За втори път: Валери Симеонов е осъден да плати по 8000 лв. на Антон Хекимян и Венелин Попов за клеветничество

С изказването си в предаването „Сутрешен блок“ по БНТ през 2020 г. бившият  вицепремиер Валери Симеонов противоправно е наклеветил  журналистите Антон Хекимян и Венелин Попов, като им е приписал престъплението “ корупция“. Това се казва в решение на Апелативен съд София, който потвърждава осъждането на Симеонов от СГС за непозволено  увреждане по чл. 45 от ЗЗД  и задължението да плати обезщетение от по 8000 на двамата.

На 11 февруари 2020 г. тогавашният депутат от „Обединени патриоти“ Валери Симеонов гостува в сутрешния блок по БНТ.  Водещата му задава въпроса дали може да излезе някой корумпиран политик от скандала с Васил Божков, а Симеонов обръща темата към телевизионните водещи.  Журналистиката от БНТ го пита дали той знае за корумпиран телевизионен водещ в България, на който въпрос Симеонов отговоря с думите: „Ама наистина ли не знаете?“ Следва обяснението му: „Ето ви го един Антон Хекимян. Вижте, с имена говоря. Ето ви го един Венелин Петков.  Сега ме гледате и в погледа ви говори: „Ма що казвате имена на мои колеги?“

Продължава: Какви са тези, на които им е казано на 15 декември цялата история  за престъпната схема на Божков  с ощетяване на държавата със стотици милиони, и те са си мълчали!? Аз бих пратил прокуратурата при тях, да ги разпита“, а също и „Има закон, има Наказателен кодекс. Всеки, който знае за престъпление е длъжен да докладва на съответните институции. Защо не са го направили?“.

През декември 2019 г. Цветомир Найденов, дългоодишен сдружник на Васил  Божков осъществи връзка с журналистите от бТВ,  за да им разкаже за сигналите си срещу Божков, но телевизията тогава не съобщи за това. Именно тази среща дава повод на Валери Симеонов да отприщи атаката срещу неудобната медията. В началото на  2020 г. широко обсъждано беше делото срещу Васил Божков, неговото бягство в Дубай и одържавяването на лотарийния му бизнес.  Водещ политически говорител на управляващата коалиция срещу Божков и лотарията му беше именно Валери Симеонов.

Думите на Валери Симеонов по БНТ получиха сериозен отзвук в  медиите, а Венелин Петков и Антон Хекимян заведоха гражданско дело за непозволено увреждане срещу бившия депутат.  Посочиха, че ответникът е повторил обвиненията в последващи негови публични изявления пред други медии, вклюително и в Народното събрание.

СГС бе категоричен, че  с тези си изказвания ответникът Сименов  e “  приписал престъпление на двамата журналисти, изразяващо се в това, че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация“

В жалбата си пред  Апелативния съд Валери Симеонов твърди, че не е изричал фразата „корумпираните“ по адрес на журналистите.  Оспорва присъденото обезщетение, което намира за „прекомерно високо“, а отделно от това недължимо, тъй като ищците са премълчали, станала им известна информация за извършени престъпления и иска  решението на СГС да бъде отменено, а исковата претенция – отхвърлена.

Съдът: Симеонов е приписал престъпление на журналистите

В мотивите си Софийският апелативен съд пространно обсъжда гранците на  свободата на словото, нейните ограничения, практиката на ЕСПЧ и ВКС  и характеристиките на непозволеното  увреждане.

„Колизията между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите чрез поставените граници в горепосочените правни норми може да бъде решена само след конкретна преценка по всеки отделен случай, при съпоставяне и намиране на справедливия баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес (правото на информираност на обществото) и необходимостта от защита на личните права на чест, достойнство и добро име„, казва АС.

В конкретния случай съдът стига до извода, че „с изказването си в предаването по БНТ, ответника (Валери Сименов ) е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „препише престъпление“ корупция„.

Съдът посочва, че приписването на въпросното престъпление е  осъществено чрез няколко отговори и риторични въпроси, „които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност“ недвусмислено сочат, че ищците Анатон Хекимян и Венелин Попов са корумпирани, а причината за това е твърдението на Валери Сименов,  че  умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от трето лице, за извършени престъпления.

Съдиите са анализирали подробно записите по делото, въз основа на които е изготвена и техническата експертиза, от които се установява, че в разговора с водещата Сименов й задава риторичен въпрос: „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата, че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който ответника отговаря дословно: „Ето Ви го един Антон Хекимян.. Вижте, с имена говоря. Ето Ви го един Венелин Попов.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?“.

Внушението на тези реплики от страна на бившето вице, е  че има корумпирани журналисти и ако водещата  не знае за такива, той й казва, че такива са именно ищците по делото, санализират съдиите.

„С тези си изказвания ответникът е преписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това, че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация“, пише в мотивите. Апелативните съдии посочват,  че по делото няма събрани доказателства Хекимян и Петков да са признавани за виновни за извършване на корупционни действия,  за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Поведението на ответника във въпросното предаване е в нарушение на чл.10, пар.2 от КЗЧПОС, чл.39, ал.2 и чл.32, ал.1 от Конституцията на РБ и поради това е противоправно, заключава съдът и  потвърждава осъждането на бившия вицепремиер  Валери Симеонов.  Заради уронване на доброто име в обществото и сред колегите, той трябва да плати по 8000 лв. на всеки един от двамата журналисти, заедно със законната лихва до окончателното издължаване.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС.

Из мотивите на САС

(..) EСПЧ приема в своята практика, че свободата на словото като една от основите на демократичното общество се прилага не само към „информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават (дело Хендисайд срещу Обединеното кралство (Handyside v. the UNited Kingdom, А-24/). В решенията по делото Лингенс срещу Австрия (Lingens v. Austria, А-103) и по делото Обершлик срещу Австрия (Oberschlick v.Austria, A-204)  е разгледан справедливия баланс между свободата на словото в контекста на правото на обществото да бъде информирано и защитата на репутацията на гражданите, както и границите на допустимата критика по отношение на политиците в това
им качество, които са приети за по-широки, отколкото за частните лица.

„За разлика от последните, политикът съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави публични изявления, допускащи критика.“ Същевременно е посочено, че чл.10, пар.2 от КЗЧПОС дава възможност за защита репутацията на другите, т.е. на всички, вкл. на политиците, дори когато те не действат като частни лица, като в тези случаи, изискванията за такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите на откритата дискусия по
политически въпроси.

Направено е разграничение между изразяване на фактически твърдения и оценки (мнения), като е посочено, че докато съществуването на фактите може да бъде доказано, истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване и поставянето на изискване за доказване истинността на оценъчни съждения нарушава самата свобода на изразяване на мнение, която е съществен елемент на правото, гарантирано от чл.10 от КЗЧПОС.
В решението си от 14 февруари, 2008 г., по делото Р. И. срещу България, Пето отделение на ЕСПЧ посочва, че чл.10 от КЗЧПОС все пак не гарантира изцяло неограничена свобода на изразяване дори по отношение на печатното покритие на въпроси от особено обществено значение и политически фигури.

Според пар.2 на чл.10, упражняването на тази свобода се придружава от „задължения и отговорности“, които придобиват значение, когато става
въпрос за атака срещу репутацията на именити личности и подценяване „правата на други“.

В конкретния случай, с изказването си в предаването по БНТ, ответника е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „препише престъпление“ корупция(..)