Гешев пред прокурорите: Във време на разпад на държавността,  ние сме последната преграда пред беззаконието (допълнена)

Defakto.bg

Започна Общото събрание на прокурорите за избор на четирима членове в Прокурорската колегия на следващия Висш съдебен съвет. Поради липса на кворум началото на ОС  беше отложено с час.  От 1512 имащи право на глас магистрати се регистрираха само 414.

След час събранието  започна в 11:00 ч., а Иван Гешев,  в присъствието на осемте кандидати за член на Висшия съдебен съвет, обяви, че са  регистрирани 446 прокурори от 1512-те имащи право на глас. Той  благодари на всички отзовали се в съботния ден на поканата за участие в Общото събрание на прокурорите и обърна внимание, че по този начин показват уважение както към ПРБ, така и към българските граждани, чиито интереси прокурорите защитават.

Преди изслушването на кандидатите (по долу)  бе излъчен документален филм  „Прокурорите – воля, смелост, отговорност и справедливост“,  в който близо 20  обвинители  разказваха  усилията  си за постигане на справедливост, успехите на обвинението, цената на работата им  в личен план и удовлетворението от нея.  Над 95 % е успеваемостт в работата на поркурорите, стана ясно от изказалите се.  Идеята  за направата и излъчването на филма дошла след участието на Иван Гешев м.г.  в  Украйна по повод годишнина на украинската прокуратура, стана ясно от думите му.  „Улисани в ежедневната си работа, забравяме цената, която плаща всеки един прокурор, следвател, съдебен служител в ежедневната си  работа„,  обясни  Гешев необходимостта от  създаването на филма.  Добави и  „самотата“ на магистрата в работата му, като се позава на думи на председателя на ВКС Захарова от преден ден, както и на „омразата“,  с която се сблъскват служителите на закона.

В слово си  той каза: „Професията на българския  прокурор и  следовател   е призвание. Във времена на разпад на държавността,  а и не само, ние сме последната преграда пред беззаконието,  тоталитаризма и престъпността. Докато политическата конюнктура се променя, българските магистраит остават,  за да работят. И ще продължат да работят при всички  законодателни  експерименти, които някои наричат реформи.  Законодателни експерименти, особено последните, цената за които предстои да платят българските граждани„.

Гешев повтори  тезата си, че има бум на престъпността  като в началото на 90-години, но българските прокурори ще продължават да пазят интересите на гражданите.  Развълнуван,  той сподели, че е незабравимо чувството, когато по празници майките или близкитие на пострадали се обаждат,  за да кажат „Благодаря“.  Обеща, че документалният филм „Прокурорите“  ще бъде разширен с повече прокуратури, които в момента не са включени в него.

„Има разделение на властите. Това не е проблем на съдебната система.“ Това единствено каза главният прокурор Иван Гешев на въпрос за изгонването на 70 руски дипломати и служители. Той не коментира дали в прокуратурата е постъпвала информация от службите.  През семицата говорителката му Сийка Милева посочи, че в обвинението не е постъпвала информация от службите за нерегламентирана дейност на изгонените руски дипломати на територията на България.

За председател на ОС бе избран Виктор Малинов – завеждащ отдел „Надзор за законност“ при Върховна административна прокуратура. Общото събрание на прокурорите отпусна на кандидатите  до 10 минути, за  да представят концепциите си за дейността на Висшия съдебен съвет.

Кандидатите за ВСС в представянето си акцентират  върху независимостта, атестациите, конкурсите, ножицата в заплащането 

Владимир Николов – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен:  Независимостта  на съдебната власт е акцент в концепцията му  за дейността на Висшия съдебен съвет. В експозето си Николов заяви, че именно независмостта е  есенцията в  работата на прокурорите.

Според Николов  „измислените процедури“ за отстраняване на магистрати, изтощават съсловието.

„За да не бъде допуснато елиминирането на магистратската общност от обсъждане на важни за професионалната общност законопроекти, ще предложа да бъде възложено на конкретен служители (или екип от служители на ВСС) да осъществяват ежедневен мониторинг на сайта на Парламента. При наличие на информация за предстоящи промени в ЗСВ, НК, НПК, и други важни и относими закони, съответният служител незабавно ще докладва на членовете на ВСС и/ или съответната комисия, за своевременна реакция и изготвяне на съответно становище“, пише в концепцията му.

В своята концепция той се обявава за  уважение и сътрудничество с останалите власти и институции.  Заложил  е като приоритети усъвършенстване на моделите на атестиране и на конкурсите, за  прозрачност и отчетност на Висшия съдебен съвет към обществото и към българските магистрати и съдебни служители.

В заключение призова прокурорите да бъдат активни и да направят информиран избор.

Владимир Чавдаров – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Варна,  смята, че  прокурорите  са изправени пред изключително важен избор. Осъзнавам изцяло отговорността да съм представител на прокурорите във ВСС, каза той.  Заяви, че няма да говори за концепцията си. „Знам, че не всички сте я чели и нищо не сте загубили, тя е част от процедурата„, заяви Чавдаров. „Важно е да си отговорите на въпроса дали ми имате доверие“ , каза той. Призова прокурорите да си вършата работата и да отстояват независимостта си, въпреки натиска на част от политическта класа.

В концепицята си Чавдаров се обявява за ограничаване на парламентарната квота в двете колегии на ВСС, за да се намали влиянието на политиците в управлението на съдебната власт.

Според него е подходящо политическата квота да е от 7 членове, от които четирима в съдийската колегия и само трима в прокурорската. „Така би се подобрил балансът между отделните власти при управлението на съдебната система. Подобна промяна изглежда особено актуална днес, когато сме свидетели на провеждана изключително негативна кампания срещу съдебната власт и в частност срещу Прокуратурата на Република България, срещу конкретни магистрати и самия Висш съдебен съвет, от страна на представители на изпълнителната и законодателната власт“, смята апелативният прокурор на Варна.

Кандидатът посочи, че ВСС дължи ефективно решение на въпроса за несправедливото определяне на възнагражденията на магистратите от различните нива на съдебната власт и преодоляване на голямата разлика между тях. Смята също, че остарялата материално-правна кодификация е пречка за успешното наказателно преследване на извършителите на престъпления в приоритетните за прокуратура направления – борбата с битовата, икономическата и корупционната престъпност.

Красимира Филипова – заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура –

Пред ОС Филипова заяви, че ако независимостта на съдебната власт и способността ѝ да упражнява своята конституционната роля, са поставени под заплаха или са обект на нападки, ВСС трябва да отстоява нейните позиции, което изисква ежедневно проследяване и бърза реакция в случаите на накърняване на авторитета на съдебната власт или на засягане на независимостта на конкретни магистрати. Тя обрна  внимание, че в основата на стандартите за независимост на съдебната власт е гарантирането на нейната бюджетна самостоятелност. Предлага провеждане на широка дискусия за трудовите възнаграждения в съдебната система, за да се намери най-подходящият начин за компенсиране на дисбалансите – чрез законодателни промени, чрез еднократно увеличение за магистратите на най-ниското ниво или друг подход. Убедена, че възнагражденията на магистратите не следва да бъдат обвързани с тези в законодателната или в изпълнителната власт.

По въпроса за конкурсите и атестирането, зам.-главната прокурорка казва, че трябва да се въведат срокове за провеждането им и да се опрости атестационната процедура. Това може да стане като не се изисква голям обем преписки и дела, без ненужна официална кореспонденция и при максимално използване на възможностите на УИС.  Филипова предлага също да се направи анализ на дейността по атестирането и конкурсите, и на резултатите от приложението на Закона за съдебната власт в тази материя. Проучването трябва да послужи за дефиниране на проблемните области и за набелязване на комплексни мерки, включително законодателни, като се постави фокус върху ритмичното кариерно израстване.

Според нея , повишаването на  общественото доверие към съдебната власт, включват активно взаимодействие с Гражданския съвет и със Съвета за партньорство към ВСС, провеждане на конструктивен диалог с магистратите, както и сътрудничеството с международните организации

Николай Любенов –  прокурор във Върховна касационна прокуратура. Прокурор Любенов смята, че съдебната власт е изправена пред множество  предизвикателства и това са причините да приеме предложението  за участие в процедурата.

И той се спря на темата за конкурсите и атестациите, като посочва, че  прекаленият формализъм на ВСС води до изключително забавяне на процедурите и не осигурява в пълнота стандартите за обективност.  А това води до демотивиране на магистратите и затрудняване на функционирането на системата.  Според него е  необходим изцяло нов подход за бързото и справедливо провеждане на двете процедури. Акцентира върху осигуряването на деполитизирана и професионална работна атмосфера, гарантиране на максимална степен на публичност и прозрачност чрез управленските решения на ВСС, целесъобразно изразходване на бюджетните средства и осигуряване на материална обезпеченост на магистратите, с оглед институционалната и личната им независимост.   Като противодействие на бавното протичане на конкурсите и нуждата от командироване кандидатът предлага такива да се обявяват не само за освободените, но и за бъдещите свободни длъжности. Според него продължителност на конкурсните процедури, в съчетание с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, обезмисля изискването за уседналост, тъй като до встъпването на назначения кандидат той на практика я достига.

Като необходима стъпка за намаляване на натовареността на прокурорите е премахването на несвойствените за прокурорите дейности, чрез промени в НК и НПК, с които да се премахне ненужния формализъм и да се декриминализират деянията, за които успешно може да бъде реализирана административно-наказателна отговорност, смята Любенов.  Предлага и  спешно решаване на проблема с вещите лица чрез разкриване на щатове към окръжните прокуратури, като пилотен проект.

Димитринка Шкодрова-Георгиева – заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Ямбол.  Според нея едно от основните направления в дейността на Висшия съдебен съвет трябва да бъде отстояване на независимостта, като в тази връзка още в началото на своето изказване посочи, че „Без независима прокуратура не може да има независима съдебна власт“, както и че „за да бъдат независими  в процеса на вземане на решение, прокурорите следва да изпълняват задълженията си без външен натиск или намеса“. Прокурор Шкодрова припомни, че независимостта на прокурорите не е привилегия, а гаранция за справедливо, безпристрастно и ефективно правосъдие, като именно чрез максималната предвидимост и ефективност в работата на прокуратурата може да бъде повишено доверието в обществото и да бъде укрепена независимостта на съдебната власт. Тя предлага премахване на формализма при атестирането и децентрализация на конкурсите. Като други свои колеги, тя също е против модела с точкуване при оценяване на магистратите.

„Факт е, че независимо от многобройните критерии за оценяване, крайната оценка в почти всички случаи е „Много добра“ и по изключение е „Добра“. Това води към стремеж за максимален брой точки в рамките на много добрата оценка и съответно възражения от страна на прокурорите срещу оценката, приета от прокурорската колегия. В този ред на мисли, считам за целесъобразно да се представи на дискусия системата за „точкуване“, като оценка за работата на магистратите“, пише Шкодрова.

Шкодрова акцентира и на нерешения проблем с натовареността между отделните районни прокуратури. И предлага следното – преместване на свободни щатове от една прокуратура в друга при обективни критерии, а не само въз основа на натовареността на органа, от който се взема бройка. Друго нейно предложение за справяне с натовареността е изрично уреждане на права и задължения на прокурорските помощници.

В концепцията на Шкодрова е залегнала идеята да има говорител на ВСС, който да бъде на постоянно разположение на медиите и да бъде „лицето и гласа на Висшия съдебен съвет“

Добринка Калчева – прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив.

В представянето си, тя подчерта, че е дала съгласието си за участие в настоящата изборна процедура, в много труден за Прокуратурата на Република България момент, но с ясното съзнание, че поема пред всеки един магистрат и пред обществото, висока лична и професионална отговорност. Увери, че ще работи за каузата за възвръщане и утвърждаване на високо обществено доверие в дейността на ПРБ чрез отстояването нейната независимост, като неделима и неотменима част от съдебната власт в България.

За свой  основен приоритет прокурор Калчева посочи осигуряването на ритмично кариерно израстване.  За конкурсите заяви, че  трябва да се върне събеседването като част от конкурсите за повишаване и преместване и след приключване на така нареченото събеседване, а зарид прозрачността  да се поставя оценка веднага пред кандидата. Тя се обяви за децентрализация на конкурсите – защото  организирането им  по апелативни райони ще ускори значително възможността за кариерно израстване на магистратите.  Тя коментира и  процедурата за избор на административни ръководители, като предложи на прокурорите да бъде дадена възможност да предлагат кандидат за административен ръководител и да изразяват мнението си чрез становище на Общо събрание на прокурорите от съответната структура. А това становище  да се взема предвид  от страна на Висшия съдебен съвет.

По темата за заплатите, Калчева се ангажира да работи за свиване на „ножицата“. Предлага всеки магистрат, който има 15 години стаж на една длъжност и на едно инстанционно ниво, притежавайки много добра атестация и липса на наказания в последните 5 години, да придобива право на възнаграждение, равно на 90% от заплатата на магистрат от непосредствено по-горното ниво.

„Аз съм една от вас“, каза в  заключение тя, призова прокурорите да гласуват за онези, които смятат, че биха отстоявали  докрай интересите на прокурорите. „Нямаме право да се предадем и да се дистанцираме от проблемите и от този избор“, каза тя.

Пламен Петков – прокурор в Софийска районна прокуратура: „Промените трябва да бъдат инициирани от самата система, в противен случай рискуваме да ни ги наложат отвън. Това няма да доведе до нищо добро. Ще доведе единствено до задълбочаване на съществуващите вече проблеми“ – това посочи Пламен Петков в неговото представяне. И в прокуратурата има проблеми, за отстраняването на които трябва да се работи, каза той.

Бившият шеф на районната прокуратура в Сливница, а сега прокурор в СРП, обясни, че  е  приел да бъде номиниран за член на ВСС, защото не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Прокурорите не са гласоподаватели, продължава Петков, те са независими магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними реформи и празни обещания.

Според него конкурсните процедури трябва да се променят, като се въведе различна тежест на критериите, които се отчитат при оценяването на работата на магистратите, пише в концепицията си Петков. Предлага въвеждането на срокове за конкурсите за повишаване и преместване и освобождаването на членовете на комисиите, от разпределение на преписки и участието им в съдебни заседания, което според него ще доведе до облекчаване работа им. Предлага още обявяването на конкурсите да е ежегодно на фиксирана дата, а провеждането да е за конкретен орган или район.

За  избора на административни ръководители смята, че  Общото събрание на прокурорите от съответната прокуратура трябва да може да  издига кандидати за административни ръководители и заместник-административни ръководители, да да дава становище за номинираните кандидати, както и да прави предложения за командироване. По въпроса с атестирането, той е категоричен, че не трябва да се слага акцент в цифровото изражение, а точковата система да отпадне. Това ще гарантира равнопоставеност при една и съща оценка при кандидатстването и значително ще се редуцира възраженията срещу комплексните оценки“.

Апелира за активност в законодателния процес, както и за  ежегодно отчитане на всеки член на Висшия съдебен съвет пред колегите му в страната. Призова  прокурорите да бъдат активни и да гласуват разумно.

Станислав Стойков – прокурор в Софийска градска прокуратура, в момента изпълняващ длъжността „Европейски делегиран прокурор“

Участва в процедурата, мотивиран от желанието си за цялостна концептуална промяна в работата на съдебната власт и на ВСС, каза той. Пред Общото събрание на прокурорите  изрази убеденост, че „тези, които спечелят, ще работят с мандат за по-модерна, по-европейска, по-независима и по-уважавана прокуратура“. За целта предлага ВСС да стартира диалог с държавата за изготвяне на нови правила за работата на прокуратурата. Според него е необходимо да започне законодателна реформа, която да бъде в основата на съдебната реформа, и посредством която да се достигнат европейските стандарти в правораздаването. Кандидатът заявява намерение да вложи личен опит и да носи лична отговорност за облика на съдебната система.  Предлага ВСС да възприеме нов и интерактивен подход в работата си, базиран на постоянен контакт с магистратите, при който да се получават постоянно нови предложения, мнения и идеи за подобряване на работата, какъвто подход използва Европейската комисия в общуването с всички, които имат визия, опит и мнение по общоевропейски теми и инициативи. Според него крайната цел на следващия ВСС трябва да бъде постигане на максимална независимост на магистратите, на която Съветът е основен гарант.

Прокурор Стойков очертава като приоритетни области в бъдещата си работа като член на ВСС атестирането и конкурсите, етичните правила и дисциплинарната отговорност, законодателна дейност, дигитализиране на правосъдието, осигуряване и гарантиране на справедливо възнаграждение на магистратите, подобряване на имиджа, повишаване на общественото и институционално доверие към съдебната власт.  Като споделя своя опит в работата за Европейската комисия, предлага концептуално да бъдат променени правилата за провеждане на конкурсите, като се базират на европейски практики, доказали своята ефективност.

Прокурор Стойков постави остро въпроса и за работата на контролните органи, която прокурорите трябва да  довършват. Категоричен е,  че не е  работа на прокуратурата да носи отговорност за дейността на тези органи,  вместо да се съсредоточи същинската си дейност.

Стойков подкрепя идеята за създаване на работещ механизъм за отстраняване от длъжност на тримата големи в съдебната система, а ВСС трябва да е „висш арбитър“, който да подчинява решенията си единствено на принципа на върховенството на правото.

Следващата събота, 9 юли, общото събрание на  прокурорите ще гласува и избере представителите си в Прокурорската колегия на следващия ВСС.