DeFakto.bg DeFakto.bg
Насрочените от президента за понеделник 27 юни консултации с ПП и БСП не се състояха поради неявяване на тези партии, които са поискали друга дата за провеждането им. Във вторник президентът проведе консултации с останалите четири политически сили и обяви, че „ цикълът от консултации приключи”.
Конституционносъобразно ли е да се приеме, че процедурата предвидена в чл. 99 КРБ за съставяне на ново правителство, която започва с „консултации с парламентарните групи” е изпълнена и може да се пристъпи към възлагане на мандат за съставяне на правителство на най – голямата по численост парламентарна група” ?.
Очевидно тази процедура не е изпълнена , щом като две от парламентарно представените политически сили не са взели участие в тях. Поставя се въпросът: чия е вината? От действията на президента става ясно, че той хвърля вината за това неизпълнение на предвидената процедура върху посочените две партии, които не са спазили посочения от него график за провеждането й.
Може ли неспазването на графика да оправдае неспазване на процедура, за която Конституцията не предвижда срок, начин на провеждане: поредност, продължителност и пр. Това е въпросът? От този въпрос логически следва друг: могат ли някои от посочените в чл.99, ал. 1 КРБ партии да поискат повече време и други дати за участие в консултациите?
Инициативата за провеждане на тези консултации принадлежи на президента и естествено той определя деня и часа за провеждането им. Но „графикът” е въпрос за целесъобразност, а не на конституционносъобразност. Нарушават ли конституционните си задължения ПП и БСП ако поискат повече време и други дати? Очевидно е, че на тази конституционна плоскост отговорът ще бъде отрицателен. В случая, президентът, в тази посочена в конституцията процедура е участник в двустранни / или многостранни / разговори и обмяна на мнения, в които той е медиатор и е задължен да прояви максимум такт, за да има полза от консултациите. ПП и БСП не са отказали изобщо да участват в консултации с президента. Никакъв срок не го притиска, за да прояви повече толерантност към едно искане, което има резон. Искането (добре би било да е отправено като молба) не е отказ да се изпълни нареждане, или ако щете – заповед, на началник. Провеждането на консултации е двустранен процес и начинът на провеждането им може да бъде предмет на уговаряне. Само във военните устави заповедите на началниците се изпълняват безпрекословно.
Релевантният за проблема дали е спазена Конституцията е фактът, че консултациите не са проведени с всички парламентарно представени партии. Вината за това е съвсем отделен въпрос и, според мен, е дискусионен.
С много по – голямо основание трябва да се постави въпроса дали в много е последните си прояви във вътрешната и външна политика на държавата президентът не нарушава Конституцията като превишава правомощията си и предприема действия или отстоява тези, които са от компетентност на правителството, съгласно чл. 105 КРБ. Не му е тук мястото, защото изисква обширен анализ, но повод вземам от изявлението на президента на консултацията проведена с ИТН, че тази партия има последователна и национално отговорна позиция по ветото за РСМ, Парламентът, с квалифицирано мнозинство, прие точно обратното и солидаризирането на Радев с позицията на „ Възраждане” и ИТН е публично обявен бойкот срещу волята изразена от най – висшия орган на държавната власт в една парламентарна република за приемане на т. нар. „ Френско предложение”. Предстоят още много дълги и сложни процеси за реализирането му, а президентът различна външна политика ли ще осъществява по този въпрос?
Парламентаризмът действително е в криза и с основание може да се постави въпроса дали в действителност сме парламентарна република, след като важните за държавата решения се вземат от личности, които са извън състава на НС, а депутатите просто ги изпълняват. В тази връзка, голям проблем е и фактът, че от началото на миналата година, в преобладаващата част от този период, България се управлява ( и ще се управлява в близките месеци ) от служебни правителства, при отсъствие на парламент. В този аспект, и този случай на прибързано прекратяване на консултациите от страна на президента Радев, може да бъде преценено като пълзящо и фактическо отпадане на чл.1 от новата ни Конституция.
*Заради плурализма в едно демократично общество, Де Факто публикува различни мнения, не всички от които е задължително да съвпадат с възгледите на изданието.
