Последни новини
Home / Законът / БАПЧ: Преследването на безделничеството, пpocтитyцията и пpocията е неактуално решение от надживяни времена

БАПЧ: Преследването на безделничеството, пpocтитyцията и пpocията е неактуално решение от надживяни времена

Defakto.bg

В становище до Конституционния съд  Български адвокати за правата на човека изразяват подкрепа към искането на главния прокурор за обявяване на противоконституционност на чл. 329 от НК, по който се наказват бeздeлничecтвoтo, пpocтитyциятa, cвoдничecтвoтo,  пpocиятa.  Текстът  глacи, чe „пълнoлeтнo paбoтocпocoбнo лицe, ĸoeтo пpoдължитeлнo вpeмe нe ce зaнимaвa c oбщecтвeнoпoлeзeн тpyд, ĸaтo пoлyчaвa нeтpyдoви дoxoди пo нeпoзвoлeн или нeмopaлeн нaчин, ce нaĸaзвa c лишaвaнe oт cвoбoдa дo двe гoдини или c пpoбaция„. Bтopaтa aлинeя peглaмeнтиpa, чe „ĸoйтo cиcтeмнo ce зaнимaвa c пpocия, ce нaĸaзвa c пpoбaция зa cpoĸ дo двe гoдини“. Cпopeд гл. прокурор paзпopeдбaтa пpoтивopeчи нa пpaвoтo нa тpyд нa гpaждaнитe и нa пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa и пp. Πoдчepтвa, чe  чл. 329 e твъpдe ocтapял и нe cъoтвeтcтвa нa peaлнитe oбщecтвeнo-иĸoнoмичecĸи ycлoвия в cтpaнaтa.

Де Факто публикува  cтaнoвищe нa  доц. д-p Юлиaнa Maтeeвa, според което наказателното преследване на безделничеството, проституцията и просиятая няма опора в конституцията.

Адвокат Наташа Добрева
Адвокат Стоян Мадин

Сега ви предлагаме позицията на  Български адвокати за правата на човека, изготвена от адвокатите Наташа Добрева и Стоян Мадин, които мотивират противоконституционност на остарялата разпоредба.  Ето и аргументите им:

Противоречие с чл. 48, ал. 3 от Конституцията: 

„Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.“

Разпоредбата на чл. 329 от НК е приета през 1968 г и тя предвижда наказание за всяко „пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин4′.  Тази разпоредба  е създавана при действието на изцяло друга нормативна среда, поради което  не може да се приеме, че е относима и приложима й към настоящия момент.  Съгласно чл. 73 от Конституция на НРБ (отм. ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г. ) действаща към момента на създаване на разпоредбата на чл. 329 от НК, „Трудът е дълг и  въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд й да работи според свойте сили и способности“ .  Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите /4 По-нататък, съгласно чл. 59 от Конституцията на НРБ „всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация“.  „Изпълнението на трудовите задължения е въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество.“

По време на комунистическия режим, държавните органи и обществените организации са задължени с Постановление № 136 на Министерски съвет от 31.12.1974 г. да осигуряват работа на младежите от 15 до 30-годишна възраст съобразно техните способности и да им съдействат за придобиване на подходяща квалификация. Когато пълнолетни трудоспособни лица не участват в тази система, а получават доходи от своите родители или от други близки чрез изнудване, насилие, заплашване или по други начини, отговарят по чл. 329 НК, защото начинът на получаването им е неморален.  Съгласно Тълкувателно Решение № 29/29.11 1984г по тд. № 20/84г. на ОСНК ,,[н]е е общественополезен трудът, който се полага в забранени професии или дейности, като незаконна търговия, предприемачество, комисионерство, спекула, хазарт и др.“  Лицата, на които е наложена мярката задължително заселване по чл. 40а от Закона за народната милиция (отм., ДВ, бр. 109 от 28.12.1993 г.) са длъжни да полагат общественополезен труд, тъй като това е целта, която се преследва с настаняването им извън населеното място, където живеят. Те трябва да привикнат да се трудят и чрез труд да изкарва прехраната си. Ако без основателни причини откажат да работят, осъществяват състава на чл. 329 НК, тъй като с поведението си показват, че принудителното им настаняване не е постигнало целйте си.

Очевидно е, че това са надживяни обществени отношения и принципни положения, напълно неприложими в актуалния живот на страната ни. В сега действащата норматйвна уредба няма задължение на гражданите за полагане на труд, както й съответното на това задължение на държавните органи да осигурят възможност за полагането му . Упражняването на труд е право, въпрос на избор.1 Следователно, преценката затова налице ли е възможност за полагане на труд от страна на безспорно пълнолетно и трудоспособно лице, следва да бъде направена като бъдат взети предвид действащите към настоящия момент икономически реалности. Поради това, с извършването на дейност, която не е изрично забранена от законодателството на Република България, не може да се осъществят съставите на престъпленията по чл. 329 от НК.

Противоречие с чл. 56 от Конституцията:

„Всеки гражданин има право на защита“ във връзка с Член 13 от КЗПЧОС – право на ефективни правни средства за защита.

Жертвите на престъпления имат право на ефективни правни средства за защита, каквито са участието им в качество на пострадало лице и частен обвинител в наказателното производство и претенцията им за обезщетение на вредите от престъплението – чл. 84 от НПК и чл. 14 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.

Разпоредбата на чл. 329 от НК нарушава правото на жертвите на трафик на хора да претендират обезщетение за имуществените вреди от престъплението. Според съдебната практика, такъв иск е или недопустим2, или неоснователен3, поради противоречие с чл. 329 от НК.

Поддържането на „доктрината за незаконност“ на доходите от експлоатацията на проституцията и просията върви срещу по-огромния обществено-политически интерес от борба с трафика на хора и защита на неговите жертви, включително от нееднакво третиране е пострадали от други престъпления.4 Противоречието на чл. 329 от НК с чл. 56 от Конституцията във вр. с член 13 от КЗПЧОС е предмет на Жалба № 18269/18 пред ЕСПЧ по делото Wс/у България.5 По това дело, експертите от работната група по трафик на хора към Съвета на Европа представиха становище до ЕСПЧ, в което отбелязаха, че правото само в 2 от 46-те държави-членки на СЕ не позволява на жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация да претендират обезщетение за имуществени вреди от престъплението – България й Малта.  Експертите заключиха, че „да се отказва на пострадалите от сексуална експлоатация обезщетение от техните трафиканти за загубената печалба, тъй като проституцията се счита за незаконна, неморална или нежелателна, ще противоречи на предмета и целта на международните инструменти създадени да предоставят ефективна защита на жертвите на всички форми на трафик на хора, по-спецrално член 15 от Конвенцията за борба с трафика на хора. Определяйки въпроса с обезщетението за загубена печалба, решаващ проблем е не дали проституцията е незаконна или представлява нежелана дейност, вредна за обществото, а коя правна възможност ще даде по-добра и по-ефективна защита на жертвите на трафик на хора/’6 Още през 2015 г, след посещение в България, експертите от тази работна група препоръчаха отмяната на чл. 329 от НК.7 В проекта на нов Наказателен кодекс от 2013 г .престъплението, предвидено в чл. 329 от НК, е премахнато.

По изложените съображения, считаме, че разпоредбата на чл. 329 от Наказателния кодекс е в противоречие с чл. 48, ал. 3 и чл. 56 от Конституцията. Молим да се произнесете с решение, което обявява това противоречие.

1 Решение № 1 ot 31.01.2017 г. на КС на РБ по к.д. № 6/2016 г.Приложения: 1 бр.
Встъпване на трето лице по дело Wс/у България на ЕСПЧ, Работна група от експерти по трафик на хора към Съвет на Европа, 03.09.2021г, 7 стр.
2 Определение от 19.03J014r на Софийски районен съд, 104 с-в, по нохд. № 9403/13.
3 Решение № 160 от 30.10.2014г по внохд 555/2014 на Окръжен съд Русе; Решение от 5.12.2017г по внохд № 3947/17 на Софийски градски съд HO IX въззйвен с-в; Решение № 20025572 от 29.03.2022г на*Софийски районен съд, 176 с-в, по гр.д. № 64718/2019.
4 Върховен съд на Великобритания, решение от 2014г по делото Houriga (Appellant) v. Allen and another (Respondent), цитирано във втория доклад на ГРЕТА за Великобритания, параграф 239.
5 http$://hudoc.echrxoe;int/eng?i=001-210388

About De Fakto

Проверете също

Зам.министър Мария Павлова: Европейските делегирани прокурори сами избраха празната сграда на „Раковски“ 134

От Министерството на правосъдието обявиха, че европейските делегирани прокурори сами са избрали да бъдат настанени …

Военният министър забрани на военните алкохол и наркотици в служебното време

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов издаде  заповед, с която се забранява в служебно време …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.