DeFakto.bg DeFakto.bg
АССГ отмени предварително изпълнение на заповедта на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните Христо Даскалов от 1 юли т.г., която разпореди на “ Евролаб 2011″ да напусне незабавно наетите помещения в зоната на граничния пункт Капитан Андреево. Със заповедта Даскалов прекрати договора за наем с фирмата, установила своеобразен монопол на границата и нареди на „Евролаб 2011“ да преустанови лабораторната си дейност на границата заради конфликт на интереси.
Съдия Ванина Колева приема, че Агенцията по храните не е доказала доводите си за предварителното изпълнение по прекратения договор.
Договорът за наем е сключен на 31 декември 2021 г., въпреки изрична забрана на министъра на земеделието Иван Иванов да не бъдат подписвани нови контракти, извън тези по обществените поръчки. Не е изчакан и 14-дневен срок за обжалване. Наемната цена за площ от над 2000 кв. м е 5000 лв. месечно. За сравнение точно толкова са били приходите на дружеството контрольор, но на час.
С договора дружеството бе определено за наемател на имоти за осъществяване на граничен инспекционен контрол на внесени животни, суровини и храни от животински и растителен произход. Случаят с „частната граница“ по думите на Асен Василев, стигна и до парламентарната антикорупционна комисия по искане на собственика на „Евролаб 2011“, според когото държавата иска да отнеме бизнеса му. По време на заседанията се разбра, че частната фирма работи на ключовия ГКПП в конфликт на интереси, като съвместява несъвместими дейности – тя има договори за представителство със стотици фирми вносители, а в същото време трябва да проверява камионите и стоките им.
Жалбата
Делото пред АССГ е образувано по жалба на „Евролаб“, с която се иска отмяна на разпореждането за предварително изпълнение. В нея се твърди, че допуснатото предварително изпълнение не е в държавен и обществен интерес – държавата би се лишила от заплащания наем и би трябвало да плати направените в помещенията подобрения на стойност над 2000000.00 лв., сочат жалбоподателите.
Изложени са доводи за размера на вредите, които дружеството би претърпяло от предварителното изпълнение на заповедта, които се изразяват в пропуснати ползи, прекратяване на трудови правоотношения със служителите, трудности при преместването и съхраняване на имуществото на дружеството, което се намира в наетите помещения и е на значителна стойност, спиране дейността и невъзможност за изпълнение на над 700 договора, които е сключило с чуждестранни превозвачи като оператор по смисъла на Регламент 852/2004.
Ще настъпят трайни вреди за жалбоподателя, които дори в последствие по някакъв начин да бъдат обезщетени, ще са в изключително големи размери и ще бъдат платени от държавния бюджет, пише в жалбата. Към молбата са представени писмени доказателства за доводите в искането. Евролаб твърди, още, че „благодарение на лабораторията граничният контрол на ГКПП – Капитан А. винаги е ставал по бърз и ефективен начин, а ако бъде допуснато изпълнение на заповедта обработването на пробите би отнемало около 24 часа, вместо досегашните 2 часа и би ставало на по-висока цена (598,00 лв. без ДДС) в сравнение с предлаганата от дружеството ( 420,00 лв).“
Позовава се и на извършен одит от Европейската комисия, който не е установли нередности. От дружеството твърдят самата заповед на изпълнителния директор на БАБХ, не му е връчвана. В административната преписка също не се съдържат доказателства за връчване на заповедта, поради което съдът приема, че искането е подадено в срок, посочва съдът.
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност излага съображения за неоснователност на искането. В обобщение заявява, че е недопустимо „частният интерес на едно дружество, а също дори и българският интерес, да имат превес над интереса на всички граждани на Европейския съюз“. И настоява съда да не разпорежда спиране на предварителното изпълнение на заповедта на на изпълнителния директор на БАБХ.
Решението
Съдът приема, че Евролаб доказва доводите си за разлика от БАБХ.
Константна съдебна практика е, че когато предварителното изпълнение на акта се допуска с разпореждане на административния орган, то наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, следва да бъде обосновано в акта и доказано от събраните по делото доказателства.
„Административният орган е следвало не само да разпореди предварително изпълнение, но и да обоснове необходимостта от него, като изложи фактическите обстоятелства, които обосновават този извод и съответно да представи доказателства, установяващи тези обстоятелства. В случая това не е сторено“, посочва съдът в мотивите си.
В посочените мотиви се казва, че става дума за „особено важен държавен и обществен интерес с оглед преустановяване на правните последици от нищожен договор за наем. Нищожността на договора за наем е предмет на производството по обжалване на заповедта за прекратяването му от изпълнителния директор на БАБХ, а не основание за допускане на нейното предварително изпълнение, приема административния съдия.
Посочените от административния орган мотиви за допускане на предварително изпълнение на заповедта, свързани с наличие на конфликт на интереси у дружеството жалбоподател, както и заявеното, че незабавно следва да се преустанови осъществяването на граничен инспекционен контрол върху внесени суровини и храни от животински и растителен произход от наемателя, поради наличие на конфликт на интереси са неотносими към прекратяване на договора за наем и оттеглянето на заповедта за сключването му.
„От друга страна с жалбата, дружеството представя доказателства за размера на вредите, които би претърпяло от предварителното изпълнение на заповедта, с което в условията на чл. 91, ал.1 АПК е оттеглена като нищожна Заповед № РД11-3180 от 31.12.2021 г., без да са налице данни, че последната е била обжалвана, както и одитен доклад от Евро лаб, в който не са констатирани нередности“.
„Предвид изложеното допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на заповедта следва да се отмени. И го отменя. Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Засега частната фирма и БАБХ си разменят съдебни рундове, което подсказва, че прогнозата за светкавична раздяла с апетитния бизнес, не изглежда бързо събитие.
От 20 май т.г. БАБХ пое напълно фитосанитарния и здравен контрол върху плодовете и зеленчуците, внос от трети страни, преминаващи през ГКПП Капитан Андреево, за сметка на частната фирма „Евролаб 2011“. Върховният административен съд отхвърли искането на фирмата срещу решението на държавата да изпрати свои служители да проверяват влизащите от Турция плодове и зеленчуци, вместо частното дружеството.
Очевидно е, че ако държавата иска да си изземе контрола над „частната граница“, трябва да полага системно и компетентно усърдие по реда на закона, за да не бъде обвинявана, че отнема „подарени“ бизнеси.
