DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът прие на първо четене зaĸoнoпpoeĸтa зa измeнeниe нa Зaĸoнa зa cъдeбнaт влacт, cвъpзaн c дeйнocттa нa Eвpoпeйcĸaтa пpoĸypaтypa. Toй пpeдвиждa eвpoпeйcĸитe дeлeгиpaни пpoĸypopи дa бъдaт oбocoбeни в caмocтoятeлнa opгaнизaциoннa cтpyĸтypa в пpoĸypaтypaтa, a aдминиcтpaтивнитe фyнĸции нa pъĸoвoдитeл дa ce ocъщecтвявaт oт oпpaвoмoщeн oт Eвpoпeйcĸaтa пpoĸypaтypa eвpoпeйcĸи дeлeгиpaн пpoĸypop.
„За“ законопроекта гласуваха 125 депутати, против бяха 41, без въздържали се. Срокът за предложения между първо и второ четене бе намален на 5 дни.
Министерският cъвeт трябва да пpeдocтaви нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт пoдxoдящa cгpaдa зa дeйнocттa нa eвpoпeйcĸитe дeлeгиpaни пpoĸypopи, в ĸoятo щe бъдaт oбocoбeни caмocтoятeлни peгиcтpaтypa и дeлoвoдcтвo cпopeд Зaĸoнa зa зaщитa нa ĸлacифициpaнaтa инфopмaция и Πpaвилниĸa зa пpилaгaнeтo мy. B мoтивитe нa зaĸoнoпpoeĸтa e пocoчeнo, чe cpeдcтвaтa, нeoбxoдими зa ocъщecтвявaнe нa дeйнocттa нa eвpoпeйcĸитe дeлeгиpaни пpoĸypopи щe ce ocигypявaт oт бюджeтa нa cъдeбнaтa влacт. Cтeпeнтa нa paзпopeдитeл c бюджeт нa pъĸoвoдитeля нa cтpyĸтypaтa нa eвpoпeйcĸитe дeлeгиpaни пpoĸypopи щe бъдe oпpeдeлeнa oт плeнyмa нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт.
Предвидени са и промени в Закона за специалните разузнавателни средства и в НПК, с които изрично се урежда правото на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства по дела от компетентността на Европейската прокуратура.
Понастоящем от Европейската прокуратура проверяват и се работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството здравеопазването и инфраструктурата, заради което е необходимо приоритетно да се предприемат мерки за улесняване на функциите на европейските делегирани прокурори по Регламент (ЕС) 2017/1939, е посочено в мотивите.
Създавате прокуратура в прокуратурата
От ГЕРБ заявиха, че проектът противоречи на идеята на управлението на местно ниво, тъй като създават нова организационна структура на децентрализирано ниво, която не е подчинена на централните органи, а има собствен административен ръководител.
„Всеки европейски делегиран прокурор следва да бъде подчинен на местната централизирана структура. Предвидили сте, че пленумът на ВСС приема правилникът на администрацията на европейски делегирани прокурори. Това отново противоречи на регламента. Това е намеса в независимостта на колегиума на ВСС“, каза Дани Каназирева.
Атанас Славов от „Демократична България“ опонира, че според разпоредбите на законопроекта ръководителят на админстрацията е с такива функции по отношение на администрацията, но не е ръководител на останалите европейски прокурори и в тази връзка няма проблеми с конституционния ред и регламента. Този законопроект е тест дали тези, които се кълнат в евроатлантическите ценности, наистина са готови да отстояват върховенството на правото, каза той.
Бранимир Балачев от ГЕРБ заяви, че очевидно идеята е да се създаде „прокуратура в прокуратурата, защото не се харесва един човек от тази прокуратура“. Крум Зарков от БСП отвърна, че това, което казва не е критика към организационната структура, която се създава, а критика към самото съществуване на европейската прокуратура(по долу). Балачев продължи да настоява, че европейската прокуратура е отделна стурктура и няма как да стане част от българската съдебна система.
Екатерина Димитрушева от ПП акцентира върху важността на предложените промени като посочи нуждата от затягане на българската прокуратура според последните доклади на европейските институции, като даде пример с Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Димитрушева заяви, че този законопроект е част от каузата на ПП за нулева корупция и затова ще го подкрепят.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че недъзите посочени от ЕС, не засягат само съдебната власт. „Трябва ли тогава да си внесем, освен независими прокрурори, чужди депутати и министри?„, попита той. Според „Възраждане“ с промените се създава „конкурентна структура“. Според Петър Петров измененията са „пореден израз на отказ на национален суверенитет, който няма да доведе до съдебна реформа“. „Ние казваме на българските граждани, че българската прокуратура не работи и затова правим спасителна група от европрокурори“, заяви той.
„Вие създавате една нова нова структура в нарушение на чл.126 от Конституцията„, каза Анна Александрова от ГЕРБ.
Екатерина Зарахариева: Не само, че не ни е страх от ЕП, ние бяхме първото правителство, което каза „да“ на регламента за нея. Много искаме тази прокуратура да работи добре. Дебатът е експертен, не приемайте всичко като опит за саботаж, каза тя.
Йордан Цонев от ДПС заяви, че партията няма да подкрепи законопроекта, защото заобикаля „големия въпрос“ в противоречие Конституцията.
Оформилата група от “ противници“ на законоппроекта от ГЕРБ и ДПС, дефакто не приема, че европейските делегирани прокурори в България ще излязат от опеката на главния прокурор Гешев, но не казваха това на глас.
Министър Надежда Йорданова, която проследи няколкочасовия дебат, заяви: „Да, ние заобикаляме главния прокурор, но това не е личен въпрос. Законопроектът се предлага в изпълнение на един специфичен текст от регламента за създаване на ЕП, – чл. 6, който казва, че европейските прокурори не могат да търсят и да приемат указания от никакви външни за европейската прокуратура лица.
Обясни, че според регламента разходите по разследването се поемат от националните държави, а само в изключителни случаи по решение на европейската прокуратура от бюджета на ЕП, каза Йорданова. Тя напомни, че при първата й среща с Лаура Кьовеши, тя е поискала подкрепа на българската държава, за да не изпадат европейските делегирани проурори в ситуацията да правят искания за назначаване на експертизи, а Специализираната прокуратура да им отказва.
„Това означава, че ние нарушаваме регламента, според който ЕП действа самостоятелно, а националните органи й съдействат„, заяви Йорданова. Не правим нов държавен орган, а осигуряваме европейските прокурори административно, финансово и им създаваме помещения за работа, каза тя и допълни, че е между първо и второ четене Министреството на правосъдето ще работи по някои от отправените забележки.
Крум Зарков: Големият въпрос е може ли главният прокурор да не държи „под око“ евроделегираните прокурори
…Големият въпрос е може ли тези евроделегирани прокурори да работят без по един или друг начин да се държат под око от главния прокурор или от българската прокуратура! Затова става дума, това е въпрост. (ръкопляскания) Естествено те ще работят със същите разследващи органи и ще се явяват пред същите съдилища. Но ще имат по-вече оперативна самостоятелност отколкото досега, за която говори регламентът. Не случайно този законопроект бе създаден в сътрудничество с Европейската прокуратура и се полза от европейска подкрепа. Проектът е важен, той трябва да бъде подкрепен. Няма от какво да се плашим. В крайна сметка продължаваме по пътя, който България пое преди година и половина- две. Той не решава и няма да замести всички проблеми на българската съдебна система в частност на българската прокуратура. Но поне ще направи така, че европейската прокуратура да може да функционира в България, бих казал, по европейски. (ръкопляскания)
След реплика на Йордан Цонев, че законопроектът заобикаля проблема, а новата структура ще работи в „определена“ посока, Зарков продължи:
Нима не са абсолютна политическа реалност, не от сега, а още от 90- години, отношенията между прокуратурата и различните министерства, ведомства и т.н. . Когато говорите за заобикаляне на проблема, вашата критика щеше е да е вярна, но не за този закон. Тя щеше да е вярна, когато се разбра, че прокуратурата не върши ефективно работата си срещу конфискацията на незаконно имущество и се създаде КПКОНПИ. Или когато се разбра, че не установява конфликт на интереси и се създаде специален орган, или когато се разбра, че не работи добре по корупцията и се създаде Боркор.
Мога да продължа с абривиатури оттук до утре. Това е българската политическа реалност.
Казахте, че Конституцията е статукво. Конституцията ни оповестява, че България трябва да стане правова, демократична и социална държава. За съжаление това още не е статукво. Това е борба, която предстои.. Конституцията ни е прогрес.
