DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийски районен съд отхвърли и двете искови претенции срещу адвокат Татяна Дончева и бившия шеф на Гранична полиция ген. Валери Григоров за изказани от двамата критични мнения и предупреждения в горещите дни на протестите от лятото на 2020 г. И в двата случая съдът стига до извода, че претенциите са неоснователни.
В разгара на гражданското недоволство пред БТВ Татяна Дончева коментира, че от 2005 г . насам, България е дадена в ръцете на мутрите, а когато мутрите поемат властта, всичко става по мутренски – икономическите отношения, назначенията в полицията, магистратурата, министерствата, назначението на всякакви неграмотници, алчни и брутални хора. Тогава Дончева остро коментира и дружеството „Делта гард“, смятано за близкостоящо до управлението на ГЕРБ. По този повод „Делта гард“ заведе иск с искане Татяна Дончева да заплати на фирмата 10 000 лв обезщетение за нанесени неимуществени щети заедно с лихвата от подаването на молбата. Искът бе по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане на репутацията и името на фирмата с „неверни клеветнически твърдения“.
Конкретно „Делта Гард“ поиска обезщетение за думите на адвокатката, изказани на 11 август 2020 г. пред БТВ, с които тя подронила престижа на фирмата: „Текат процеси от името на фирма „Д. Г.“ или присъдружна на нея, те губят процесите, твърдят в продължение на години, че те владеят Каваци. Очевидно работата е дебела и също така престъпна„. Дончева каза още, че фирмата очевидно е свързана с изпълнение на поръчки на властта, а на въпрос на водещата дали фирмата в случая какво отношение има към действията на полицията, Дончева отговаря: „Очевидно има някакво..“
Бившият шеф на Гранична полиция ген. Валери Тодоров също се озова в съда за предупрежденията си от 22 юли 2020 г. пред „Факти“, че се готвят провокации на протеста. За думите му в публикация под заглавие „Делга Гард на Митко Каратиста готви провокации на протестите“, от ген. Григоров дружеството поиска също 10 000 лв. с лихвите за уронване на доброто му име. Инкриминирани са думите му: “„Целта е само една – провокация и омаскаряване на протеста на гражданите, които дни наред протестират срещу мафиотското управление на страната“ ;
„Всички знаем, че „ Д. Г.“ участва със задкулисието в отнемане на бизнеси“ и „Разбрахме, че целта на готвената акция е гардовете да се противопоставят на гражданското общество“, както и за публикация от 17.07.2020 г. в онлайн изданието със заглавие „Ген. В. Г. с остър сигнал: „Д. Г.“ готви грандиозна провокация на протеста, праща пет автобуса с охранители“, с твърдения, че: „Скандалната охранителна фирма „Д. Г.“ на М. К. се готви да прати довечера на протеста пет автобуса с охранители“ и пр.
По онова време Григоров изпрати предупредителен сигнал за злепоставяне на протеста и до столична полиция.
И по двете дела пред съда свидетелите на „Делта Гард“ твърдят, че ответниците са наговорили неверни клеветнически твърдения, с които фирмата е претърпяла неимущстевин вреди, уронен е престижа, името и авторитета й. Специално за Дончева, се твърди, че е внушавала неверното обстоятелство, че „е налице връзка между фирма и прокуратурата, министър председателя тогава Бойко Борисов, групировката СИК и др, както и че главният прокурор и полицията са „чадър“ на над дружество, което изпълнявало поръчки на властта.
И двамата ответници – Дончева и Григоров оспорват предявените искове с множество аргументи като недопустими. Основното юридическо съображение е, че „ищецът е юрическо лице и не може да търпи неимуществени вреди“.
По делата за деликтна отговорност, ищецът трябва да доказва, че в резултат на поведение на ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване доброто име и авторитета, както и увреждане на репутацията, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, посочва съдия Пламен Генев. „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента“, казва той.
Мотивите: Търговските дружества не изпитват душевни страдания
И в двете решения са изложени мотиви за неоснователност с аргумента, че “ по дефиниция, болките и страданията представляват психически и емоционални състояния, които са присъщи единствено на физическото, но не и на юридическото лице„.
Юридическите лица нямат физическо здраве и психика и те не търпят болки и страдания и не изпитват чувства. Съществуващата законова фикция, с която на юридическите лица се признава самостоятелна правосубектност цели постигането на целите, за които същите са създадени в т. ч. и самостоятелното им участие в гражданския оборот за постигане на икономическа цел /печалба/, какъвто е случая с търговските дружества, каквото се явява и ищецът по делото, поради което целите изясняват и самостоятелната правосубектност на юридическото лице.
„Тази правосубектност е различна и независима от правосубектността на техните учредители, на представителите на органните или от проявената конкретна държавна власт, поради което правосубектността на всяко юридическо лице изключва изначално възможността то да търпи неимуществени вреди“, пише в решението по иска срещу Дончева. Парично обезщетение от противоправно засягане на неимуществените права на юридическото лице възниква, единствено когато е увредена и неговата имуществена сфера. В частност търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент – вредите, които търговското предприятие търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. То няма неимуществени активи и пасиви и поради това за юридическите лица е неосъществима компенсаторната функция на обезщетението по чл.45 ззд.
Съдът посочва, че с решение на ВКС са присъждани обезщетения за неимуществени вреди на конкретна религиозна организация (№ 274 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5120/2017 г., IV г. о, както и с Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2017 г., III г. о.), но подчертава, че цитираните решения на първо място не са със задължителен характер и на следващо място касаят религиозна институция, чиято цел на създаване не е участие в гражданския оборот за постигане на конкретна икономическа цел. „Независимо от така посочените решения не следва да се изостави становището, че материалното ни право не допуска в полза на юридическо лице да възникне вземане за обезщетение на неимуществени вреди“.
Дори да се приеме, че ищецът е претърпял вреди от поведението на ответника те не могат да се квалифицират като душевни страдания, а имат по-скоро имуществен израз, чрез прекратяване на сключени договори за охрана и отказ такива да бъдат сключени в следствие на уронения авторитет пред клиентите, сочи съдията.
В решението по делото срещу Григоров се казва, че липсва законова норма под която да бъдат подведени твърденията за реално претърпени от търговското дружество болки и страдания, в причинна връзка с поведението на ответника, поради което отговорността му не може да бъде реализирана по този ред.
И в двата случая заключението е, че “ доколкото ищецът претендира единствено неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване и накърняване на името на дружеството, увреждане на репутацията и създаване на негативно обществено мнение, то предявените искове следва да бъде отхвърлени.
Разликата в двете съдебни решения може да се открие само в присъждането на съдебните разноски. Дончева не е поискала заплащанете им , а Григоров получава 1130 лв. за съдебните си разходи.
И двете решения могат да бъдат обжалвани пред Софийски градски съд. По инфорамция на Де Факто спечелилите ответници са на мнение, че има и още по – значителни аргументи за отхвърляне на иска.
