ЕК: България все още има нерешени проблеми с върховенството на закона и главния прокурор

Продължават  предизвикателства пред съдебната реформа в България –   това се казва в тазгодишния доклад на Европейската комисия по хоризонталния механизъм за върховенството на закона в частта му за България. Все още  нарастваща загриженост заради функционирането на Висшия съдебен съвет, а необходимостта от решаването на въпроса с неговия състав е от първостепенно значение, е псочено в документа.  При липсата на работещ парламент няма как да бъде избрана политическата квота в кадровия орган, което поставя под заплаха работата на следващия състав. Въпреки, че съдебната квота избра своите представители, не е не е ясно  как ще заработи съветът, ако  няма избор на 11-те от  парламента.

Очаквано като  сериозен проблем, ЕК посочва, липсата на механизъм за контрол на главния прокурор. Комисията напомня, че правителството в София е поело ангажимент в контекста на Плана за възстановяване и устойчивост да създаде ефективен механизъм за отчетност и възможност за наказателно преследване на главния прокурор и неговите заместници. Друг поет ангажимент е да е налице съдебен контрол над решения на прокуратурата да не започва разследвания.По тази темата за отчетността на главния прокурор се бездейства от години. Въпросът в България е висящ от 2009 г., когато ЕСПЧ осъди страната по делото „Колеви срещу България“ и установи липсата на механизъм за независимо разследване на главния  прокурор.  Известно е, че действащото правителство ще предложи той да  бъде разследван от специално посочен за целта съдия, но пък се забави с приемането на закона.   Вероятно тази промяна ще бъде  приета след  нови избори.

Отново е посочена липса на окончателни присъди за корупция по високите етажи на власта.  В документа се подчертава, че остава безпокойството, свързано с просрочения мандат на Инспектората към  Висшия съдебен съвет.

Отсъствието на редовни конкурси при издигането на магистратите, съчетано с прекомерното прилагане на временни премествания (командироване), рискува да даде отражение върху тяхната независимост.  Комисията препоръчва в България да се избягва командироването на магистрати,  процес, смятан за порочна практика от години. Чрез него съдии, прокурори и магистрати лесно могат да бъдат държани в зависимост чрез заплаха, че ще загубят работата си и ще бъдат пратени на друго място.

Препоръчват се  също мерки за проверка на почтеността на полицаите и служителите в съдебната система. Остават и предизвикателствата при дигитализацията на правосъдието.

Все още предизвиква загриженост липсата на ясна регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на държавната реклама, въпреки че са предприети мерки в тази насока, е посочено в доклада.  Съществуващите правни защитни механизми за независимостта на обществените медии съществуват, но не са достатъчни. Посочено е още,че България има конституционни гаранции за свобода на изразяване и редакционна независимост, но липсват ясни правила, с които да се гарантира прозрачно разпределение на публични средства към медиите.

Професионалната обстановка за журналистите слабо се е подобрила през последната година, но остават проблемите като достъп до обществена информация, условия на работа и т.нар. „дела шамари“.

Отправени са шест препоръки към България, пет от които са свързани с правосъдието:

1. Да гарантира навременни нормални конкурси за издигането на съдии, за да бъде избегнато дългосрочното им командироване за заемане на вакантни постове. Трябва да бъдат взети предвид европейските стандарти за командироването на съдии;

2. Да извърши законодателни поправки, насочени към подобреното функциониране на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние;

3. Да предприеме стъпки за подобряване избора на членове на ВСС, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;

4. Да продължи с прилагането на мерки за подобряването на почтеността в държавната администрация, включително по отношение на полицията и съдебната система;

5. Да гарантира, че институционните реформи в антикорупционната комисия и специализираните съдебни власти ще доведат до подобрена ефективност на разследванията и достатъчно преследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.

6. Да подобри прозрачността при разпределянето на държавните реклами, най-вече при рекламите, договорени чрез посредници като медийните агенции.

Правителството: Оценяват високо  волята ни за решаване на ключови проблеми

Комисията оценява високо политическата воля на правителството за решаване на  ключовите проблеми, идентифицирани в първите два доклада по Механизма за върховенство на правото и за изпълнение на международните ангажименти на страната ни. В доклада се подчертава изрично, че реформите в Плана за възстановяване и устойчивост – в т.ч. повишаването на отчетността и отговорността на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказа на прокуратурата да образува наказателно производство са насочени за преодоляване на дългогодишните опасения, посочени в предишните издания на Доклада за върховенството на правото и по Механизма за сътрудничество и оценка.

ЕК ни казва, че безотчетността на главния прокурор предизвиква тревога. В документа е записано, че липсата на възможност за ефективно разследване на обвинител № 1 е дългосрочен проблем. Той е констатиран не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват влиянието му и в двете институции. Будят тревога и структурата и работата на Висшия съдебен съвет. В доклада се изтъква и продължаващата вредна практика за командироване за продължително време на прокурори и съдии, вместо да се организират конкурси за редовни назначения.  ЕК продължава да очаква резултати от борбата с корупцията по високите етажи на властта и преодоляване на политическото влияние над медиите. Комисията подчертава, че все още няма достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи.

В същото време, ЕК отчита желанието на правителството да въведе ефективен механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Положително се оценява и ангажимента на правителството за сътрудничество със Съвета на Европа и Венецианската комисия преди внасянето на съответните законодателни изменения в Народното събрание.

В доклада се отбелязва и ангажиментът на правителството да въведе преглед на всички откази на прокурори да образуват досъдебно производство.

Отчетено е и решението на Народното събрание за закриване на специализираните съд и прокуратура. Според ЕК, предвидената процедурата за преназначаване осигурява достатъчно гаранции за защита на независимостта на съдебната власт.

По темата антикорупция, докладът отчита планираната реформа на КПКОНПИ, включително разделянето й на две комисии, както и предложените от правителството мерки за борба с корупцията на всички нива в държавната администрация и съдебната система. Отчетено е, че през март 2022 г. България е прекратила режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции, за което е била многократно критикувана в миналото.