Омбудсманът алармира: Недопустимо е хора с увреждания да си плащат за достъпна среда  

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до социалния министър в оставка Георги Гьоков, в което алармира, че хора с увреждания се оплакват от тежките условия и сериозен финансов ресурс за кандидатстване с проекти по Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Изработването на идеен проект струва около 1 500 лева, посочват в жалбите си гражданите.

„Смятам, че е недопустимо участието в Програмата да е съпроводено с необходимостта от инвестиране на лични средства за изготвяне на инвестиционни планове, чрез които хората с увреждане да могат да се ползват от правото си на достъп до жилищна среда. Изработването на инвестиционен проект е специализирана експертна дейност, която е високо платена. За граждани, които са в тежко социално положение, липсата на подкрепа за покриване на разхода за разработване на инвестиционен проект се оказва непреодолима пречка за кандидатстване по Програмата и ефективното упражняване на правото им на достъпна жилищна среда“, пише омбудсманът.

Ковачева е категорична, че хората с увреждания са принудени да се издържат с ограничени средства заради трайна неработоспособност, освен това са ограничени допълнително и от невъзможността самостоятелно да финансират изработването на задължителна документация, с която освен това не е гарантирано одобрението точно на техния проект.

Общественият защитник акцентира и върху факта, че държавата има задължение да предоставя на хората с увреждания достъпна жилищна среда и не би трябвало гражданите сами да понасят финансовата тежест, за да се ползват от своите права.

„В това отношение смятам, че е важно да се намери подходящ институционален подход в подкрепа на хората с увреждания при изработване на

инвестиционен проект, каквито добри практики вече се наблюдават (чрез ангажирането на студенти от строителни специалности, чрез публично-частни партньорства на ниво централна или местна власт и др.) или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева допълва още, че за кандидатстването по Програмата се изискват документи с нотариална заверка. Така се задължават правоимащите и активно легитимираните представители на етажната собственост да извършват допълнителни разходи и да отделят от времето си за набавянето им. Омбудсманът дава пример с нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо сдружението.

Друг сериозен проблем, на който омбудсманът за пореден път обръща внимание, е изискването за живеещите в многофамилни жилищни сгради, в режим на етажна собственост да подават документи чрез сдружение, учредено и вписано по Закона за управление на етажната собственост.

„Неоспорим факт е, че в много от жилищните сгради, които са в режим на етажна собственост, собствениците не желаят да учредяват сдружения. Съгласно уредбата в Закона за управление на етажната собственост създаването на сдружение не е задължително и е оставено на волята на собствениците чрез гласуване в Общото събрание. Необходимо е значително мнозинство, за да се вземе решение за подобна структура, което включва собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост“, посочва Ковачева.

Тя е категорична, че това се явява непреодолима пречка за голям брой хора с увреждания, които се нуждаят от подкрепата на държавата за изграждане на достъпна среда. Според нея така се създават и предпоставки за неравно третиране, като гражданите с увреждания, които живеят в режим на етажна собственост, са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо тези хора с увреждания, които живеят в собствени къщи.

„Не на последно място по значение, предложението за подаване на документи чрез сдружение, както за представяне на актуално решение на общото събрание на собствениците за участие по Компонент 1 е в противоречие с текста на чл. 184, ал. 3 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), в който е изрично установено, че за изграждането или поставянето на съоръжения по чл. 184, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост“, пише още общественият защитник.

В заключение на становището си омбудсманът настоява Програмата да предвиди възможност за предоставяне на техническа помощ в подкрепа на хората с увреждания при подготовка на тяхната документация или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания.

Ковачева настоява максимално да се опрости документацията за участие в програмата, като се вземат предвид ангажиментите на администрацията за служебно удостоверяване. Конкретно настоява да се коригират ограниченията в чл. 6, ал. 3, т. 2 и съответно в чл. 20, ал. 5, т. 2 от текста за недопускане на нуждаещи се до кандидатстване, а именно – към датата на кандидатстване да нямат неизпълнени задължения към МТСП по предходни договори.

„Възможно е да съществуват случаи, при които подаващите заявления да реализират дейности и по други проекти към социалното министерство в периода на кандидатстване и да имат задължения, които обаче да са текущи и да не са просрочени. Не е правилно тези хора да бъдат лишавани от подкрепа, при положение, че са добросъвестни“, подчертава омбудсманът.

Диана Ковачева посочва още, че за да се постигне максимална информираност на кандидатстващите е добре и в обявите по двата Компонента – в чл. 10 и чл. 23, да бъдат включени възможностите за защита при несъгласие с решението на министъра на труда и социалната политика и отхвърляне на предложените проекти.