Последни новини
Home / Актуално / За Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. – делнично

За Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. – делнично

Defakto.bg

 

Доц. Наталия Киселова

Наталия Киселова

 

Действащата ни Конституция навлиза в четвъртото си десетилетие.  Отминаха времената, в които се правеха официални чествания, четяха се декларации от парламентарната трибуна, провеждаха се дълги научни конференции. Честванията постепенно намаляха с годините и вече са заглъхват. Това е разбираемо. Т. нар. ни „политически елит“ няма общо със създаването и налагането на Конституцията като политически и правен акт.

Като във виц – само група учени се сещат за годишнината. Студентите, които вече изучават Конституционно право, са рожби на 21-ви век и нямат спомени за времето „преди Борисов“. За тях Конституцията не е обагрена с противоречията на 90-те години на 20-ви в. между леви и десни. За тях не партиите, а проектите участват в политиката. Правото на протест за 20-годишните е основно човешко право, а не мирното участие в събрания, митинги и манифестации.

За „политическият ни елит“ на власт и в опозиция Конституцията е документ, с ранг на закон или в краен случай – на правилник /нали и Народното събрание работи по Правилник?!/.  Това им разбиране проличава и от публичните им изяви. През изминалото десетилетие много елегантно се заобикаляха Върховния административен съд (при оспорване на подзаконови нормативни актове) и Конституционния съд (при сезиране за противоконституционност на парламентарен акт) – изменяше се / отменяше се акта, докато тече производството пред съответния съд. Промяна на дума или отмяна на спорната разпоредба и производството се прекратява поради отпаднал предмет. Няма решение на ВАС или на конституционната юрисдикция следователно управлението ни е в съответствие с правовата държава. Пресните сезирания пред Конституционния съд също показват недобра тенденция. Ако от 2009 до 2021 г. Народното събрание се отказваше от свои законодателни правомощия и развързваше ръцете на изпълнителната власт за подзаконова уредба, то през 2022 г. сме свидетели отново на  размиване на границите в нормотворческата компетентност между законодателната и изпълнителната власт, но този пък на прехвърляне на политическата отговорност от правителството към парламента.

В момента дежурната фраза „има решение на Народното събрание“ се чува от устите на парламентаристи и членове на правителството в оставка като оправдание за всяка критика.

Имах и имам професионалният шанс и житейски късмет да работа с някои от „анонимните автори на Конституцията“ (по израза на един от тях – чл.-кор. проф. д-р Стефан Стойчев) в Юридическия факултет. За какво става дума? В деловодството на 7-то Велико Народно събрание постъпват 15 цялостни проекта – на политически партии, на части лица и на специалисти – юристи. Но проектът на „експертите“ – юристи от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и от Института за държавата и правото при БАН (проф. Живко Миланов, проф. Стефан Стойчев, проф. Кино Лазаров, проф. Евгени Танчев, Любен Кулишев, доц. /по-късно проф./ Снежана Начева, доц. /по-късно проф./ Емилия Друмева и доц. Красен Стойчев) е основата, върху която се изработва действащата днес Конституция. Да не пропускаме също така участието на юристите експерти проф. Нено Неновски и проф. Васил Мръчков и депутати като проф. Велко Вълканов и Петър Корнажев.

Годишнината, макар и не юбилейна, винаги повдига въпроса за промени в Конституцията. Само през последните 2 години какви заявки бяха направени – от козметични през радикални промени в нейните текстове до предложението за изцяло нов Основен закон. Ставаме свидетели на конституционен популизъм, защото конституционната ревизия се оказва първото и последното убежище за всеки политик. Конституцията е пречка пред борбата за по-добър живот, за справедливост, за нарушения баланс на властите, и още, и още.  Проблемите на конституционната уредба сигурно не са малко, но те не са пречка пред нормалното функциониране на публичните институции и на структурите на гражданското общество. Защо тогава в България нещата не потръгнаха така както в другите страни от Централна и Източна Европа, с които наченахме политически и икономически преход?

Отговорът е кратък, но звучи като присъда: непознаване и неспазване на правилата (от движението по пътищата през обществените поръчки и международните отношения). Затова, български граждани, четете Конституцията всеки ден, а не само на 16 април или на 12 юли!

 

About De Fakto

Проверете също

Антон Станков: След решението за мандатите, съдиите Гроздан Илиев и Анастас Анастасов трябва да се върнат автоматично в КС

„Конституционният съд си вкара страхотен автогол, защото се опита да компенсира липсата на политическа воля за …

Обвиниха Димитър Любенов в умишлено причиняване на смърт на Околовръстното, а не по непредпазливост

Софийска градска прокуратура измени обвинението на Димитър Любенов, привлечен към наказателна отговорност за пътнотранспортното произшествие …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.