Четирима съдии искат отмяна на вота за членове на ВСС и провеждане на нов избор

Defakto.bg

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела за сведение жалба от Атанас Атанасов и Татяна Жилова, кандидати за изборни членове на ВСС, и жалба от Владимир Вълков – кандидат за изборен член на ВСС и Владислава Цариградска – съдия в Районен съд – Луковит, срещу решение от 26 юни 2022 г. за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите, с  което бе обявен резултата от избора на шестима съдии за членове на BCC

Жалбите са изпратени на  председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съдза  сформиране на състав от  трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.

Основните  аргументи на четиримата съдии са свързани с електронното гласуване и гаранциите, че вотът е таен и личен, правомощията на административните  ръководители при избора. Поради това четиримата смята, че няма гаранции вотът на колегите им да е бил личен и таен. Акцентирано е на отказа на ВСС да разгледа писмо от министъра на електронното управление Божидар Божанов, в което той настоява съветът да изпълни задълженията си по чл. 360б от Закона за съдебната власт, според който  информационните системи в съдебната система се съгласуват с министрите на правосъдието и на електронното управление.

Атанас Атанасов и Татяна Жилова излагат още един аргумент, който беше отбелязан от техни колеги веднага след вота, а именно разликата в резултатите от гласуването с хартиени бюлетини и електронно.

Де Факто ви запознава с  част от жалбата на съдиите Татяна Жилова и Атанас Атанасов, участници в процедурата, които останаха под чертата, срещу решението на комисията.  В нея  двамата  настояват съдът да отмени решението на  Избирателната комисия  като незаконосъобразно и да задължи ВСС да проведе на нов избор.

Преди  седмица следователят Бойко Атанасов поиска да бъде обявен за нищожен избора на следователите  от 11 юни т.г. , а смесен състав на ВКС и ВАС насрочи делото за 14 юли.

 

Жалбата:

                                                                  Уважаеми върховни съдии,

 

Съгласно решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 4. 5  и т.4.10 от Протокол № 18/4.05.2022 г. сме допуснати като кандидати в избора за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите.

Съгласно обжалваното решение не сме сред обявените за избрани при проведения на 26.06.2022 г. избор, поради което имаме правен интерес да го обжалваме.

Считаме, че обжалваното решение е незаконосъобразно на следните основания по чл.146 от Административно-процесуалния кодекс (АПК):

І. Съществени нарушения в изборния процес

Решението е постановено след проведен избор чрез електронно дистанционно гласуване при допуснати съществени нарушения на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Правилата за провеждане на избори за членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Правилата).  Основните нарушения са свързани с фактически и правни действия и бездействия  на ВСС преди откриване на изборната процедура, но тъй като те предпоставят  и обуславят законосъобразното  провеждане на избора и пряко влияят на изборния резултат, следва да бъдат разгледани като част от изборния процес.

1.Използване на информационна система за електронен избор, която не е съгласувана с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление в нарушение на изискването на чл. 360б, ал. 1 от ЗСВ.

Съгласно § 78, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСВ /обн. ДВ, бр. 28/2016 г., изм. ДВ, бр. 49/2018 г./, прекият избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите се провежда чрез електронно дистанционно гласуване, в случай че преди избора Висшият съдебен съвет внедри система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление.

Системата за електронно дистанционно гласуване, използвана при провеждането на сегашните избори за членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите, е внедрена след Решение по т. 29 от Протокол № 44/1.12.2016 г. на Пленума на ВСС. Същата система се използва и при провеждане на настоящия избор, съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилата. Различни разпоредби от същите правила предвиждат използването на системата за електронно дистанционно гласуване именно от органи на съдебната власт – ВСС, административни ръководители, съдии, следователи и прокурори (чл. 9, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, ал. 8; чл. 10; чл. 11; чл. 14; чл. 36; чл. 50; чл. 51.) В този смисъл и системата за електронно дистанционно гласуване за избор на членове на ВСС от съдиите, прокурорите и следователите подлежи на съгласуване по реда на чл. 360б, ал. 1 от ЗСВ с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление.

Съгласно публично известната информация, министърът на електронното управление е сезирал Пленума на ВСС с искане за започване на процедура за съгласуване, но е постановен отказ за обсъждане на това искане – в заседанието на Пленума на ВСС на 23.06.2022 г. първоначално е прието да бъде включена в дневния ред точка за изслушване на министъра на електронното управление, като след това е инициирано прегласуване и същата точка е отменена – незаконосъобразно правно действие, което влияе пряко върху изборния процес, тъй като поражда съмнение за сигурността на системата. Въпреки това изборът е проведен чрез тази информационна система – фактическо действие, което е в нарушение на закона.  

 

2. Нарушение на чл. § 78, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСВ (обн. ДВ, бр. 28/2016 г., изм. ДВ, бр. 49/2018 г.), вр. чл. 29л., ал. 4 и чл. 29н., ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ и на  чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 9, ал. 1 и чл. 50 – чл. 54 от Правилата.

 

Цитираните разпоредби са предназначени да предоставят гаранции за прозрачност и честност на изборния процес и запазване на тайната на вота.

С решения по т. 1. 1 и т. 1.2 по Протокол № 6/9.02.2022 г. Пленумът на ВСС е решил да бъде възложено извършване на „Одит на информационната и комуникационна сигурност на Информационната система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт и актуализация при евентуално открити уязвимости“, както и да бъде възложено на директора на дирекция ИТСС в случай, че при така извършения одит бъдат констатирани уязвимости и се налагат преработки за подобряване на информационната сигурност на системата, да предприеме действия за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Отстраняване на уязвимости след проведен одит на Информационната система за електронен избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт“.

Резултатите от извършването на така назначения одит са били обсъдени в заседание на Пленума на ВСС на 31.03.2022 г., в рамките на обсъжданията по т. 10 от дневния ред. По съображения за запазване на търговска тайна, както и за предотвратяване на възможността за кибер атаки срещу системата за електронно дистанционно гласуване, значителна част от обсъждането е протекла при условията на „изключени монитори“ и неотразяване на тази част от разискванията в публикувания на интернет страницата на ВСС подробен стенографски протокол от заседанието на Пленума на съвета. От публично достъпната част на протокола обаче става ясно, че докладът на извършения одит е съдържал изводи, според които „Намерените уязвимости от средно ниво са малко на брой и като се вземе предвид природата им може да се препоръча системата за електронно гласуване да се използва на предстоящите избори без изменения, като в този случай все пак остава препоръката да се махне „супер администраторът“, което не е сложно да се направи и от техническия персонал на ВСС“.

С Решение на ВСС по т. 10. 4 от Протокол № 11/31.03.2022 г.  е възложено на директора на дирекция „Информационни технологии и съдебна статистика“ при администрацията на ВСС да промени паролата на супер администратора в системата и да  предаде новата парола на физически носител за съхранение в касата на главния секретар на ВСС

От съдържанието на публикувания на интернет страницата на ВСС подробен стенографски протокол № 11/31.03.2022 г. от заседанието на Пленума на ВСС не става ясно нито какви са били, макар и отчетените като малобройни, „уязвимости на средно ниво“, нито какво е било значението им за осигуряването на честността на изборите и запазването на тайната на вота, нито какви конкретни препоръки са били отправени за тяхното отстраняване, както  и дали ефективно е изпълнена препоръката да се премахне ролята на „супер администратора“.

Считаме, че  промяната на паролата и предаването й за физическо съхранение в касата на главния серкретар на ВСС не изпълнява препоръката да се премахне ролята на „супер администратора“.

Липсват мотиви за взетото решение по т. 10. 3 от същия протокол, с което   Пленумът на ВСС е отменил своето решение по т. 1.2 от Протокол № 6/09.02.2022 г., според което при установени при одита уязвимости на информационната система за електронен избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт, отстраняването на същите е следвало да бъде извършено чрез възлагане на обществена поръчка.

В хода на изборния процес се установиха съществени разлики в съотношението за подадените гласове за отделните кандидати съответно при гласуването с хартиени бюлетини и с използването на информационната система за електронно дистанционно гласуване. При гласуването с хартиени бюлетини 4 от 6-те избираеми места се заемат от кандидати, различни от заелите избираемите места при електронния вот. Така например, съгласно резултатите от гласуването с хартиени бюлетини и на 25.06.2022 г., и на 26.06.2022 г., съдия Атанас Атаносов е на първо място по получени гласове, докато от бюлетините за дистанционното електронно гласуване  остава на седмо място.

При бездействието на ВСС да обезпечи сигурността на използваната система за електронно гласуване и публично да предостави информация за това възниква основателно съмнение в автентичността на отчетените резултати и   последващият съдебен контрол  е единствена възможност за изясняването на възникналите въпроси. Нуждата от специални знания, както  и липсата на публична информация по така поставените въпроси налага и назначаване на експертиза, в рамките на която вещи лица, притежаващи професионална компетентност в областта на компютърните технологии, след като се запознаят с техническото описание на програмния продукт, с доклада от извършения одит на сигурността му и с данните за изпълнението на отправените препоръки, да дадат заключение дали използваната при провеждането на изборите информационна система съответства на установените в ЗСВ и Правилата гаранции за осигуряване на тайната на гласуването и честно отчитане на резултатите от дистанционното електронно гласуване, като съответстващи на действително подадените гласове и без възможност за манипулирането им чрез нерегламентирана намеса.

3. Предоставяне на необосновано големи правомощия на административните ръководители чрез ролята им на „посредник“ в прекия и таен вот.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и ал. 5 от Правилата установяват упражняването на избирателното право като функция от действия, които следва да бъдат извършени от административните ръководители: зареждането в информационната система за електронен избор на сканирано копие от попълнената и подписана от всеки магистрат декларация за избор на начин на гласуване, отбелязване в същата система на поредния номер на получения от съответния магистрат талон за гласуване, което е предпоставката за активиране на така отбелязаните талони.

Тази засилена роля на административните ръководители поставя магистратите в зависимост от тях и води до следните пороци в процедурата:

3.1. Липса на гаранции, че вотът е таен, тъй като чл.11, ал.2 от Правилата предоставя възможност за свързване на уникалния пореден номер на талона и съответно уникалния код за гласуване с конкретен съдия.  Съмненията в тайната на вота са едно от обясненията за големия брой негласували съдии.

3.2. Липса на гаранции, че вотът е личен. Цитираните разпоредби от Правилата дават възможност административният ръководител да разполага с информация както дали съдията е избрал електронния вот, така и дали това ще бъде упражнено. При информация, че магистратът не желае или няма възможност да упражни правото си на електронен вот (например поради пътуване в чужбина), на практика няма пречка това право да бъде упражнено от всеки, който разполага с информация за уникалния код за гласуване, включително и административният ръководител, който по силата на Правилата разполага с него. От пълния стенографски протокол на заседанието на СК на 21.06.2022 се установява, че на членовете на ВСС  е било известно,че в публичното пространство се коментира, че административни ръководители на съдилища събират талони на съдии или се канят да го направят. Няма данни СК на ВСС да е извършила проверка по случая и да са предприети конкретни действия, за да се предотврати тази злоупотреба.

3.3. Ограничаване или затрудняване на избирателното право на магистратите, избрали да гласуват електронно. В хода на изборния процес се установиха пропуски от страна на административни ръководители да заредят в информационната система за електронен избор  сканираните декларации за избор на начин на гласуване  на съдиите, както и да отбележат в срока по чл. 11, ал. 2 от Правилата поредните номера на получените талони.

Пример за това е пропускът на председателя на Софийски градски съд да зареди в информационната система за електронен избор сканираните декларации на около 100 съдии от съда, както и да отбележи в срока по чл. 11, ал. 2 от Правилата поредните номера на получените талони. Доколкото този пропуск беше забелязан няколко дни преди първия ден от избора, бяха предприети необходимите мерки, без които талоните на 85 от съдиите от СГС, избрали гласуване чрез информационната система не биха били активирани и същите не биха могли да гласуват по избрания от тях начин.  От публичния пълен стенографски протокол на заседанието на СК на 21.06.2022 г. е видно, че с решение 27.1. е възложено на администрацията на ВСС „да осигури техническа възможност на административния ръководител на Софийски градски съд за въвеждане в системата за електронен избор за всеки магистрат избрания от него начин на гласуване, както и сканирани изображения на попълнените и подписани декларации по чл. 6, ал. 2, съгласно изискването на чл. 6, ал. 3 от Правилата за провеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Приети с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 7/17.02.2022г.) в срок до 23.06.2022 г., включително“.

В първия ден от избора, на 25.06.2022 г. стана известно, че пропуски да извършат необходимите действия за активиране на получени талони от съдии, избрали да гласуват дистанционно чрез информационната система, са допуснали и председателите на други съдилища – РС Луковит, РС Стара Загора, РС Елхово. В резултат на това 24 съдии от тези съдилища бяха принудени да пътуват до гр. София, където след подаване на декларации, бяха допуснати да гласуват с хартиени бюлетини, след дописването им в съответния избирателен списък и заличаването им от списъка на избралите гласуване чрез информационната система. Голяма част от тези съдии обаче нямаха възможност да останат и за следващия изборен ден в гр. София, за да гласуват по единствения възможен начин. Видно е от протокола за проведения избор на 26.06.2022 г. на Избирателна секция № 1, че в същия ден са гласували 26 съдии по-малко в сравнение с гласувалите с хартиени бюлетини на 25.06.2022 г.

Така установените в хода на изборния процес обстоятелства, съпоставени с установения от изборните протоколи факт, че не е отчетено да са гласували повече от 35 % от съдиите, избрали да използват информационната система за избор, изискват изясняване на въпроса каква част от получените талони за дистанционно електронно гласуване са били активирани, доколкото е възможно и председателите на други съдилища, освен станалите публично известни, да са пропуснали да извършат необходимите действия за активиране на съответните талони.

Доколкото не е публично достъпна, включително и за съдиите, информацията каква част от талоните са били активирани по реда на чл. 11, ал. 5 от Правилата, доказателства за това следва да бъдат събрани в настоящото производство, за да се установи дали и други съдии, освен тези от посочените по-горе съдилища са били поставени в невъзможност да осъществят правото си на глас по избрания от тях начин. Изясняването на тези обстоятелства би направило възможно установяването на точния брой на съдиите, които не по своя вина не са могли да осъществят активното си избирателно право по избрания от тях начин на гласуване и как това се е отразило на изборните резултати.

 

4. Провеждане на изборната процедура по вътрешни правила, които противоречат на нормативен акт от по-горна степен и съответно са неприложими на основание чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове и чл.5, ал.1 от АПК.

Правният характер на Правилата и редът за тяхното оспорване вече е бил предмет на обсъждане от Върховния административен съд. С  Определение № 10656 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2021 г., VI о.,  по повод изрично атакуване на предходните Правила, приети от Пленума,  ВАС приема, че „Това са вътрешнослужебни актове, издадени при упражняване на оперативната самостоятелност на Пленума на ВСС по прилагане на ЗСВ и постигане на целите му, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол.“, както и че „Тези правила са насочени към съдиите, прокурорите и следователите, и уреждат въпроси от технически и правен характер във връзка с изборите за членове на ВСС. Това са вътрешни правила, които са свързани с конституиране на орган на съдебната власт. Те нямат външна насоченост, а имат за цел да обезпечат кадровото функционирането на съдебната система. Тези правила не засягат права и интереси на граждани и юридически лица извън структурата на органа. Поради това същите не подлежат на самостоятелно оспорване по реда на АПК- чл. 2 АПК. Може да бъде извършена преценка по чл. 5 АПК във връзка с преценката за законосъобразността на друг административен акт издаден въз основа на тях. В такъв смисъл е и решение № 21 от 26.10.1995 г. на КС на РБ по конст. дело № 18/1995 г., с което съгласно чл. 120 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително и вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.“

Тези изводи са приложими mutatis mutandis и към актуалните Правила.

Изложените по-горе съображения обосновават извод, че съответствието на разпоредбата на чл.11, ал.2 от Правилата с нормата  на чл.20, ал.2 от ЗСВ  подлежи на преценка не само в настоящото производство, но и в производството по издаване на обжалвания акт и би следвало да не се прилага на основание чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове и чл.5, ал.1 от АПК, а прилагането й въпреки това представлява съществено нарушение, тъй като влияе пряко на крайния резултат. Решението на Избирателната комисия не може да се обосновава само на проверка за формално спазване на Правилата, а следва да държи  сметка за съответствието им със закона и при открито противоречие тяхното приложене да бъде изключено.

Доколкото целият изборен процес е проведен въз основа на Правилата при прилагане на чл.11, ал.2 и чрез информационна система за електронен избор, която не е съгласувана по законоустановения ред,  то е налице съществен порок на изборната процедура, който е достатъчно основание съгласно чл.146, т.3 от АПК за обявяване на избора за незаконен и повторното му провеждане при отстраняване на нарушенията.

 

ІІ.Противоречие с материалноправните разпоредби на закона

 

Допуснатите съществени процесуални нарушения водят до нарушаване на материалноправната норма на чл.20, ал.2 от ЗСВ, която императивно разпорежда гласуването да е пряко и тайно.

Оспореното решение на Избирателната комисия не отчита съществените процесуални нарушения, изразени чрез фактически и правни действия  и бездействие на ВСС преди откриването на изборната процедура, посочени по-горе, както и противоречието на чл.11, ал.2 и ал.5 от Правилата  с чл.20, ал.2 от ЗСВ, което го прави незаконосъобразно  на основание чл.146, т.4 от АПК.

 

ІІІ. Несъответствие с целта на закона

 

Целта на прекия избор на професионалната квота на ВСС е да укрепи независимостта на съдебната власт чрез личното и тайно свободно волеизявление на отделния магистрат. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№ 554-01-103 от 26.05.2015 г., 43-то НС), довели до въвеждането на прекия избор на членовете на ВСС от магистратските квоти с радпоредбата на чл.130а ал.3 от Конституцията, законодателят изрично посочва целта на въвеждането на прекия избор да се съобразят европейските стандарти  и препоръки за организация на съдебната власт.

Разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗСВ определя ВСС като орган, който трябва да отстоява независимостта на съдебната власт, а прозрачността и честността на целия изборен процес са дефинирани като цел на Правилата – чл.2, ал.1, т.4.

Създадената организация за гласуване, посочените по-горе действия и бездействия на ВСС, не постигат целта на закона да осигурят честен  и демократичен избор – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.

 

Петитум:

 

По изложените съображения молим да отмените  Решение по чл.29н, ал.3 от ЗСВ от 26.06.2022 г. на Избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите като незаконосъобразно и да задължите ВСС да проведе на нов избор след отстраняване на нарушенията при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

Считаме, че решението на Избирателната комисия по чл.29л, ал.4  от 25.06.2022г. не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл.21, ал.5 от АПК, тъй като е част от производството по издаване на окночателния акт, с който се обявава изборният резултат. При  условията на евентуалност, ако съдебният състав счита, че това решение подлежи на самостоятелен съдебен контрол, молим да приемете настоящата жалба като подадена и срещу него на същите повдигнати основания.

Приложени са и  множество доказателствени искания.