DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако този законопроект не бъде приет и не стане действащо право, следващите плащания другата година няма да бъдат получени от България, каза Йорданова
Върховен съдия, избран на случаен принцип, да може да разследва главния прокурор и неговите заместници предлага Министерството на правосъдието. Създаване на механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор, въвеждане на изискване Народното събрание да не избира във ВСС действащи прокурори и следователи като мярка за ограничаване на фактическата власт на главния прокурор във ВСС, съдебен контрол върху отказите на прокурор да образува досъдебно производство за тежко престъпление;ясни правила за разгласяването на материали от досъдебно производство при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност.
Това са част от предложенията на Министерството на правосъдието за изменения в НПК, ЗСВ, НК, представени днес от министър Надежда Йорданова.
Предлага се съдия, избран от съдии, да може да разследва главния прокурор. Този съдия ще бъде избиран от списък, одобрен от магистрати от върховния съд. От т списъка ще се избира съдия на случаен принцип. Тези магистрати, които могат да разследват главния прокурор, трябва да са поне от окръжен съд, каза Надежда Йорданова.
След като бъде избран, съдията ще действа като прокурор и ще прецени дали да образува досъдебно производство срещу главния прокурор. Той ще има право сам да преценява дали да повдигне обвинения или да поиска временно отстраняване, обясни Йорданова.
Страната ни има сериозен проблем от години, описан в делото „Колеви срещу България“ – липсва възможност главният прокурор да бъде разследван, напомин тя. Подчерта: „Още в далечната 2009 г. по делото „Колеви“ Европейският съд по правата човека посочи, че в България на практика съществува обективна невъзможност при данни за престъпление главният прокурор да бъде разследван и да му бъде търсена наказателна отговорност. След толкова години и множество препоръки на Венецианската комисия, на Комитета на министрите на СЕ представяме на вашето внимание конкретния механизъм с конкретните решения, търсени в рамките на действащата Конституция. Той е резултат на няколко месеца активна работа в Министерство на правосъдието, ръководена от заместник-министър Дечев“.
Законопроектът ще бъде изпратен за становище на Венецианската комисия, едва след получаването и отчитането на нейните препоръки, може да бъде внесен за одобрение в Министерския съвет. Разчетите по Плана за възстановяване и устойчивост са измененията да започнат да се прилагат от второто тримесечие на 2023 г.
Опитали сме се разследването на главния прокурор да е близко до това, каквото има като процедура за всеки български гражданин. Има само единици отклонения, каза заместникът на Йорданова Емил Дечев и посочи, че разследването в този случай може да се води от разследващ полицай, а не от следовател. Министерството на правосъдието (МП) предлага да няма вътрешноинституционален контрол над разследващия главния прокурор магистрат. Ще има обаче съдебен контрол.
„Нямаме съмнения, че ще последва яростна съпротива срещу този законопроект, особено в частта за разследването на главния прокурор“, каза заместник-министър
Емил Дечев
На въпрос какво ще стане с предложените промени, ако няма действащ парламент, Йорданова припомни, че те са свързани с ангажименти, поети от България в Плана за възстановяване и устойчивост.
„Този законопроект, макар и с изменения, трябва да бъде приет. Това е задължение на България и ако не бъде приет и не стане действащ, не просто приет – тоест влязъл в сила закон, следващите плащания следващата година няма да бъдат получени от България.
Така че – да, може този законопроект при следващ парламент да не бъде възприет изцяло в този вид в частта относно разследване на главния прокурор в същността си той ще бъде такъв“, каза министър Йорданова.
Промените:
Механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор
- Наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд да ръководи разследването срещу главния прокурор или негов заместник, предвиждат измененията. Той ще бъде временно назначаван за прокурор във ВКП, за срок не по-дълъг от 2 години, освен с изрично негово съгласие.
Съдията, който задължително трябва да е с ранг „съдия от ВКС“, ще се определя на случаен принцип от списък, предварително одобрен от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. Незабавно след това председателят на Наказателната колегия на ВКС ще уведомява Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която следва да назначи определения съдия за прокурор във ВКП. Ако производството срещу главния прокурор или негов заместник продължи повече от 2 години, се определя и назначава друг прокурор по описания вече ред.
Предлаганата процедура напълно отговаря на изискванията на Конституцията – назначението ще се извършва от Прокурорската колегия на ВСС. Редът за назначаване също не е изключение – и в момента магистрати се повишават без конкурс, тъй като стават административни ръководители или заместници на административните ръководители, се сочи в мотивите.
В същото време законопроектът създава гаранции, че всеки един сигнал или жалба срещу главния прокурор или негов заместник ще бъде проверен обективно и в зависимост от установените факти.
- Предлага се разследващи органи в тези случаи да бъдат служителите от МВР, назначени на длъжност „разследващ полицай“, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, и служителите от Агенция „Митници“, назначени на длъжност „разследващ митнически инспектор“ определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници“.
Мотивът е, че тези служители имат правомощията и натрупана квалификация да разследват престъпления, без да са на директно подчинение на главния прокурор в системата на прокуратурата, която осигурява гаранция за независимост и безпристрастност на разследването.
- Делата за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или негов заместник ще са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд.
Като гаранция срещу злоупотреба с процесуални права от страна на прокурора, който може да разследва главния прокурор или негов заместник е предвиден съдебен контрол върху неговите постановления в досъдебната фаза, който ще се осъществява от съдия от Софийски градски съд.
Ограничаване на фактическата власт на главния прокурор
В изпълнение на дългогодишни препоръки на Комитета на министрите на СЕ и на Венецианска комисия в Закона за съдебната власт се въвежда изрично изискване Народното събрание да не избира като членове на ВСС действащи прокурори и следователи.
Това е гаранция за ефективност на механизма за търсене на отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Идеята за преодоляване на съществуващия дисбаланс в колегиите на ВСС, предложена от Венецианската комисия, е в синхрон с духа на българската Конституция, в която са заложени вътрешен баланс и контролни механизми, така че упражняването на публичната власт да е винаги в интерес на обществото и да не се допуска произвол.
Чрез изключване на представителите на прокуратурата и следствието от квотата на Народното събрание във ВСС ще се постигне по-добро обществено представителство и участие на юристи от неправителствения сектор, адвокатурата, академична общност и др. Това ще доведе и до по-справедливо управление на съдебната система, избягване на риска от капсулирането ѝ и най-вече намаляване на фактическото влияние на главния прокурор във ВСС.
Мерки за по-ефективно наказателно производство
- Изменения в Глава осма на НПК дават по-пълна и прецизна уредба на фигурите на пострадалия от престъпление и ощетеното юридическо лице
Пострадалият ще има право, включително по електронен път, да обжалва отказ на прокурора за образуване на досъдебно производство, да получи превод на съответното постановление на прокурора, да прави искане за ускоряване на досъдебното производство.
Ощетеното юридическо лице (ОЮЛ) получава право на информация, право на обжалване на актовете, водещи до преграждане на образуването или хода на досъдебното производство, и право да изисква ускоряване на досъдебното производство.
Лицето, направило съобщение за извършено престъпление, което може да е и ЮЛ (юридическите лица с нестопанска цел в момента активно сезират компетентните органи за различни противоправни актове) освен да бъде уведомявано за отказа на прокурора да образува досъдебно производство, също ще може да оспорва отказа пред съд.
- Съдебен контрол срещу постановлението за отказ за образуване на наказателно производство
На съдебен контрол ще подлежат отказите за образуване на досъдебно производство за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 от НК.
Както посочва и правната доктрина, „подобно разрешение не би било в противоречие с чл.127, т. 3 от Конституцията, според който прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Не може да се отрече, че отказът да се образува досъдебно производство е израз и пряко свързан с това изключително конституционно правомощие на прокуратурата да привлича лицата към наказателна отговорност. Но никоя държавна власт в една правова държава не може да действа като абсолютна власт, недосегаема от нищо и от никого и неконтролирана от никоя друга държавна власт“.
За съдебния контрол над постановлението за отказ са предвидени кратки срокове, както и възможност при новооткрити от прокурора или прокурор от по-горестоящата прокуратура обстоятелства все пак да се образува досъдебно производство. Целта е при потвърдено от съд постановление за отказ да не се прегражда пътят към образуване на досъдебно производство при констатиране на нови обстоятелства и без да се налага провеждане на изрична процедура по обезсилване на съдебния акт.
- Разгласяването на материалите от досъдебни производства да не е за сметка на презумпцията за невинност
Въвеждат се ясни гаранции, че материалите при досъдебното производство ще бъдат разгласяване при пълно съобразяване на презумпцията за невиновност; възможност за оповестяване на тази информация, когато е налице надделяващ обществен интерес и съдебен контрол с цел гарантиране на законосъобразно прилагане на тази процедура.
Въвежда се и възможност, на засегнатото лице да поиска от съда да установи нарушаване на презумпцията за невиновност.
Отделно изменение в Закона за отговорност на държавата и общините за вреди регламентира възможността на засегнатото лице да търси обезщетение, когато е установено нарушение на презумпцията за невиновност по посочения ред.
