DeFakto.bg DeFakto.bg
Тричленка на ВАС отхвърли жалбата на министъра на правосъдието срещу отказа на Прокурорската колегия от 23 март т.г. да наложи дисциплинарно наказание на прокурора Димитър Франтишек Петров – за неизпъленние на служебни задържения и накърняване на престижа на съдебната власт по казуса с „Осемте джудета“.
Съдиите Георги Георгиев, председател, Юлия Тодорова и Десислава Стоева потвърждават отказа на Прокурорската колегия да наложи дисциплинарно наказание на Димитър Франтишек Петров с аргумента, че не е доказано, че е нарушил задължението си по служба и Етичния кодекс на магистратите.
„От проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Димитър Петров с поведението си и в това си качество, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел„.
През декември м.г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) образува дисциплинарни производства срещу трима прокурори, работили по казуса „Осемте джуджета“. Става дума за обвинителите Димитър Франтишек Петров от Специализираната прокуратура, както и Мария Николова и Нели Славова от Софийската районна прокуратура, командировани в СП. Това се случи след като на 11 ноември м.г. министърът на правосъдието Иван Демерджиев предложи на ПК на ВСС да образува дисциплинарки срещу тримата заради техни действия, описани в разследването на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“, известно като „Осемте джуджета“. Тогава стана ясно, че става дума за „доста неприятни действия, извършени в болнично заведение с разрешението и санкцията на тези трима прокурори, допускани са нотариуси, които са извършвали разпоредителни сделки“.
В поредица интервюта в разследването „Осемте джуджета“ бизнесменът Илия Златанов и синът му Явор описваха пред „Антикорупционен фронт“, че са станали жертва на висши представители на прокуратурата и на бившия следовател Петьо Петров в схема за завземане на бизнеса и имуществото им. Първоначално Илия Златанов потърсил съдействие от Петров, защото бил в конфликт със сина си Явор и искал да си върне активи, които той му присвоил. Вместо помощ обаче, Златанов твърди, че Петров със съдействието на представители на МВР, прокуратурата и охранителната фирма „Делта гард“ присвоили имуществото и бизнеса им в групата „Изамет“, за което бащата и синът спорели.
Докато е бил задържан, Явор Златанов изпада в критично състояние, откарват го в болница, където губи единия си бъбрек, а другият е силно увреден. И “ решава“ да се раздели с многомилионния си бизнес: в рамките на тези събития и на болничния престой започва да се разпорежда със свое имущество – прехвърля активи именно от болницата. Конфликтът бе в това, че въпросните действия са извръшени в болнично заведение след разрешения от посочените трима прокурори. Според Иван Демерджиев, тогава правосъден министър, нито един закон не допуска прокурор да позволява посещение на нотариус при задържан в болницата. Това може да става само в ареста – и то е при ясно формулирани конкретни обстоятелства, категоричен бе министърът. „Не е посочено в акта и на тримата прокурори – какви са причините, които налагат това посещение? Няма никаква мотивация какво налага този нотариус да отиде там.“, каза още той.
След като на 22 март т.г. ПК отказа да наложи дисциплинарно наказание на Димитър Франтишек Петров с аргумента, че твърдяното нарушение не е доказано, в жалбата си до съда министърът изтъква, че Явор Златанов е изложил твърдения за извършени корупционни действия от прокурори по воденото срещу него наказателно производство, като в детайли обяснява как му е позволено да се лекува в болнично заведение и да бъде посетен от нотариус за извършване на удостоверителни действия, включително и подписване на документи за прехвърляне на дялове от собствените му фирми.
За участие в случая на прокурор Петров, свидетелства главен комисар И. Йорданов – главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чиито подчинени са отговаряли за охраната на Златанов. Един от тях инспектор С. Славов разговарял с прокурор Ангел Кънев по повод получено писмено разпореждане от прокурор – „лицето Я. Златанов да бъде посетено от нотариус и да подпише документи в УМБАЛ „Лозенец“.
„…По този повод инспектор Славов провел телефонен разговор с прокурор А. Кънев от СП, осъществяващ надзор за законност е ареста на „М-р Г. Векилски“ № 2. Същият му предал, че ще проведе разговор с ръководителя на Специализираната прокуратура — Д. Петров, за което ще го уведоми. При върнатото обаждане от страна на прокурор Кънев, същият уверил инспектор Славов в това, че прокурор Д. Петров знае за прехвърлянето на фирми, които били запорирани, поради което разпореждането на прокурор М. Борисова следва да бъде изпълнено. “ Не били налице пречки да бъде изпълнено разпореждането на прокурора за посещението на нотариус, тъй като тези фирми били запорирани.
Изнесените в доклада твърдения за проведен разговор между прокурор Кънев и инспектор Славов, на който е станало известно, че прокурор Петров знае за това посещение, не са доказани в хода на дисциплинарното производство, приема съдът заключенията на ПК. Показанията на свидетеля Славов, на който се базира основната част на доклада на комисар Йорданов, не са кредитирани от дисциплинарния състав, защото са противоречиви, смятат съдиите.
От анализа на свидетелствата на прокурорите Ангел Кънев и Димитър Петров, дисциплинарният състав е приел, че двамата се познават и често са говорели по служба, но не са обсъждали въпроси, свързани с обвиняемия Я. Златанов, посочва съдебният състав.
Недоказан остана и правнорелевантният факт, че прокурор Д. Петров е дал устни разпореждания във връзка със случилото се в болницата на 20.03.2020 г., както, и че по този начин са нарушени установения ред и условия за посещение на нотариус, е записано в мотивите. Изтъкната е и проверка на ИВСС, приключила със становище, че в случая няма нарушения.
„От проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че прокурор Д. Петров с поведението, е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ в предметните предели на предложението на министъра на правосъдието, поради което органът правилно не го е наказал и е приложил правилно материалния закон, в съответствие с неговата цел„. Така, че няма никакви основания за неговата отмяна, заключава съдът.
Изглежда напразно Иван Демерджиев се тревожеше, че подобни информации за действия на магистрати накърняват общественото доверие в работата на прокуратурата и водят до отрицателна оценка за професионалния морал на магистрата и престижа на съдебната власт.
Очевидно е – всичко си ни е наред.
Решението може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на ВАС.
