DeFakto.bg DeFakto.bg
Липсата на кворум провали и заседанието и на правната комисия, която днес трябваше да обсъди правила за избор на членове от Народното събрание за Висшия съдебен съвет (ВСС).
На заседанието не се явиха представителите на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Приемането на правилата беше предложено от председателя на Комисията Милен Матеев на фона на вече започналите преки магистратски избори за попълване на 11-членната професионална квота.
По този повод вчера БИПИ изпрати специално писмо с професионални предложения за подбора на кандидатите и избора на членовете от парламентарната квота.
Според Закона за съдебната власт, изборът на 11 избраниците на НС се прави най-късно месец преди изтичането на мандата на действащия съвет – 3 октомври т.г. Или, новите членове на съвета трябва да бъдат избрани до най-късно до 3 септември. Крайният срок за номинациите е два месеца преди гласуването им в ресорната комисия, което предшества вота в зала.
Политическото напрежение в НС обаче прави този избор почти невъзможен, като се има предвид, че за вота на 11-те нови членове е необходимо мнозинството от 160 гласа, с което трябва да бъде утвърден всеки един от кандидатите поотделно.
По рано днес ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ провалиха заседанието на Народното събрание, чиято първа точка беше избор на нов председател на парламента, както и гласуване на правилата за избор на нов председател на антикорупционната комисия.
Очевидно, е че съдебната власт може да се окаже заложник на политическите страсти в НС. И изглежда сме все по близо до хипотезата, очертана от председателя на Съюза на юристите Татяна Жилова, че при избрана професионална квота и бездействие на Народното събрание да излъчи членове в парламентарната квота, ВСС ще остане в състав от 14 членове (председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор по право и 11 членове, избрани от магистратската общност).
В намаления състав не може да се постигне единствено квалифицираното мнозинство от 17 членове, което се изисква за прекратяване мандата на изборен член на ВСС на някое от основанията по чл.130, ал.8 от Конституцията и за отправяне на предложение до президента за назначаване и освобождаване от длъжност на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Но ще може да отговаря на изискванията за кворум и обикновено мнозинство, с което се вземат всички основни решения, свързани с функционирането на съдебните органи, посочи Жилова в становище до КС .
Чуха се мнения, че до избора на пълен състав на ВСС, той може да действа в смесен състав – 14-те избрани сега от съдебната квота и 11 – те пратени от НС преди 5 г. в съвета. Това би означало да обърнем Конституцията с хастара, коментира образно проф. Пламен Киров като невъзможна подобна хипотеза.
Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, разделени на – съдийска и прокурорска колегии. 11 души се избират от магистратите, които вече провеждат избора и 11 от парламента. Членове по право са председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
Заради отсъствието на депутатите от опозицията се провали и заседанието на парламентарната социална комисия.
Заседанието на парламентарната комисия по външна политика беше отложено.
На него се очакваше да бъде обсъдено френското предложение за решаване на спора между властите в София и Скопие.
