DeFakto.bg DeFakto.bg
Постановеното решението на СРС е недопустимо, посочва АССГ и надълго и нашироко обяснява, че противореията в мотивите и диспозитива на едно съдебно решение, е равностойно на липса на съдебен акт.
Става дума за бившия зам. министър на екологогията Красимир Живков, който покрай обвинението на спецпрокуратурата за нерегламентирано загробване на опасни отпадъци по т.нар. дело за боклука, е задържан на 29 май 2020 г. зо края на годината, освободен от поста на 01 юни с.г. , а впоследствие е глобен от КПКОНПИ с 2 500 лева за неподадена в срок имуществена декларация – докато е бил в ареста.
Предисторията
След ефектното задържане на Живков, на 04.08.2020 г. в КПКОНПИ извършват проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПКОНПИ да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от встъпването, съответно от освобождаването от длъжност.
Проверката установява, че Красимир Живков, не е подал декларация в едномесечния срок от датата на освобождаването му от длъжност заместник-министър на околната среда и водите ( от 01.06.2020г. до 01.07.2020 г.) , „както и до момента на съставяне на акт за установяване на административно нарушение от 10.09.2020г. По тази причина КПКОНПИ решава, че е налице административно нарушение и издава наказателно постановление, с което налага глоба от 2500 лв. на Красимир Живков.
Това постановление бившият зам.министър оспорва пред СРС, като иска неговата отмяна.
СРС установява фактите по делото и стига до извода, че неизпълненото задължение не е извършено виновно, тъй като от 29.05.2020г. Живков е бил задържан под стража до изтичане на срока, в който следвало да подаде декларацията и месеци след това. „Задържането е препятствало възможността да събере необходимите документи, за да подаде декларацията, с което бил поставен в обективна невъзможност за това“, посочва съдия Петър Славчев.
Изброява цял поменник от аргументи за невиновността на Живков – административно наказващият орган не се е съобразил с липсата на доказателства за вина за извършване на нарушението. Напомня, че административното нарушение може да бъде само виновно извършено деяние, а няма доказателства, че в ареста той е бил своевремнно уведомен за освобождаването, нито е получил заповед за освобождаването си, за да знае от коя дата е станало това.
Посочва, че когато това става известно, бившият зам.- министър е положил усилия да изпълни задълженията си. Съдията подчертава, че и на двете му молби до наблюдаващия прокурор в арестното помещение да бъде допуснат нотариус, който да оформи пълномощно за снабдяване с документите, е получил откази. Въпреки, че пълномощно било необходимо именно във връзка с производството пред КПКОНПИ, както и с оглед на справки по банкови сметки на жалбоподателя и др. Съдията отхвърля и твърденията на КПКОНПИ за липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства във връзка с размера на наложената глоба от 2 500 лв. Категоричен е, че на са били изложени мотиви за размера на административното наказание, който според съда, се явявал непропорционален на тежестта на нарушението.
Жалбоподателят не е имал фактическа и правна възможност да подаде въпросната декларация за имущество и интереси, далеч след връчването му на акта за установяване на административно нарушение, пише в мотивите си още съдът. Не е тайна, че арестът на Живков по шумното дело за отпадъците продължи половин година до 31.12.2020 г
Не е редно публичната власт да очаква от задържаните изпълнение на задължения, чиято реализация е ограничена от самата публичната власт
Предвид на изложеното и с оглед широкия характер на ограниченията на правата на лицата, задържани под стража, чието правно положение е сходно с това на лишените от свобода и дори по-тежко, които ограничения са наложени от публичната власт, не би могло да се изисква от същата публична власт изпълнение на задължения, реализацията на които, е ограничена от самата публична власт, е отбелязъл в мотивите си районният съдия.
Категоричен е изводът, че в случая неизпълнението на задължението, описано в наказателното постановление, „не съставлява административно нарушение“.
И още: „Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като издадено в нарушение на административно производствените правила и материалния закон“.
Оттук насетне нещо се случва
Няма нарушение, но глобата остава. Логични са очакванията, че след като изчерпателно съдът е обосновал липса на нарушение, наказателното постановление на КПКОНПИ ще бъде отменено. Но не, Красимир Живков остава глобен за невиновно поведение, според мотивите. Когато адвокатът му настоява съдията да отстрани явна фактическа грешка заради видимото противоречие между мотиви и диспозитив, съдията прави тълкуване (!? ) на собственото си решение, с което невиновният Живков се оказва глобен, но в намален размер от 1000 лв, въпреки изброените факти, че за поведението си той няма вина.
Абсурдът наподобява хипотетичната ситуация, при която наказателният съд мотивира една присъда като неправилна, защото не отговоря на фактите по делото, приема подсъдимият за невиновен по обвинение за извършено престъпление, но на финала за всеки случай го осъжда на лишаване от свобода в намален размер!
Да, ама не, казва въззивният съд
Така постановеното решението на СРС е недопустимо, посочва в решението си АССГ, пред който е обжалвано решението на СРС. Съдът може да измени процесното наказателно постановление (чл. 63 ЗАНН), но в случая е налице вътрешно противоречие между мотивите на съда и постановения от него диспозитив, казва съдът.
„Това противоречие между мотиви и диспозитив води до недопустимост на съдебното решение и предпоставя обезсилването му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС“, посочва административният съд.
Отбелязва още, че „с така нареченото от въззивния съд тълкуване съдът е подменил волята си и е пререшил спора по същество“. С постановяването на акт по същество спорът се счита за решен пред съответната инстанция и разглеждащият го съд не може да пререшава спора. Ако актът е неправилен, пътят за отстраняване на тази нередност е в инстанционния контрол, упражняван от горестоящите съдилища. “ СРС няма правомощие да пререшава вече решен от него спор, както е направил в случая с т.нар. тълкуване на съдебния си акт. Това по същество представлява подменяне на волята на съда“.
Ето защо, решението, предмет на касационна проверка се явява недопустимо, тъй като от една страна е налице непреодолимо противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт, а от друга страна съдът извън рамките на своите правомощия е пререшил правния спор, чрез приложение на института на тълкуването.
Административният съд дава на новия състав указания да обърне внимание на мотивите, изложени в настоящото съдебно решение и да се постанови такова, при което е налице единство между мотиви и диспозитив. Наред с това, следва да се изложат конкретни и ясни мотиви относно това има ли извършено нарушение от страна на Живков, да се отговори на всички доводи в жалбата и да се постанови един съдебен акт, отговарящ на изискванията както за мотивираност на съдебните решения, така и за правилното приложение на материалния закон.
Решението на АССГ е окончателно.
Но остава съмнението, че нещо в противоречията между мотивите и финалния акт на предходния съд, не е съвсем за пред хора.
