4 от Конституцията, е правова държава, е приравнен на монарх от Ранното средновековие от перспективата на юридическата му неприкосновеност и неотговорност за престъпления и за непозволено увреждане, казва  Екимджиев.

Посочва, че конституционният замисъл на функционлания имунитет е да гарантира независимостта на магистратите, но само за осъществяването на същинската им съдебна функция, при постановяване на техните актове по вътрешно убеждение, както и при служебните им процесуални действия.

„…По действащата българска Конституция съдиите, прокурорите и следователите имат само функционален имунитет, предназначен да създаде благоприятна среда на свободно от натиск и въздействие решаване на делата и преписките. С това си съдържание и с този си предметен обсег неотговорността е предназначена да гарантира на посочените лица  тяхната независимост, когато осъществяват функциите си….“

Конституционната уредба на магистратския имунитет търпи динамично развитие във времето, за да се стигне до действащото положение, според което посочените лица се ползват с наказателна и гражданска неотговорност за служебни действия и постановени актове, при условие, че извършеното не съставлява умишлено престъпление от общ характер (чл.132, ал.1). , е записано в жалбата на адвоката.  В доктрината се подчертава материалноправният характер на неотговорността – тя е за служебните действия, чрез които се осъществяват основните функции и се вземат решения, казва адвокатът.

Изводите на СГС от  перспективата,  че „отвореното“ писмо на ответниците до 67 адресата по целия свят, в което се изразява лична позиция по политически въпроси, категорично не попада в защитния обхват на чл.132, ал.1 от Конституцията. Съдържанието на писмото  няма  допирни точки със „съдебната“ функция на съдиите, прокурорите и следователите,  заявява адв. Екемджиев.

Поради това, отказът от правосъдие на първоинстанционния съдия е произволен и противоправен,  посочва той. Добавя, че той противоречи, както на чл.122, ал.1 от Конституцията, прогласяващ правото на процесуална защита, така и на чл.6§1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), гарантиращ достъп до съд и справедлив съдебен процес.

Впечатляващо е, че прекратяването на делото е направено в закрито заседание, без да бъде дадена възможност на ищците да изложат тезите си по ключовите въпроси на казуса – за материалните предели на магистратския имунитет, за представителната власт на ответниците и за служебното качество, в което са подписали процесното писмо. Такъв процесуален подход би бил приложим само когато искът е предявен срещу явно неправосубектни ответници (предмети, животни, недееспособни лица).

Изразеното в исковата молба възмущение от юридическата некомпетентност на ответниците не означава, че тя a priori обосновава тяхната неправосубектност“, пояснява Екимджиев.

 

Липса на мотиви

 

Впечатляващо е, казва адв. Екимджиев, че решаващите изводи на СГС не са базирани на правни норми, нито на релевантна съдебна практика. Според лаконичните и декларативни мотиви на първоинстанционния съдия: „ … В качеството си на административни ръководители, ответниците, които са и магистрати, представляват съответния орган на съдебната власт пред външни за органа институции и пред гражданите, които нямат процесуална качество в наказателното производство. Следователно те могат да осъществяват съдебна власт в двете конституционни форми – служебни действия и постановяване на актове свързани с дейността на съответния орган.

Подписването на изявления, изходящи от административни ръководители на органи на съдебната власт са служебни действия независимо, че имат писмена форма. Такова действие е и публичното изявление, което няма писмена форма, но е насочено към определен или неопределен кръг адресати, ако то /изявлението/ ангажира адресатите с становище на лицето от което изхожда, в качеството му на представляващ съответния орган на съдебната власт. В кръга на тази компетентност е подписано и процесното писмо, за което ищците считат, че уврежда техни права…“

В  цитирания пасаж от мотивите на СГС двукратно е изтъкнато невярно фактическо съждение – че ответниците ( гл. прокурор и за;естниците му) „представляват съответния орган на съдебната власт пред външни за органа институции“.  „Това голословно твърдение, в което неслучайно няма позоваване на правна норма, очевидно противоречи на чл.138, т.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който само главният прокурор (а не заместниците му) ръководи и представлява прокуратурата.“

Освен това в графиката на бланката, върху която е изписан текстът по процесното писмо, първият надпис, най-отгоре на първата страница е:  „ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЛАВЕН ПРОКУРОР“

Никъде обаче не е посочено, че подписалите писмото имат претенцията, че полагайки подписите си върху него представляват някаква институция. Фактът, че в края на писмото, до саморъчните подписи на ответниците, са посочени административните им длъжности, има чисто информативна стойност – да разберат адресатите на писмото служебния профил на неговите автори.  В случая, ако това изрично не е посочено, едва ли някой би допуснал, че писмото е писано от правоспособни юристи, сочи адвокатът.

Общоприето правило в служебната кореспонденция е, че когато длъжностно лице изготвя документ от името на институция, която представлява, това специално се посочва. В процесното писмо такова отбелязване липсва, а интерпретацията на СГС е явно услужлива за ответниците, но е фактологично и правно невярна“.

 След като ответниците не твърдят в писмото, а и с изключение на главния прокурор, не могат да представляват прокуратурата, изводът на СГС, че подписите им върху писмото са „служебни действия“, попадащи под закрилата на чл.132 от Конституцията, явно е голословен. Освен това, според КС такъв тип фриволно епистоларно общуване категорично не кореспондира с предметния обхват и с целта на функционалния магистратски имунитет, смята  Екимджиев.

Посочено е още , че според ЕСПЧ изискването съдебното решение да бъде мотивирано е елемент на „справедливото гледане на делото”.[1] Липсата на мотиви по решаващи за изхода на правния спор въпроси прави илюзорна предвидената съдебна защита и представлява нарушение на чл.6§1 от Конвенцията, в контекста на изискването за „справедлив съдебен процес”[2]. Излагането на явно неадекватни, неясни, фактически и логически неиздържани решаващи мотиви и игнорирането на основните възражения на жалбоподателя са равнозначни на липса на мотиви към  решението на националния съд. Това прави достъпа на жалбоподателя до съдебна процедура чисто формален и го лишава от същината на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл.6§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Практиката на ЕСПЧ за независимост и безпристрастност

В жалбата подробно са описани нарушения и на принципите за независимост и безпристрастност на първоинстанционния съдия.

Според практиката на ЕСПЧ, за да се установи дали един орган може да бъде смятан за „независим”, трябва да се имат предвид преди всичко начинът на назначаване на членовете му и техният мандат, наличието на гаранции срещу външен натиск, както и дали органът изглежда независим.“

Според стандартите на  ЕСПЧ,  „трябва да се избягва дори и най-малкото съмнение и подобие на зависимост. В делото Брайън ЕСПЧ приема, че самото съществуване на правомощие на министъра на вътрешните работи да отнеме правото на един инпектор да се произнася по жалби по Закона за териториално и селищно устройство е достатъчно да лиши инспектора от независимост». В делото Шрамек[3], където член на съдебния състав е йерархически подчинен на страна по делото, Съдът приема че: Страните по делото могат да изпитват основателни съмнения в неговата независимост. Такова положение сериозно накърнява доверието, което съдилищата трябва да вдъхват в едно демократично общество”.

Екимджиев напомня и позицията в концепцията на Председателя на ВКС Галина Захарова,  че „практиките за командироване поначало са реален лост за нелегитимно засилване на властта на съответните административни ръководители, компетентни еднолично да командироват и прекратяват командироването…което положение създава условия за зависимости“.  Пак в тази връзка съдия Захарова предлага да се обмисли въпросът за размествания на съставите във ВКС, за да не се допуска в един състав да заседават двама командировани съдии и един титуляр

Предубедеността на първоинстанционния съдия, е несъвместима с принципите на справедливия съдебен процес, по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, категоричен е едни от най-успешните адвокати пред Съда по човешките дела в Страсбург, казва адвокатът. „Независимостта на съдия Христова е поставена под съмнение и от факта, че един от ответниците по делото – главният прокурор Ив. Гешев, е член по право на пленума на ВСС, който има съществени финансови и организационни правомощия спрямо всички магистрати в България“.

Екимджиев напомня,  че въпросът за независимостта на националния съдия, в контекста на практиката по командироване,  е поставена пред Съда на Европейския съюз (СЕС) с преюдициално запитване на Софийския районен съд (СРС), по което е образувано Дело C-797/21.  Отговорите на въпросите, поставени от СРС, са от съществено значение за разрешаване и на настоящия правен спор, обянява той.

След подробен анализ на казуса адвокат Екимджиев заключава, че  са налице всички  основания, САС да отхвърли отказа на съдия Даниела Христова да разглежда иска на Баневи  заради функционалиня имунитет на главнияя прокурор и неговите заместници.

 

 Из жалбата: 

За етиката и предубедеността на един съдия 

 

.. Предубедеността на първоинстанционния съдия, несъвместима с принципите на справедливия съдебен процес, по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС, се проявява в следните насоки:

а) Прекратяването на делото в закрито заседание, без да бъде дадена възможност на ищците да изразят позицията си по ключовите въпроси, за допустимостта на иска и пасивната легитимация на ответниците.

б) Голословното и декларативно приемане, че ответниците имат представителна власт и че процесното писмо е подписано от тях в това им служебно качество. Както беше посочено в т. 13 – т. 16 само главният прокурор е законен представител на прокуратурата, а липсата на мотиви и на позоваване на правна норма на този въпрос издава субективизъм и предубеденост.

в) Осъждането на ищците да заплатят над 14 000 лева възнаграждение на адвокат Машев – съпруг на ответницата Даниела Машева само за изготвен от него еднотипен за шестимата ответници отговор на искова  молба.  Това е направено, въпреки че адвокатски хонорар не е заплатен от ответниците, които са представлявани безплатно от адвокат Машев.  Тенденциозно адвокатският хонорар на адв. Машев е завишен повече от 6 пъти. Това сръчно е направено като размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на базата на общия размер на претендираното възнаграждение (60 283,34 лв.), което се претендира солидарно от шестимата ответници. Въпреки ясно формулирания петитум на исковата молба, въпреки че в мотивите на обжалваното определение е посочено, че се претендира „солидарно осъждане“, в диспозитива на определението адвокатското възнаграждение е определено сякаш срещу всеки от шестимата ответници се претендират 60 283,34 лв., а общата претенция надхвърля 360 000 лева.

г) Противоправният стремеж на съдия Христова да „репресира“ ищците е толкова явен, че тя пренебрегва нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, според която:

„ … Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв….“

В случая, явно тенденциозно, редукцията ¾ от възнаграждението по член 7 не е приложена.

д) В противоречие с принципите на справедливия съдебен процес по чл.6§1 от КЗПЧОС и с релевантната практика на ЕСПЧ, обжалваното определение явно цели „смразяващ ефект“ спрямо намерението на ищците да отстояват конституционните си права. Вместо да присъди обезщетение на жертвите на прокурорски произвол, съдия Христова, без правно основание, семейно награждава един от ответниците.

е) Освен противоправни горните действия на съдия Христова са дълбоко неетични, тъй като явно целят неправомерно облагодетелстване и неоснователно обогатяване на един от ответниците и демотивиране на всички потенциални ищци да отстояват конституционните си права срещу прокурорския произвол.

[1] Виж Решение от 09.12.1994 г. по делото Ruiz Torija v. Spain, appl. No. 18390/91; Решение от 09.12.1994 г. по делото Hiro Balani v. Sapin

[2] Виж Решение от 16.12.1992 г. по делото Hadjianastassiou, appl. No. 12945/87

[3] Sramek Case, 22 October 1984, A.84

About De Fakto

Проверете също

Над 130 участници в Международна конференция „Стоп на омразата“ се обявиха за толерантност между хората

За мен е чест да открия конференцията „Стоп на речта на омразата“ с организатори Прокуратурата …

В ход е изпълнение на мерките по препоръките на ЕК, отчете Съветът за върховенство на правото

В ход е изпълнение на мерките по отправените от Европейската комисия препоръки с третия годишен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.