Съдебната власт е като огледало на това, което се случва в страната от години, а именно постигането на недемократични цели с демократични средства. В случая (изборите за членове на ВСС) имаме едни процедури, които бяха проведени по всички правила и въпреки това, човек няма усещането за реална промяна, а по-скоро за още повече от същото. Това казва в интервю за БТА* Биляна Гяурова – Вегертседер – директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Независимостта на съдебната власт също вече се превръща в абсолют, който се използва като извинение и аргументиране срещу всеки, който се опита да повдигне болните за системата въпроси. Този тежък конформизъм на съдебната ни власт е може би най-тежката последица на прехода, защото като носители на държавната власт именно магистратите трябва да бъдат пример за висока обществена ангажираност, посочва тя.
Пълният текст на интервюто:
Приключиха изборите за членове на ВСС от квотата на магистратите. БИПИ беше сред наблюдателите на този процес. Какво показва вашият анализ?
Съдебната власт е като огледало на това, което се случва в страната от години, а именно постигането на недемократични цели с демократични средства. В случая имаме едни процедури, които бяха проведени по всички правила и въпреки това, човек няма усещането за реална промяна, а по-скоро за още повече от същото. Това до голяма степен се дължи на факта, че при избора на професионалната квота на ВСС, е изключително завишена ролята на административните ръководители по отношение администрирането и управлението на този процес.
Само да припомня, че те са тези, които трябва да регистрират в системата декларациите на заявилите как ще гласуват магистрати, те са и тези, които два дена преди деня на избора трябва да регистрират талоните в системата, за да може съответният магистрат да гласува.
Знаем какво се случи малко преди деня за гласуване в СГС (председателят на съда се беше объркал с пликовете и беше забравил да регистрира съдиите от СГС в системата) и се наложи ВСС да решава възникналия проблем в крачка. На практика една система, която по съществото си трябва да се самоуправлява чрез широко участие, е поставена в зависимост от административните си ръководители, а така е по-лесно да се оказва неправомерно въздействие, което не е добър атестат за състоянието на самата система.
Хубаво е във ВСС да има представители на всички прослойки в съдебната власт, това означава от всички инстанции и нива. Сред новоизбраните няма почти нито един редови магистрат, няма съдия от някоя от двете върховни инстанции; сред съдиите няма и представител от апелативното ниво. Доминират административните ръководители и/или техните заместници.
Както беше споделил един от кандидатите по време на нашата дискусия – „ВСС не е борд на директорите“. Това обаче, повдига и въпроса за носенето на отговорност. Процедурата за избор на административен ръководител не е за подценяване, мандатът на един председател на съд/ръководител на прокуратура е 5 години. Тези хора на практика абдикират от отговорността си на административни ръководители, за да влязат в колективен орган с неясна съдба към момента. Тук има и още нещо – от години знаем, че за административни ръководители не се избират случайни хора или да си го кажем – магистрати, които желаят и ще работят за реална реформа в системата. Единици са такива през годините. Това означава, че при тези избори се играе на сигурно и ако ще има „дразнители“ на статуквото, то те биха могли да дойдат само от парламентарната квота. Надявам се да не съм права.
Голяма част от избраните членове са от съдилища и прокуратури в страната. Какво показва това според вас?
На много места видях коментари от сорта на „провинцията наказа столицата“, „софиянци няма повече да диктуват какво да става в съдебната система“ и т.н. Този подход ми се струва много погрешен, защото внася поредната разделителна линия между магистратите, независимо дали говорим за съдии, прокурори или следователи. А тези разделителни линии бяха съвсем умишлено прокарвани през времето, за да няма спойка сред магистратите. Да припомним само как със закон се въведе различно заплащане за тези, които работят в специализираните съд и прокуратура. Това показва още, че сред тях отсъства усещането за принадлежност към една общност, която по същество е призвана да служи на гражданите и да защитава техните законни права и интереси. Няма отделен закон за съдебната власт за магистратите в столицата и извън нея. Едва ли не се създава усещането, че магистратите, избрани за членове на ВСС, които идват от другите градове в страната ще „цакат“ колегите си от столицата. Парцелирането на „наши“ и „ваши“ не работи за системата, а точно обратното. Магистратите, които работят в София, могат да бъдат много полезни при обсъждането на политики, свързани с натовареност, електронно правосъдие, атестиране. Надявам се новите членове на ВСС да бъдат на ниво поне в това отношение и да не задълбават допълнително в разликите, а да търсят работещи решения за всички магистрати.
А това означава ли, че магистратите, гласували за свои представители по този начин, очакват някой да говори за проблемите по места в съдилищата?
От БИПИ направихме публична дискусия между кандидатите за членове на ВСС от квотата на съдиите. Бяхме задали пет основни теми, които от нашите дългогодишни наблюдения и работа са най-важните за системата – атестации и конкурси, определяне на възнагражденията на магистратите, реформиране на съдебната карта, комуникация между членовете на ВСС и редовите магистрати и командироването. Всеки един от тези въпроси има различни нюанси в зависимост от това дали си съдия в София или някой друг от по-големите градове или си магистрат в по-малко населено място. Ако обаче, конкурсите се провеждат редовно, атестациите се правят по обективни критерии, възнагражденията се определят също на база обективни критерии без селективно изплащане на бонуси, реформирането на съдебната карта излезе извън ВСС, защото е много по-всеобхватно като проблем и командироването от правило се превърне наистина в изключение, то тогава няма да има значение в какво населено място работи магистратът.
И всичко това може да се постигне с една наистина постоянна, добронамерена и открита комуникация между членовете на ВСС и хората, които те представляват. Предстои да видим дали нещо от това ще се реализира в новия състав на ВСС, защото в предизборната кампания всички са много силни на приказки, но когато трябва реално да се върши работа и да се отстояват принципни позиции, и то в един колективен орган с размита отговорност, тогава си проличава кой има гръбнак и характер наистина да го направи.
Ще има ли значение този избор, ако парламентът не излъчи свои представители?
Този избор вече има значение, защото показа колко малко са хората вътре в системата, които искат реална промяна. Има и нещо друго – може би никой вече не иска такава, защото виждаме как през годините магистратите се превръщат в едни занаятчии, за които правораздаването е сведено до попълване на формуляри за посочване на индикатори, отчитащи натовареността и нищо повече. Независимостта на съдебната власт също вече се превръща в абсолют, който се използва като извинение и аргументиране срещу всеки, който се опита да повдигне болните за системата въпроси.
Този тежък конформизъм на съдебната ни власт е може би най-тежката последица на прехода, защото като носители на държавната власт именно магистратите трябва да бъдат пример за висока обществена ангажираност. Не подценявам избраните магистрати, но съм скептична по отношение на работата на бъдещия ВСС – най-вероятно ще видим още повече от същото, а критичните гласове ще бъдат на абсолютния минимум.
Колко фатално може да е за системата, ако няма избран пълен състав за нов ВСС през есента?
Това безспорно ще бъде прецедент, защото до тази година съдебната система винаги е успявала да се справи със срокове, свързани с назначенията на лидерските позиции вътре в нея. Провалите идват, когато изборите се провеждат от органи, които са извън съдебната власт. Може да припомним печално вече известния случай с Инспектората към ВСС, който се избира изцяло от Народното събрание и то с мнозинство от 2/3. Първият състав на ИВСС продължи работа извън мандата си почти две години, настоящият състав на ИВСС работи извън мандат вече повече от 2 години. Главният инспектор Точкова на практика изкара един 7-годишен мандат, такъв, какъвто имат само главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС.
В момента се чака решението на Конституционния съд по казуса ИВСС. В тази връзка, се чуват мнения, че в зависимост от това в каква посока ще бъде решението, ще може то да се приложи по аналогия и за ВСС. Сред колегите юристи няма еднозначно становище по въпроса. Ако ВСС оперира само с новоизбрания състав от професионалната квота, ще имаме пленум от 14 магистрати, който ще бъде в състояние да взема решения от оперативен характер, но няма да може да взема такива, за които се изисква мнозинство от 17 гласа. Това са решения, свързани с избор на нов председател на ВАС или с временно отстраняване на главния прокурор.
От друга страна, нито ЗСВ, нито Конституцията уреждат положение, при което имаме наполовина подмяна на състава на ВСС, т.нар.ротационен принцип, както е в Конституционния съд. Следваща хипотеза е, настоящият състав да продължи да упражнява правомощията си, както го прави в момента ИВСС. Това е ситуацията, която в максимална степен урежда настоящето статукво в съдебната власт, че и извън нея.
При сериозната политическа фрагментация и изискването за мнозинство от 2/3 в парламента за избора на 11 членове на ВСС, както и все по-реалистично изглеждащата възможност за предсрочни избори, е малко вероятно скоро да видим попълване на парламентарната квота. Ако и решението на КС е в „правилната посока“, то ще имаме едно допълнително и много сериозно окопаване.
В този смисъл фатално, може би, не, но силно демотивиращо за част от хората вътре в системата – със сигурност.