Последни новини
Home / Избрано / Избори за ВСС сред съдиите – кандидатите, които назовават истинските проблеми*

Избори за ВСС сред съдиите – кандидатите, които назовават истинските проблеми*

Defakto.bg

Иван Брегов, Институт пазарна икономика


Тази събота се провежда Общо събрание на съдиите, на което те ще изслушат своите колеги – кандидати. През следващата седмица е самото гласуване, след което ще бъдат ясни шестимата избрани от 15-те кандидати.


Основна отговорност на ВСС е назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването на съдиите, прокурорите и следователите. В България съставът на ВСС се състои от 25 души – 11, избрани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избрани от Народното събрание (политическа квота). Трима от членовете участват по право – това са председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор.

 

Освен да отговарят за кариерните въпроси, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, включително главния прокурор. А това какви личности застават начело в системата показва какви ценности и качества тя възпитава.

През юни и юли предстои изборът от страна на професионалната квота. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в СК на ВСС сред 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в Прокурорската колегия на съвета.

 

Бъдещият девети състав на ВСС следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 г. В края на 2027 г. би следвало да приключи мандата си Иван Гешев, ако срещне все така добронамерен ВСС като сега действащия, затова остава спорно дали при тези обстоятелства деветият или следващ десети състав следва да избира нов главен прокурор. Едно е сигурно – през 2024 г. изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд и това е процедурата, която са задължени да упражнят членовете на бъдещия състав на ВСС.


Деветият състав на съвета ще получи тежко наследство – неадекватно изпълнени скъпи европроекти в областта на реформата на съдебната карта, зле организирани процедури по атестиране и провеждане на конкурсите, неактуализирана система за измерване на натовареността – все въпроси, без чието решаване съдебната система не може да работи нормално.

В ситуацията на избор на професионалната квота проследяваме концепциите на кандидатите, разбира се паметното от тях. И понеже темите се повтарят като по конспект, добавяме малко ироничен прочит, за разведряване на читателите. 

 

Дора Михайлова – заместник-председател на Софийския окръжен съд

Доста рядко може да се открие концепция сред кандидатите за ВСС, която признава идейните достижения на останалите конкуренти и поставя акцент на пропуснатото без излишни претенции. Дора Михайлова разбира организацията на съдебната власт като средство, което гарантира независимостта на всеки съдия и това е постижимо с активното поведение на ВСС. Например – при атаки срещу съдии, които така или иначе не липсват както от медиите, така и от представители на властта с недобра правна подготовка. Често пъти сегашният състав е действал избирателно, въпреки приетите правила за реакция.

По познатите вече теми:

За съдебната карта – Михайлова застъпва идеята, че съдебната карта не означава механично закриване на районни съдилища, а изследване необходимостта, включително и за статута на административните и военните съдилища. В допълнение – с каква социална инфраструктура разполага държавата по места и съобразена ли е тя с потребностите на населението и съответния съд. Въобще, писането за съдебната карта в конкретика е трудно усилие и Михайлова е надскочила характерната за много хора от системата истерия нищо да не се закрива, като се замазва с нещо там да се прави.

Споделям за търпеливия читател, че при проведено обсъждане в Ямбол чух, че ако закрият съдилищата в района, хората от София „трябва да са готови да видят главите си по билото на Стара планина“. И това не е вина на местните хора, а резултат от финансираните с евросредства проекти на ВСС, подплатени съответно с възнаграждения за част от членовете.

Много убедително Михайлова идентифицира проблемите и с Единната информационна система, отново зададени като конкретни дефицити за разрешаване пред деветия състав на ВСС. За съдийските конкурси отново, по подобие на други добри концепции, правдиво са акцентира на по-скоро лошата организаци и прилагане на закона. В тази връзка се предлага санкция за съдиите, членове на помощните атестационни комисии, неспазили срока за работа – иска се много смелост да предлагаш неприятни за своята общност решения. Предлага се още срочност да бъде въведена и за работата на конкурсните комисии.

 

Антоанета Аргирова – съдия в Административен съд – София-град

На съдия Григорова отстояването на съдебната независимост не ѝ чуждо. Кандидатурата ѝ за ВСС има дълго предисловие на структурирани съпротивителни усилия срещу овладяването на системата, включително и от съдебната номенклатура. Често пъти за зависимости в системата не се говори, дали от вяла солидарност, дали от неприлични съображения. Съдия Григорова ги констатира и именно преодоляването им е отправна точка на концепцията ѝ. Затова не липсват трудните за изговаряне от множество лица в системата проблеми – като премахването на кариерните бонуси за членовете на ВСС например, неоправданата, но възнаграждавана съдийска пасивност.

Концепцията ѝ се чете с удоволоствие, а на моменти има дори и чисто литературна стойност, затова не следва да бъде резюмирана, достатъчно е да се знае, че зад казаното не стоят напразни обещания и витиевати размисли, а доказан характер за налагането на дневен ред при успех в изборите за ВСС. Прочетете написаното от нея.

 

Татяна Жилова – съдия в Административен съд – София-град

Сред кандидатите за ВСС Татяна Жилова определено се отличава, и то в множество направления. Била е адвокат, юрист в самия ВСС, а за зла беда в момента е и председател на Съюза на съдиите в България (ССБ).

Членството в ССБ е първата стъпка към професионалните неуспехи за ръст в кариерата. Председателстването е висшата форма на лично и професионално самоунищожение. Просто в тези среди прореформарторското мислене е форма на злоупотреба с манталитета на пасивното нагаждачество, срещу което ССБ се противопоставя и членовете му плащат цената. Иначе концепцията на съдия Жилова е сама по себе си наръчник за справяне с текущите проблеми в системата, сега остава колегите ѝ да я изберат за член на ВСС, че да я приложи.

И в този документ се отличава критичният поглед към системата без отрицание на проблемите. Паметно е заключението, че средата в самата система превръща съдиите, включително и законните им органи като общото събрание на съответния съд, във волево продължение на волята на председателите. За избора на председатели на съдилищата се предлага – активно изследване на неблагоприятните факти, а не умелото им потулване, както стана при изборите от страна на този състав на ВСС за председатели на големите софийски съдилища – СГС и САС.

Съдия Жилова е отделила внимание и на друга тема – възможността външни за системата кадри да постъпват на съдийска служба, това са т.нар. конкурси за първоначано назначаване. Жилова предлага разширяване на приложението им от районно до апелативно ниво включително, за да бъде обезпечена по добър начин системата, особено когаго иде реч за малките населени места, за където трудно се намират кандидати.

Проблемите с атестирането съдия Жилова, по подобие на колегата си Аргирова, предлага да бъдат разрешени чрез система за непрестанна оценка, извършвана от орган, койдо да се състои от съдии и да не налага инцидентни масови атестации за участие в конкурс. Изключено да бъде съдии от един апелативен район да оценяват свои колеги, с което да се пресекат редица зависимости.

 

Красимир Лесенски – съдия в Районен съд – Пазарджик

И този кандидат за член на ВСС започва своето представяне диалогично и по същество на установените дефицити в системата. Особено приятна е наложената теза ВСС да се възприема, както и следва да бъде – нищо повече от административен орган, който оперативно да администрира организационните за съда и прокуратурата въпроси, а не чрез мрежи на влияния да усложнява нещата. Лишена от гръмки и празни слова, концепцията на Лесенски отделя необходимото на основното – ВСС се е откъснал от текущите трудности на системата, поддържа комуникация само с председателите на съдилищата без да отчита потребностите на редовия съдия.

Предложените решения: връщане към модел на измерване на натовареността на съдиите с оглед сложността на делата, а не просто като количество разпределени дела. Тази система съществува, просто мнозинството в сегашния състав на ВСС не я доразви по конюнктурни причини.

По отношение на съдебната карта се възприемат удоволетворителните за съсловието нагласи – никакво закриване на съдилища. Но това е доста убедително аргументирано при отчитане на обективните фактори – населението намалява, а съдът невинаги е институция от първа необходимост, която да е обезателно физически на определеното място. Поради това Лесенски обстойно представя възможността за трансформиране на съдилищата в териториарно отделения. И за разлика от ВСС, сам изследва кое как може да бъде реорганизирано, така че да доведе до икономии.

Изключително интересно Лесенски е подходил и към проблемите на районните съдилища, стигайки до заключение, че те се опразват от местни кадри, а постъпващите бързат да постъпят в по-горните окръжни в по-големите градове. И по този начин системата страда постоянно от липса на кадри по места. Накратко критично са разглежда и сегашната система за конкурси и атестиране.

Йордан Дамаскинов – съдия в Окръжен съд – Русе

Съдията Дамаскинов е от положителните разпознаваеми лица в системата. От тези, които системата се опитва да обезличи, но не успява. Ще припомня, че потъналото в зависимости и некомпетентност мнозинство на този ВСС не избра Йордан Дамаскинов за председател на съда, въпреки подкрепата на всички съдии от съда. В тази подкрепа именно се изразяваше и овластяването на общите събрания на съдилищата като противовес на властта на самия ВСС и председателите. Концептуалните решения – ВСС като непостоянно действащ орган, при който съдиите и прокурорите не се откъсват от текущото гледане на дела. Това е противовес на модела от 2007 г. насам, при който те напускат съдийската служба и се занимават основно с административните въпроси. Този модел има своите достойнства – не откъсва хората от системата, но според мен е трудно практически осъществим. Разбира се, няма идеални решения, а предложеното от съдията Дамаскинов е добре аргументирано.

Относно промяната на териториалното разположение на съдилищата в страната, т.нар. реформа на съдебната карта, съдия Дамаскинов се отнася с обоснована критика към предприетото от ВСС. Развита е концепцията районните съдилища да останат основна първа инстанция.

С добра ирония са критикувани организационно конкурсните процедури за повишаване на съдиите. Предложението на кандидата е за ускорено произнасяне на помощните атестационни комисии, включително и по искане на атестирания съдия, без възможност за удължаване срока на атестиране. Така ще се ускорят и конкурсните процедури при вече ясни оценки. Дамаскинов подкрепя възгледа общото събрание на горестоящия съд да бъде въвлечено в оценката на съдиите от долустоящия, познавайки работата им предвид инстанционния контрол на постановените актове.

В заключение

Тези пет концепции са едни от най-добре структурираните. А стоящите зад тях кандидати определно показват на съдийското съсловие, че има за кого да дадат гласа си. Остава да видим дали самата система се е напълнила преимуществено с кадри, които да въпроизвеждат негативни избори, които да формират мнозинства на зависимостите във ВСС. На 28 юни е изборът, той ще даде отговор на този важен въпрос.

* Коментарът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Още по темата от автора тук

About De Fakto

Проверете също

В ход е изпълнение на мерките по препоръките на ЕК, отчете Съветът за върховенство на правото

В ход е изпълнение на мерките по отправените от Европейската комисия препоръки с третия годишен …

Ивайло Дерменджиев: По случая „Гигова“ ВАдвС прие една декларация, в сайта се оказа друга – помпозна и нелепа срещу журналистите

Изненадващо научаваме, че позицията на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) срещу журналистическа публикация  за конфликт на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.